Само година след като чл. 276 НПК беше изменен така, че вече да не предвижда, че в съдебната зала се изчита целият обвинителен акт, а само заключителната му част, Кирилов предлага тази процедура въобще да отпадне. Вместо това ще се представя доклад, „в който се посочват основанията за образуване на съдебното производство и предявените граждански искове“.
Проектът предвижда, че все пак прокурорът, частният тъжител и гражданският ищец ще имат възможност да „изложат обстоятелствата, включени в обвинението и предявените искове“. Но няма да са длъжни да го правят.
Към предложението на председателя на правната комисия не са изложени мотиви за това изменение в чл. 276 НПК. Най-драстичният пример за безкрайно четене на обвинителен акт, което на практика отлага с месеци същинското начало на процеса, е делото за източването на КТБ. То започна в спецсъда на 9 май с безпрецедентно четене на 5000 страници диспозитив на обвинителния акт, който иначе е над 11 000 страници. Вече са проведени над 20 заседания, но засега не е прочетена и 1/3 от диспозитива. Приблизителни изчисления показваха, че за изчитането на обвиненията ще са нужни около 80 заседания или поне още около година.
Засега в предложенията няма преходна разпоредба за заварените случаи и така новото правило би трябвало да се прилага само за делата, по които още не е започнало съдебното следствие.
Освен промяната в чл. 276 НПК Данаил Кирилов предлага и серия от изменения в кодекса заради проблеми в практиката, свързани с разпоредби, с които преди година беше създаден механизъм за преодоляване на конкуренцията между наказателната и административно-наказателната отговорност.
Променят се два текста от НПК – чл. 50 и чл. 81, ал. 3, които от адвокатурата бяха атакували пред Конституционния съд, но той не се произнесе по тях, заради направени междувременно редакции. Кирилов обаче припомня, че съществува възможност тези две разпоредби отново да бъдат оспорени пред КС. „Ето защо, за да се обезпечи възможността за реализиране на правата и законните интереси на пострадалите от престъпления при спазване изискванията и на правилото nе bis in idem, по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 6, ал. 1 от НПК, се въвежда използваният в процесуалната уредба стандарт за преодоляване на конкуренцията между административно-наказателната и наказателната отговорност“, пише той в мотивите си.
В момента има съмнение за противоречие между чл. 50 и чл. 81, ал. 3. Първата разпоредба предвижда, че когато на досъдебното производство се установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, наказателното производство не се прекратява. А втората норма регламентира, че тъжбата трябва да бъде подадена до един месец след получаване на съобщението за прекратяването на разследването.
Затова сега Данаил Кирилов предлага в чл. 50 НПК да се запише: „Когато на досъдебното производство се установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, наказателното производство се спира, като прокурорът уведомява пострадалия за правото му да подаде тъжба по реда на чл. 81, ако не са налице основанията по чл. 49.“. А чл. 81, ал. 3 да придобие следната редакция: „Тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението, или от деня, в който пострадалият е получил съобщение за спиране на наказателното производство на основание чл. 25, ал. 1, т. 6“.
Друго предложение на председателя на правната комисия е за промяна в чл. 251, ал. 5 НПК, като се предвиди, че когато определението и разпореждането за спиране на наказателното производство бъдат обжалвани или протестирани, ще бъдат разглеждани от горната инстанция в закрито заседание. Като в мотивите се посочва, че това в достатъчна степен гарантира правата и законните интереси на страните.
Източник: https://news.lex.bg/%D0%BE%D0%B1%D0%B2%D0%B8%D0%BD...
