Вносителят му Христиан Митев от Обединени патриоти подчерта, че го е редактирал така, че да отговори на критиките към него. Подчерта, че в поканата за доброволно изпълнение има предупреждение към длъжника, че ако задължението действително съществува и той го признава, е по-добре да изпълни доброволно, за да си спести такси и разноски. Подчерта и че при доброволно плащане разноските за сметка на кредитора, а той не може да ги претендира в последствие от длъжника.
„Това е още една възможност за доброволно уреждане на спорове, която съществува във Франция, Белгия, Австрия, Румъния, Сърбия и други държави. Не виждам проблем да бъде направено и тук. Има и препоръка в тази насока на Съвета на Европа“, каза Митев. И изреди положителните становища от съдилища, в които се изтъква, че това предложение ще ги разтовари.
Явор Божанков от БСП заяви, че левицата ще гласува против. „Съдебните изпълнители са носители на публичноправни функции, те не могат и не бива да се намесват в частноправни отношения. Това е прецедент. Представете си по същата логика да дадем на прокурори да дават частни консултации и после същият прокурор да преследва своя клиент. Как ще гарантираме безпристрастност?“, попита той. И заяви, че посредничеството за доброволно плащане на задължения е работа на адвокатите, а не на съдебните изпълнители.
ГЕРБ не подкрепиха предложението, като гласуваха „въздържал се“.
Изненадващо, въпреки гласуваното от правната комисия на второ четене, в доклада ѝ пред пленарната зала отсъстваше едно изискване, за да поиска страна по гражданско дело да участва в заседание чрез видеоконференция – да не може да се яви в съдебната зала „поради особени непредвидени обстоятелства“ (повече за приетото от комисията виж тук).
Окончателният текст на разпоредбата на новия чл. 135а ГПК гласи: „Всяка страна може да поиска да участва в съдебно заседание чрез видеоконференция, когато тя не е в състояние да се яви непосредствено пред съда“.
Правилото е, че при видеоконференцията страната присъства в специално оборудвано за целта помещение в районен съд, място за лишаване от свобода или арест.
Освен това в ГПК беше регламентирано (в нов чл. 156а), че по искане на страна може да се събират доказателства чрез видеоконференция, а съдът служебно може да постанови така да бъде изслушано вещо лице. Експертите ще участват чрез видеовръзка в съдебните заседания, когато „поради служебна ангажираност или други обективни обстоятелства, не могат да се явят пред съда по делото и се намират извън съдебния район на районния съд, чието седалище съвпада със седалището на съда по делото“.
Разпит на свидетел и обяснения на страна чрез видеоконференция също ще са допустими. Условието е да не са в състояние да се явят непосредствено пред съда по делото и се намират извън съдебния район на районния съд, чието седалище съвпада със седалището на съда по делото.
При съответните правила в АПК и НПК нямаше изненади и обрати в пленарната зала (какви са те можете да си припомните тук).
Източник: https://news.lex.bg/%d0%bf%d0%b0%d1%80%d0%bb%d0%b0...
