Именно преодоляването на тълкувателното решение е основният мотив, с който депутатът от ДПС Хамид Хамид предложи измененията в ЗОДОВ. Днес на първо четене Народното събрание прие чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да придобие следната редакция: „Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове“.
При обсъждането на законопроекта (пълния му текст виж тук) днес в пленарната зала бюджетната комисия съобщи, че не го е подкрепила, за разлика от тази по правни въпроси, която единодушно го одобри. Отрицателно становище е изразило и Министерството на финансите (МФ), но не стана ясно с какви аргументи.
„Много се изговори по този проект. Той беше внесен един път от колегите от БСП, но не точно в същия вид. Той е във връзка с тълкувателното решение на ВАС, което прие, че държавата и общините не отговарят за вредите от действието на незаконни подзаконови нормативни актове преди отмяната им. Нашето мнение обаче е, че основен принцип в правото е, че който причини вреди, е длъжен да ги поправи. Самата отмяна на акта не заличава последиците, не възстановява вредите, причинени от този акт“, заяви днес Хамид Хамид.
Самият той съобщи, че има отрицателното становище на МФ и заяви готовност по време на разглеждането на измененията в ЗОДОВ на второ четене да преразгледа някои от предложенията си, за да бъде постигнат консенсус.
Колегата му от Обединени патриоти Христиан Митев обаче го призова да не бърза да се отказва от тях. „Най-малкото е редно да има дискусия на второ четене. Ще припомня, че когато гледахме големите изменения в АПК, този въпрос беше на дневен ред, много спорихме и не се решихме на тази стъпка. Предлаганото днес разрешение е изцяло в полза на гражданите. Единствените мотиви против него са финансови“, заяви той. Митев предложи да се мисли за отложено действие на измененията в ЗОДОВ и те да не влязат в сила веднага след окончателното им приемане от Народното събрание, а след една или две години.
Той категорично подкрепи и друго предложение на Хамид Хамид. С него се попълва празнота, възникнала след последните изменения в АПК. С тях кодексът за първи път предвиди, че държавата и общините плащат такси за касационно обжалване на делата, от които преди това бяха освободени. Оказва се, че те са пропуснати в чл. 235а АПК, който регламентира таксите в производствата по частни жалби – 30 лв. за граждани и 150 лв. – за организациите.
„Държавата и общините следва да бъдат дисциплинирани и да плащат такса и за частни жалби. Това ще доведе до подаването на такива само когато това е основателно и необходимо“, заяви Христиан Митев.
Така със 76 гласа „за“ и 11 „въздържал се“, без нито един „против“, депутатите дадоха зелена светлина на тези изменения в ЗОДОВ и АПК.
Освен това те подкрепиха на първо четене и други важни промени в ЗОДОВ, внесени от депутати от ГЕРБ, начело с Иглика Събева.
С тях се регламентира, че делата за обезщетения на вреди, причинени от нарушаване на правото на ЕС от държавата и общините ще се водят по ЗОДОВ. Така за тях ще се дължи проста такса от 10 лв. за граждани и 25 лв. за юридически лица. Освен това разноските по делата и изпълнението не се внасят предварително.
С промените се регламентира и че когато вредите са причинени от актове, действия или бездействия на органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и от правосъдната дейност на административните съдилища или Върховния административен съд, исковете ще се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Във всички останали случаи те ще вървят по Гражданския процесуален кодекс (пълния текст на законопроекта виж тук).
Вносителката на законопроекта Мария Илиева днес припомни, че в решението си по делото „Кантарев“ Съдът на ЕС даде препоръка България изрично да уреди в законодателството си процедура, по която да бъде търсена отговорност от държавата за нарушаване на правото на Европейския съюз.
Заради спора дали общите или административните съдилища са компетентни да гледат тези дела, както и по кой ред трябва да го правят Върховният касационен и Върховният административен съд образуваха съвместно тълкувателно дело. До момента обаче не са се произнесли по него, тъй като то беше спряно, докато не излезе решението на съда в Люксембург. Ако предлаганите промени в ЗОДОВ бъдат приети преди постановяването му, то ще се окаже безпредметно.
Още по темата:
Законопроектът виж тук: https://www.parliament.bg/bills/44/954-01-26.pdf
