Така за съпруг границите са от 40 000 лв. до 60 000 лв. според продължителността на съвместния живот. В методиката се предлага за фактическото съжителство на съпружески начала да се предвиди изискване то да е продължило поне една година, което да се доказва чрез една и съща адресна регистрация по настоящ адрес на двойката.

За дете, включително осиновено и отглеждано, методиката оценява неимуществените вреди на от 50 000 лв. до 60 000 лв., ако то не е навършило 18 години, и от 30 000 лв. до 50 000 лв., ако е пълнолетно.

За смърт на родител, осиновител и отглеждащ – компенсацията за морални вреди е от 40 000 лв. до 60 000 лв.

За всички други близки остава действащият таван от 5000 лв.

Горната граница обаче може да бъде надвишена и компенсацията да бъде увеличена с до 75% над максимума при наличието на т. нар коригиращи фактори. Това ще се случи, когато е налице т. нар. особена вреда. „Такава хипотеза ще е налице например, когато е причинена смърт на бременна жена или на единствен родител и непълнолетно дете остава сирак“, обясни юристът Христо Христов, който е участвал при изготвянето на методиката от Гаранционния фонд.

Така увеличение на основното обезщетение с от 20% до 75% може да бъде направено, ако има „трайно влошено здравословно състояние“. При смърт на единствен родител, обезщетението на всяко непълнолетно дете се увеличава с до 50%, а на навършилите 18 години – с по 25%.

При смърт и на двамата родители, увеличението е съответно със 70% за всяко от малките деца и с по 35% за пълнолетните.

Ако в катастрофа почине единствено дете, обезщетението на родителите се увеличава с 25%. Така ако основната компенсация е 60 000 лв., то тя ще стане 75 000 лв.

„Добавка“ има и ако на пътя е починала бременна жена. Ако плодът е бил в първите 12 гестационни седмици – към основното обезщетение се добавят 15 000 лв. Ако бременността е по-напреднала – 30 000 лв.

Още преди официалното публикуване на проекта за методика, застрахователите представиха чрез примери как ще се изчисляват обезщетенията при лека, тежка или политравма, както и при смърт на пътя (виж по-долу), ако тя бъде одобрена.

Всъщност създаването на методиката беше предвидено в Кодекса за застраховането, който миналата година беше променен по спешност след тълкувателното решение на трите колегии на Върховния касационен съд (ВКС) от 21 юни 2018 г., с което кръгът на близките, които могат да търсят компенсация за смърт на пътя, на практика беше отворен. ВКС постанови, че право на обезщетение имат не само съпругът и децата, но и братята, сестрите, бабите, дядовците и внуците, а по изключение и „всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени“. Почти незабавно след постановяването му пред застрахователите и в съда бяха предявени десетки претенции за компенсации от „новите“ близки. Застрахователите заплашиха с ръст на Гражданската отговорност в пъти и прогнозираха фалити.

Така се стигна до предложение на шефката на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова да се въведат лимити за всички обезщетения за неимуществени вреди при смърт – 20 000 лв. за най-близките, 15 000 лв. за братята и сестрите и 5000 лв. за всички останали. Последва остра обществена реакция и така със задна дата от 21 юни 2018 г. таван от 5000 лв. беше въведен само за т. нар. „нови“ близки, т.е. тези извън най-близкия кръг от роднини, които и до тълкувателното решение получаваха компенсация.

Таванът обаче беше въведен като временна мярка, като депутатите дадоха срок до 7 декември 2019 г. да бъде изготвена методика за определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди по Гражданска отговорност.

„Идеята е да има ясни критерии, по които да се определят обезщетенията“, каза шефът на АБЗ Константин Велев. Той посочи, че е изследван опитът на седем европейски държави – Великобритания, Испания, Италия, Германия, Франция и Румъния, както и съдебната практика в България.

„В момента на практика се присъждат единствено неимуществени вреди, към които индиректно се включват, изцяло субективно, имуществените“, каза той.

