Приетата днес от комисията разпоредба на нов чл. 112, с която в ЗЗД се въвежда непозната до момента в българското частно право абсолютна давност, гласи следното: „С изтичането на десетгодишна давност, се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването ѝ, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено“.
Като изрично са въведени шест изключения за вземания, за които тя не се прилага. Те са:
- от търговската дейност на еднолични търговци или на физически лица – съдружници в дружество по чл. 357 ЗЗД;
- за непозволено увреждане;
- за неоснователно обогатяване;
- за издръжка;
- за трудово възнаграждение;
- за обезщетения по Кодекса на труда.
Както става ясно, към първоначално предложените две изключения са добавени още четири.
Депутатите обаче направиха и още изменения в първоначално предложения текст – предвидиха, че за абсолютната давност ще се прилагат две разпоредби на ЗЗД, които се отнасят до познатата обща давност – чл. 115 и чл. 118.
Това означава, че абсолютна давност няма да тече между близки роднини – родители и деца, съпрузи, настойници, попечители, за вземания на дружество срещу управителя и най-вече – докато трае съдебният процес за вземането.
За нея ще важи и правилото, че ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането ѝ, той няма да има право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла.
Един от големите въпроси, които се поставят още от внасянето на предложението за промени в ЗЗД, беше дали абсолютната давност ще се прилага за заварените случаи, като според много юристи това би било недопустимо обратно действие и следователно противоконституционно.
Според правната комисия обаче такъв проблем няма и в ЗЗД беше приета следната преходна разпоредба: „За заварените случаи давността по чл. 112 започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността започва да тече от деня на образуването му, а когато такова не е образувано – от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането“.
Това изглежда са три различни хипотези за началния момент на давностния срок – според това дали за вземането има съдебен процес и дали за него вече тече изпълнително дело.
На фона на това правната комисия реши да намали първоначално предложения vacatio legis и предвиди, че промените в ЗЗД, въвеждащи абсолютна давност за задължения на физически лица, ще влязат в сила не след 6, а след 3 месеца от обнародването им в Държавен вестник.
Дискусията
Дебат по разпоредбите със сблъсък на мнения нямаше. Евродепутатът Емил Радев и водещият заседанието на комисията и вносител на законопроекта Христиан Митев (Обединени патриоти) дадоха разяснения по предложенията и отговориха на малкото въпроси на депутати от БСП.
Отначало Филип Попов от левицата заяви, че според него не е ползотворно бързането с такъв законопроект, още повече, че председателката на комисията отсъства и допълни, че приемането на измененията ще има „тежки, сериозни последици“. Но декларира, че той и колегите му от БСП ще подкрепят промените и така и направиха.
В залата на комисията присъстваха 8 нейни членове, но всички разпоредби бяха приети с 18 гласа „за“, тъй като отсъстващите бяха заявили какъв е вотът им.
Красимир Ципов от ГЕРБ припомни, че до парламента бяха изпратени множество становища „за“ или „против“ въвеждането на абсолютна давност. „Смятам, че успяхме да постигнем своеобразен консенсус да бъде премахната фигурата на т. нар. вечен длъжник“, заяви той.
Евродепутатът Емил Радев започна изложението си с това, че вчера е бил обсъден доклад на работна група от Европейския парламент, която беше в България заради множеството петиции с оплаквания за неравноправни клаузи при ипотечните кредити у нас. „Една от препоръките е да бъдат отменени възможностите в България да има вечни длъжници. Останахме единствената държава в ЕС, в която това е възможно“, каза Радев.
Всъщност точната препоръка в доклада след проверката е „да се направи допълнителна оценка на възможността за коригиране на положението чрез въвеждане на механизъм за опрощаване на задължения на добросъвестни длъжници след изтичането на определен период от време“.
Радев посочи, че заради това, че хората у нас остават длъжници доживот, много от тях предпочитат да емигрират или да отидат в сивата икономика. „Даже един длъжник да почине, ако наследниците му приемат наследството, ще продължат да дължат. Лихвите са сериозни, разноските по изпълнителните дела са доста сериозни и това увеличава дълга с течение на годините. Имаше опасения, че с шиканиране на съдебния процес може да изтече 10-годишната давност и затова направихме препратката към чл. 115, б. ж ЗЗД. Така гарантираме, че няма да има злоупотреби от длъжници и че правата на кредиторите са надлежно защитени“, каза той. И допълни, че с изключването на приложението на абсолютната давност за търговците е защитен и търговският оборот.
„Мисля, че текстът е доста балансиран и ви моля да го подкрепите“, заключи Радев.
На въпрос на Явор Божанков от БСП за отрицателните становища на работодателски и бизнес организации, че подобна промяна ще има негативен ефект за икономиката, Митев отговори, че именно затова са направени промени в първоначалните предложения и е уредено, че абсолютната давност няма да тече докато трае съдебният процес за вземането.
„Не смятам, че ще се стигне до негативни ефекти и даже би се стигнало до провизиране на част от задълженията към банките“, каза той.
Кристиан Вигенин от левицата попита защо срокът за влизане в сила на новите разпоредби е намален от 6 на 3 месеца, при положение, че е имало становища да бъде още по-дълъг. „Тъй като вкарахме няколко гарантиращи текста – чл.115, б. ж ЗЗД и сложихме гаранционни клаузи за висящите производства“, отговори му Емил Радев.
Източник: https://parliament.bg/bg
https://news.lex.bg/%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%bd...
Още по темата: https://www.pariteni.bg/novini/pari/zelena-svetlin...
https://bnr.bg/post/101371854/pravnata-komisia-pri...
http://www.class.bg/%D0%B1%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B5...
