В полза на длъжника беше предвидено, че срокът за изпълнение след издаването на заповедта вече няма да е двуседмичен, а едномесечен. Освен това в самата заповед по чл. 410 ГПК задължително ще има предупреждение към него, че ако възрази неоснователно срещу нея, „може да понесе разноски в по-висок размер от посочения в заповедта“.
Единодушно депутатите гласуваха и че заявленията за издаване на заповеди за изпълнение срещу потребител вече няма да се подават до районния съд по постоянния адрес на длъжника, а до този, в който се намира настоящият му адрес (чл. 411). За всички останали длъжници остава старата подсъдност – по постоянен адрес или седалище.
Друга голяма промяна (чл. 414), която беше приета днес, е, че беше удължен срокът за възражение срещу издадената заповед. Длъжникът вече няма да разполага само с две седмици, а с един месец, за да го направи.
Освен това в чл. 415 ГПК беше регламентирано, че указанието към длъжника да предяви иск след възражението си, когато се приема, че е уведомен за заповедта след изтичането на срока за получаването ѝ от канцеларията на съда или общината, ще се дава при условие, че „връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението“.
Вечният спор за банките и чл. 417 ГПК
Първата промяна, която предизвика дебат сред депутатите, беше в чл. 417 ГПК. Всъщност в разпоредбата се правят две изменения отново в защита на потребителите, като се добавя изискване, когато заповедта се издава въз основа на извлечение от счетоводните книги на банка (т. 2), към него да се представя „документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия“. Както и когато заявлението за заповед за незабавно изпълнение е основано на запис на заповед или друга ценна (т. 10), ако с нея се обезпечава вземане, произтичащо от договор с потребител, да се прилага и той заедно с приложенията и общите условия.
Приемането на тези изменения стана повод Крум Зарков от БСП да опита да възобнови дългогодишния дебат трябва ли банките въобще да могат да получават заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от счетоводните си книги. „Ние считаме, че основанията, поради които да се даде тази привилегия на банките, отдавна са отпаднали. Те са в състояние, в което са способни да събират и обезпечават кредите си ефективно, за да се налага да се възползват от тази специална разпоредба, която е удачна за общините и държавата. Създава все по-силно усещане за неравнопоставеност, гражданите имат усещане, че не могат да се защитят“, заяви Зарков.
Колегата му от правната комисия Христиан Митев (Обединени патриоти) му напомни, че преди няколко години е имало предложение за „изваждане“ на банките от чл. 417 ГПК, но то не е било прието. „Сега не сме направили такова предложение, защото то нямаше да попадне в предметния обхват на измененията, които целят засилена защита на потребителите. Но този въпрос остава отворен. Не познавам избирател на която и да е политическа сила, който да подкрепя тази формулировка в чл. 417 ГПК. Друг е въпросът дали ще успеем да кумулираме достатъчно голяма подкрепа“, заяви Митев.
Потребителят ще спира заповедта по чл. 417 с обезпечение от до 1/3 от дълга
Малко преди да стигнат до следващия спорен въпрос, народните представители единодушно измениха чл. 419 ГПК и увеличиха от две седмици на един месец срока за обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение.
Така дойде ред на промените в чл. 420 ГПК, които още от самото начало предизвикват най-сериозни спорове. Те произтекоха от първоначалното предложение на Мая Манолова, още като омбудсман, да се регламентира, че възражението срещу заповедта по чл. 417 ГПК спира принудителното изпълнение. То не срещна подкрепа сред мнозинството в Народното събрание и беше отхвърлено още в правната комисия, но днес беше защитено отново от Крум Зарков. „Сега възражението не спира изпълнението, а в последствие може да се окаже, че е било основателно, но имуществото вече е продадено и човекът не може да си го върне“, заяви той и призова колегите си да обърнат принципа в чл. 420 ГПК, макар да призна, че това ще забави производството.
Христиан Митев обаче посочи, че ако се въведе общо правило, че възражението срещу заповедта спира принудителното изпълнение от него ще се възползват всички – и потребители, и търговци, а това ще върже затрудненията за събиране на задълженията между търговци.
Затова сега в чл. 420 ГПК се предвиди възможност обезпечението, което внася длъжникът, за да спре принудителното изпълнение, за потребители да е до една трета от вземането. Освен това отпадна изискването искането за спиране на изпълнението да е направено в срока за възражение, т.е. то може да бъде направено във всеки по-късен момент. Депутатите приеха и нови правила за това кога незабавното изпълнение може да бъде спряно и без да е внесена гаранция. Ето каква редакция придоби ал. 2 на чл. 420 ГПК:
Съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че:
- вземането не се дължи;
- вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител;
- неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.
