По предложение на Гигова в закона се записа: „Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз е длъжен да влиза в съдебното заседание облечен с тога, изискванията за която се определят с решение на Висшия адвокатски съвет, или по друг подобаващ на авторитета на професията начин“. Като тя изтъкна, че е много важно облеклото на адвокатите да съответства на достойнството на професията.
„Традицията е хубаво нещо, но когато има условия. А в много от съдилищата няма условия адвокатите да обличат тогите си. Или адвокатът лети от сграда в сграда облечен с тога, или я вади от едно пликче и тя вече е пародия на тога“, коментира Негенцова.
Данов пък изтъкна, че сега има съдии, които настояват за явяване с тога и други, които не го правят и адвокатите трябва да се информират предварително.
„Това е ужасна тегоба – съдебните зали често са малки и без климатици“, изтъкна пък Янев.
След гласуването на проекта обаче бяха поставени два, непредвидени в дневния ред на комисията, въпроса. Първият дойде от адвокат Данов, който предложи депутатите да отложат с още месец общите събрания в адвокатурата и така тези по колегии да се проведат в края на май, а това на всички адвокати от страната – в края на юни. Той се мотивира с факта, че сега първите трябва да се проведат на 24 и 25 април, а до 30 април в страната е въведена извънредна епидемична обстановка.
„Изначално е ясно, че при настоящата извънредна епидемична обстановка не могат да бъдат проведени. Така се минира изборът на делегати за Общото събрание на адвокатите от страната. След като сроковете са законодателно установени, нормално е и да бъдат законодателно продължени“, каза той. И изтъкна, че на 25 април е Цветница, а ако има балотажи, те ще са след седмица, когато е Великден. „Това ще попречи на много адвокати да упражнят вота си“, заяви Данов.
Това би било второ отлагане, тъй като по закон събранията трябваше да се проведат в края на януари и края на февруари, но депутатите ги изместиха с три месеца заради пандемията от COVID-19. Отложени бяха и тези на частните съдебни изпълнители, и на нотариусите, които ще се проведат на 24 и 25 април.
Незабавно срещу предложението за отлагането на събранията реагира адвокат Янев. Той заяви, че адвокатурата им много проблеми и трябва да избере хора, които да ги решат, а не да продължават да я управляват досегашните, които не са се справили. „Още едно отлагане ще създаде голямо недоволство и брожения“, заяви той
Негенцова изтъкна други два аргумента – общите събрания в адвокатурата бяха отложени не с промени в устройствения ѝ закон, а в този за мерките след извънредното положение. И допълни: „Мандатът на този ВАдС ще изтече в края на този месец и беше удължен с 3 месеца, а той не би желал да се мисли, че иска да управлява неограничено. „Ние имаме доверие на законодателя, че ще предприеме необходимите мерки според обстановката в страната“, заяви Негенцова.
Подкрепи я и Валя Гигова, която заяви, че здравната обстановка е много динамична. „Тази извънредна епидемична обстановка няма да бъде изоставена скоро, но какъв ще бъде интензитетът на мерките, ще е въпрос на преценка на здравния министър. Мисля, че няма да има неразумни хора и ако има забрана за събрания на закрито, да се съберат. Но ако ситуацията позволява, нека да се проведат събранията. Не знаем какво ще е положението и отнапред да си отлагаме събранията и да ни обвиняват, че си удължаваме изкуствено мандата все повече и повече“, каза тя.
Шефът на Камарата на частните съдебни изпълнители Георги Дичев също коментира: „Не желаем Народното събрание със закон да удължава мандата на сегашните органи и ако здравната обстановка позволява, ще си проведем събранието, ако не – ще пренасрочим за следваща дата. Този подход за отлагане през закон вече започва да създава напрежение в нашите редици“.
Така нито един депутат не припозна предложението и събранията остават за края на април и май.
Вторият въпрос извън дневния ред на комисията беше предложението на Камарата на ЧСИ и на тях, и на нотариусите да се даде възможност да избират режима си на данъчно облагане (повече за предложението виж тук). То беше изложено от Георги Дичев, но дискусия не можа да се проведе, тъй като председателката на комисията Анна Александрова изтъкна, че не ѝ е мястото след като промените в ЗА вече са приети.
Много забележки по регистъра на запорите в ГПК
Промените в ГПК, които комисията прие днес на първо четене, са свързани със създаване на електронен регистър на запорите. Той ще включва наложените обезпечителни мерки на всички движими вещи, които по закон подлежат на регистрация. Т.е. на моторните превозни средства, земеделската техника, корабите и самолетите.
В него всички съдебни изпълнители трябва всекидневно да въвеждат информация. Зам.-министърът на правосъдието Евгени Стоянов обясни, че идеята е да се прави проверка преди сключване на сделка и така да се повиши сигурността на оборота. Освен това регистърът на запорите и системата за провеждане на електронни публични търгове ще се свързват автоматично и ще обменят информация.
Адвокат Гигова посочи серия от проблеми и неясноти в начина, по който се предлага да се регламентира регистърът в ГПК. Тя посочи, че не става ясно дали вписването в него ще е само оповестително или конститутивно, че не е уредено дали партидите в него ще са по лица или по вещи, че не е ясно какво е съотношението между регистъра на запорите и Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ). „Запорите се вписват в ЦРОЗ, за да бъдат противопоставими и на заложните кредитори, и на лизингодателите и това е сериозен въпрос, който трябва да бъде изяснен в ГПК, а не в наредба“, обясни Гигова.
Георги Дичев се съгласи с част от забележките ѝ, но добави и друго. Проектът предвижда регистърът на запорите и платформата за електронни търгове, която трябваше да заработи още през 2018 г., но до днес не е факт, да бъдат уредени с обща наредба. Освен това се предвижда, тя да е готова до 1 юли 2022 г.
„Това не е правилно. Двете нямат нищо общо“, зави Дичев и подчерта, че е-търговете са и важна мярка по време на епидемия, тъй като се провеждат без струпване на хора.
Адвокат Владислав Янев пък настоя да има различен режим на запорите, които съдът налага като обезпечителна мярка, докато делото е висящо и не се знае какъв е изходът му и с тези по постановени решения и изпълнителни дела.
На финала Христиан Митев от Обединени патриоти заяви, че промените преследват легитимна цел – прозрачност и сигурност на оборота, но очевидно ще трябва да бъдат прецизирани. И комисията ги прие с 14 гласа „за“ и 7 „въздържал се“ от левицата, която не ги подкрепи, тъй като се изненада, че възраженията на адвокатите и ЧСИ вече не са отразени от Министерството на правосъдието.
Препарати за растителна защита и сексуална експлоатация на деца
Единодушно комисията подкрепи предложените от правителство промени в НК, които обхващат два съвсем различни въпроса.
Първият е свързан със сексуалната експлоатация на деца до 14 години. Предлага се наказанието за блудство и съвкупление с тях да се увеличи от 8 на 10 години (чл. 149, ал. 2 и чл. 151, ал. 2 от НК). А изменението се налага с оглед пълното въвеждане на европейската директива за борба със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография. Макар България да е транспонирала директивата през 2015 г., Европейската комисия е установила несъответствия на някои разпоредби, което налага промяна на санкциите в тези два текста от НК.
А с другата промяна в НК се предвиждат до 4 години затвор за нерегламентиран внос на препарати за растителна защита (повече за измененията виж тук).
Източник: https://news.lex.bg/%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%bd...
Още по темата: https://defakto.bg/2021/02/16/%d0%b7%d0%b0-%d0%b2%...
