Народното събрание окончателно прие измененията в действащия Закон за адвокатурата, ГПК и ДОПК

На второ четене бяха гласувани измененията в Закона за адвокатурата (ЗА), Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), с които се въвеждат нови правила за възраженията за прекомерност на разноските за адвокат, за рекламата и посредничеството и за назначаване на особени представители.

Промените за разноските за адвокатско възнаграждение станаха наложителни след второто решение на Съда на Европейския съюз, с което от началото на годината Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения вече не е задължителна за съда, когато се произнася по възражение за прекомерност.

Затова сега в ЗА беше предвидено, че ще има нова наредба, която ще съдържа критерии за определяне на адвокатското възнаграждение, която ще се издава от министъра на правосъдието по предложение на Висшия адвокатски съвет. Тя трябва да бъде издадена в 6-месечен срок, а дотогава при направено възражение за прекомерност се прилагат критериите, предвидени в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приеха депутатите.

Нова редакция придоби и ключовата за възраженията за прекомерност на разноските за адвокат разпоредба на чл. 78, ал. 5 ГПК, а пък нова ал. 2 на чл. 80 гласи, че всяка страна може да възрази мотивирано срещу поисканите разноски на насрещната страна и да вземе становище по възражение срещу исканите от нея разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция.

Съответните изменения бяха направени и в ДОПК (чл. 161, ал. 1 и ал. 2).

Друга основна промяна, която беше приета окончателно от депутатите, е свързана с определянето на особени представители, като в ЗА бе предвидено, че в 14-дневен срок от получаване на искането за определяне на особен представител, съответният адвокатски съвет определя адвокат и размер на възнаграждението му. За заплащането ще се прилага същата наредба с критерии, която предстои да издаде министърът на правосъдието, както и следва да се отчитат фактическата и правна сложност на случая, засегнатият интерес, условията, при които е възложено и оказано правно съдействие и защита, времето за извършването и спешността ѝ, както и квалификацията, опита и специализацията на адвоката.

Прието бе и че когато се определи повече от един адвокат, възнаграждението е общо. А по искане на вече определения адвокат, съвет може да определи допълнително възнаграждение преди приключване на делото.

В чл. 29, ал. 6 на ГПК изрично бе предвидено, че страната, която трябва да внесе разноски за особен представител, може да направи възражение за прекомерност в едноседмичен срок от получаване на съобщението, което съдът разглежда преди назначаването на особения представител. „В случай, че определеното от адвокатския съвет възнаграждение бъде намалено от съда, посоченият от адвокатския съвет адвокат може да откаже да поеме представителството по делото“, гласуваха депутатите.

В Административнопроцесуалния кодекс пък беше направена изрична препратка към тези правила – „При определяне на особения представител, съдът прилага съответно чл. 29, ал. 6 от Гражданския процесуален кодекс“.

По отношение на рекламата, в ЗА бяха записани изискванията към нея, а както е известно, те бяха детайлно развити и с изменения в Етичния кодекс на адвоката, които чакаха единствено измененията в закона.

Също така, за първи път на адвокатите се разрешава и да осъществяват контакт с потенциални клиенти чрез посредник. Предвидено бе, че когато на посредника се дължи възнаграждение, то се определя отделно от адвокатското.