По думите му в методиката са предвидени начини за определяне на имуществените вреди – като пряка загуба и като пропусната полза. За разноските, които са претърпели пострадалият или близките му след катастрофата, се запазва досегашната практика платеното да се доказва с документи – разходи за лечение, необходимост от специални грижи, храна, преустройство на жилище или автомобил. За определяне на пропуснатите ползи – т.е. загубата на доход или на издръжка, е следван испанският модел, обясни юристът Христо Христов, който е участвал в изработването на методиката. При него за определянето на обезщетението се използва актюерски подход за остойностяване (виж по-долу в примерите какво се получава).

Що се отнася до неимуществените вреди, има два подхода – според това дали става дума за претърпяна травма или за смърт. За определяне на компенсацията за телесна повредаекип от лекари, които са и вещи лица към съда, са изработили специална Класификация на анатомо-функционалните последици от травматични увреждания. Тя дава определен брой точки за десетките видове травми. Всяка точка е равна на минималната работна заплата за страната, т.е. 560 лв. в момента. Така болките и страданията се определят като сбор от определените точки.

Примерите

Застрахователите, които като цяло подкрепят проекта на методика, изработен от Гаранционния фонд, дадоха примери с реални случаи от практиката си за това как ще се определят обезщетенията по нея.

Лека травма

През 2018 г. мъж на 75 години претърпява катастрофа. Получава контузии, охлузни рани на главата, гръдния кош и гръбначния стълб. Изплатено му е обезщетения от 2000 лв.

Ако за случая му беше приложена методиката, той е щеше да получи 4880 лв., показват изчисленията на застрахователите. Сумата е изцяло за неимуществени вреди. Тя се получава, тъй като методиката би дала 8 точки за претърпените от мъжа травми и при минимална заплата 610 лв., колкото се очаква да е тя догодина, компенсацията е 4880 лв.

Тежка травма

Мъж претърпява катастрофа през 2015 г., която води до ампутация на лявата му ръка. Присъдено му е обезщетение от 150 000 лв.

Ако по случая му се приложи новата методика, той би получи 67 200 лв. за неимуществени вреди, тъй като за подобна телесна повреда тя определя 120 точки.

Към това обезщетение обаче трябва да се добави и това за имуществени вреди. В примера мъжът има 14 000 лв. годишен доходи и 60% неработоспособност. Това, ако се приложи актюерският подход, ще означава, че ще му бъде определено обезщетение от 168 041 лв.

Така общото обезщетение за мъжа би било 235 241 лв. Т.е. с над 80 000 лв. повече отколкото е получил.

Политравма

През 2014 г. мъж на 20 години след тежък инцидент на пътя е с ампутация на лявото ходило и на една трета от подбедрицата, има открито счупване на две кости, на дясната подбедрица, мозъчно сътресение, контузия на гръдния кош, три разкъсни рани на глезен, гръб и глава. Той е получил 250 000 лв.обезщетение от застрахователя.

Новите правила, при положение, че е получавал 1200 лв. заплата на месец, щяха да му определят 198 080 лв. само за загубата на доход, т.е. за имуществените вреди, извън претърпените разходи за лечение.

Неимуществените вреди за тези множество травми щяха да бъдат оценени на 112 000 лв., тъй като за тях се полагат 200 точки. Така обезщетението му общо би достигнало 310 080 лв.

Смърт

За разлика от предишните примери, при които новата методика води до увеличение на обезщетението, при примера на застрахователите за смърт на пътя, се получава малко по-ниска компенсация. В него мъж на 49 години е починал в катастрофа през 2018 г. и искът за обезщетение е на съпругата му, дъщеря му на 7 години и синът му на 3 години. Присъдени са им общо 340 000 лв.

При действието на новата методика те биха получили 323 337 лв.

Неимуществените им вреди биха били определени на по 60 000 лв. за всеки, т.е. общо 180 000 лв. Но пък на съпругата щяха да бъда присъдени за загубена издръжка още 27 686 лв., на сина – още 63 997 лв., а на дъщерята още 51 694 лв.

Застрахователите заявиха, че проектът за методика е само основа, на която трябва да бъде проведена широка дискусия с всички заинтересовани и най-вече на представители на съдебната система, за да се намери най-справедливото решение.

Източник: https://news.lex.bg/%d0%b3%d0%be%d1%82%d0%be%d0%b2...