Отпадналата промяна за единственото жилище на длъжника
По предложение на преседателката на правната комисия Анна Александрова от одобрените от комисията изменения отпадна предложението за това продажбата на единственото жилище за удовлетворяване на ипотекарния кредитор да изчаква съдът да се произнесе на една инстанция по иска за съществуване на вземането. Т.е. банката да не може да продава докато поне един съд не е казал дали наистина се дължи.
Предложението беше в чл. 445 ГПК да се запише: „Когато е допуснато незабавно изпълнение по отношение на потребител и той е подал възражение по чл. 414, забраната по чл. 444, т. 7 по отношение на ипотекирания имот отпада след постановяване на решението, с което искът за съществуване на вземането е уважен на първа инстанция“.
Александрова предложи тази промяна да не бъде подкрепена, тъй като с новата редакция на чл. 420 ГПК се създават достатъчно възможности и гаранции за спиране на изпълнението и по думите ѝ тази допълнителна защита не е необходима. „Длъжникът е предоставил като обезпечение на вземането единственото си жилище и нямаше да получи такъв кредит, ако не беше го направил. Освен това ще има случаи, когато ще се подават възражения, само за да се спечели време, а през това време размерът на задължението ще расте“, каза тя. И изтъкна, че ако само с възражение ще се стига до там, че принудителното изпълнение ще се отлага с година или две, колкото отнема произнасянето на съда на една инстанция, ще бъде даден лош знак на длъжниците. „Ще се наруши балансът в отношения между кредитора и длъжника“, обясни Анна Александрова и напомни, че длъжникът разполага с извънредната защита по чл. 454 ГПК, която му позволява да спре публичната продан, ако внесе 20% от дълга.
Христиан Митев защити промяната в чл. 445 ГПК, която беше предложена от съдии и внесена от него. „Не споделям виждането, че едва ли не длъжникът няма да бъде дисциплиниран и ще злоупотребява. Особено след като приехме промяната, с която сред задължителните реквизити на заповедта става отбелязването, че неоснователното възражение ще доведе до увеличаване на разноските. Никой не би искал да търпи по-големи разноски“, заяви той.
В дебата по този въпрос се включи и министърът на правосъдието Данаил Кирилов. Той подкрепи отхвърлянето на промяната, като също напомни, че длъжникът сам е заявил воля да ипотекира единственото си жилище, за да получи кредит. „Предоставяйки му и тази възможност, която се предлага в чл. 445 ГПК, поставяме кредитора в подчинено положение да изчаква година или две да се постанови решение на първоинстанционния съд. Това ще стимулира длъжниците да спорят без значение дали ще се натоварят с разноски“, заяви той.
Така със 70 гласа „за“, 16 „против“ и 16 „въздържал“ се депутатите подкрепиха предложението да не се пипа чл. 445 ГПК.
Единодушно и без дебат отмениха доброволните продажби от ЧСИ
Единодушно с 99 гласа „за“ депутатите отмениха от ГПК възможността за т. нар. доброволни продажби на имот при частен съдебен изпълнител още преди да са заработили. Те бяха регламентирани в чл. 501а, ал. 4 ГПК през 2017 г. Тогава беше дадена възможност по писмено искане на собственика на недвижим имот съдебен изпълнител да може да проведе електронен публичен търг за него и без да е представен изпълнителен лист. Като при ипотека или особен залог върху имота се иска съгласие на кредитор. Началната цена на търга се определя от собственика, а ако имотът е ипотекиран – съвместно от него и кредитора.
Идеята беше хората, които изпитват финансови затруднения, да могат да продадат по този ред имоти или вещи, без да се е стигнало до принудително изпълнение.
Нотариалната камара обаче възрази остро срещу това. Според нотариусите така ЧСИ получават функции, които нямат нищо общо с изпълнителния процес и на практика ще изповядват сделки.
Пред правната комисия, на чието заседание преди седмица отмяната на доброволните продажби беше изненадващо предложена от депутата от БСП Филип Попов, председателят на Камарата на ЧСИ Георги Дичев призова депутатите да не премахват тази възможност, защото тя ще е от полза за хората. Адвокат Валя Гигова предложи на двете гилдии вариант, доброволните продажби да се регламентират не в ГПК, а в Закона за ЧСИ и съдебните изпълнители да провеждат търговете, а нотариусите да издават документа за собственост. Министър Кирилов пък призова двете камари да се разберат. Засега обаче единственото, което се случи, е, че доброволните продажби бяха отменени, а дали ще бъдат регламентирани другаде не е ясно.
Източник: https://parliament.bg/bg/plenaryprogram и
Законопроект: https://parliament.bg/bg/bills/ID/156887/
Доклад по законопроекта от 05.12.2019 г. преди второ гласуване: https://parliament.bg/pub/plenary_documents/953-03-77_Doklad_KPV_2-o_ZID_GPK.pdf
Още по темата: http://m.focus-news.net/?action=news&id=2728436
