Днес те трябваше да бъдат обсъдени на първо четене от правната комисия и за заседанието ѝ бяха дошли двете заместнички на главния прокурор Красимира Филипова и Даниела Машева, зам.-шефката на следствието Юлиана Петкова, както и представители на съсловните организации на прокурорите и следователите. Оказа се обаче, че това е било напразно, защото още преди да започне обсъждането на законопроекта председателят на комисията Милен Матеев изброи серия от несъответствия на проекта със ЗНА – липсват параграфи, няма преходни и заключителни разпоредби, целият строеж не отговаря на изискванията на Указа за прилагането на ЗНА, оценката за въздействие не е според методологията и въобще не е посочено какви разходи и изисква осъществяването на законодателната инициатива. Т.е. законопроектът е негоден за разглеждане.

Затова Матеев каза, че „Възраждане“ може да го приведе в съответствие със ЗНА и да го внесе наново, но предлага комисията да не се занимава с него. Това беше подкрепено с 14 на 4 гласа от членовете ѝ. Като някои от депутатите обърнаха внимание, че проектът съдържа и вътрешни противоречия, които сега „Възраждане“ могат също да отстранят.

„Очевидно има технически проблеми по законопроекта, но не искам да останем с впечатление, че се предлага много важен проект. Той поставя много въпроси, но не уцелва нито един от верните отговори“, коментира Крум Зарков от БСП.

Петър Петров от „Възраждане“ пък изтъкна, че проектът е внесен още на 7 декември 2021 г. и тези забележки е можело да не чакат 16 февруари 2022 г., за да бъдат поправени.

Така заседанието продължи с обсъждането на първо четене на друг законопроект на партията – за промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), свързани със заповедното производство.

Както „Лекс“ писа, с тях се предлагат две изменения. Първото предвижда, когато длъжникът не е намерен, за да му бъде връчена заповедта за изпълнение, да му се назначава особен представител. А второто е да отпадне възможността за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от счетоводните книги на банките, държавните учреждения и общините, както и въз основа на запис на заповед, менителница или друга ценна книга на заповед. Т.е. да бъдат отменени т. 2 и т. 10 на чл. 417 ГПК (повече виж тук).

Първи срещу предлаганите изменения се изказа зам.-министърът на правосъдието Борислав Ганчев. Той заяви, че не вижда смисъл в това да се назначава особен представител на длъжника в заповедното производство и напомни, че чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК така или иначе води до исков процес в този случай. А там правата на длъжника са гарантирани, включително с назначаване на особен представител.

Зам.-председателят на Висшия адвокатски съвет Валя Гигова изтъкна, че това предложение не само е безсмислено, но е и опасно. Тя припомни, че чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК специално беше променен през 2019 г. след като редакцията му от 2017 г. доведе до лавина от искови дела и сега от тази възможност се ползват само тези, които наистина не живеят на адреса, а не и тези, които се укриват от призовкарите.

Тя засегна и друг момент от предложенията на „Възраждане“ – да се назначават особени представители и на третите лица помагачи в процеса. „Те встъпват в процеса или по собствено желание, или защото са привлечени, но никой от тях не е задължен да участва. Представете си, ако бъде назначен особен представител на ответника, а той привлече няколко помагачи и на тях бъдат назначени особени представители – ищецът не стига, че трябва да плати на адвоката си, на адвоката на ответника, но и на адвокатите на всички по веригата. И накрая всичките тези разноски са пак на ответника. Това не само, че не облекчава положението на длъжника, а прави точно обратното“, каза Гигова.

Тя изтъкна и друго – приложението на записите на заповед вече е много по-ограничено, заради промените от 2019 г., които изискват те винаги трябва да са придружени от договора. Що се отнася до идеята за премахването на т. 10 в чл. 417 ГПК Гигова каза: „Какво ще стане – ще се правят договори с нотариална заверка на подписите. И таксата за нея ще я плати този, който взема парите. Това няма нито правен, нито житейски ефект“.

Зам.-председателката на ВАдС напомни, че в момента има проект за електронизацията на заповедното производство и няма логика страните да бъдат връщани към по-тежката нотариална форма, когато се върви към е-подписи.

„Нотариусите имат място и в дигиталния свят“, шеговито вметна председателят на комисията Милен Матеев, който е дългогодишен нотариус.

Андрей Михайлов от ИТН също категорично се обяви против промените в ГПК. „По никакъв начин няма да се облекчи положението на длъжника, напротив ще бъде натоварен с разноски. Ще обезсмислите приложното поле на менителничните ефекти, което така или иначе е свито след реформите от 2017 г. и 2019 г. Записът на заповед вече не е този ужасяващ инструмент от началото на века, който си представяте“, каза той. И подчерта, че в момента балансът между интересите на кредитора и длъжника е факт и няма нужда от законодателна интервенция.

Атанас Славов от ДБ каза, че няма лошо в това да се прави периодичен преглед на проблематиката в заповедното производство и също посочи, че според него в момента балансът в интересите е постигнат. „Не бива да се опитваме с един специфичен за тази материя силен популистки заряд да го нарушаваме, особено когато крайната сметка ще се плати от длъжника“, каза той. И припомни, че покойният преподавател по римско право Теодор Пиперков обичаше да казва: „Правото е за бдящите, а не за спящите“.

„Ние трябва да дадем защита и на спящите, а не само на бдящите“, репликира го Петър Петров от „Възраждане“.

Петров получи подкрепа само от Бранимир Балачев от ГЕРБ-СДС, който заяви, че трябва да се премахне възможността банките да получават заповед по чл. 417 ГПК само въз основа на извлеченията от счетоводните си книги. „Нека да помислим още веднъж – банките са си банки, те са милиардери, те могат да платят на адвокати. 417 е много опасна заповед за изпълнение, ЧСИ-тата са много чевръсти и веднага правят оценки и в един момент се прибираш вкъщи и там вече е настанен някой друг“, каза той. После заяви, че и записите на заповед трябва да отпаднат от чл. 417 ГПК, като каза, че фалшив е издаван от негово име. Балачев се изненада, че позицията на адвокатурата не е в подкрепа на назначаване на особени представители в заповедното производство.

А Валя Гигова му отговори: „Моят частен интерес е да има колкото може повече дела и хонорари, но интересът на държавността налага в една страна да има колкото се може по-малко спорове и по-голяма правна сигурност за всички“.

„Малцина сме в тази зала, които се борим срещу привилегиите на кредиторите“, каза Петров след като го изслуша.

Крум Зарков обаче изтъкна, че предложението за назначаване на особен представител в заповедното производство не само че е безсмислено, но може да се окаже и вредно за длъжника. „Той се назначава не само в защита на ответника, но и за да може да продължи процеса срещу него, за да продължат действия срещу ответника“, напомни той. И каза, че важното е да се приеме регламент за колекторите и Закон за фалита на физически лица.

Накрая само двама депутати подкрепиха, седмина гласуваха „против“, а шестима „въздържал се“ и законопроектът не беше приет.

Източник: https://news.lex.bg/%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%bd...