Тя беше атакувана в КС от президента Румен Радев с мотив, че въвежда неравно третиране на собствениците на отчуждени имоти. Според конституционните съдии обаче така разписаната разпоредба е толкова неясна, че дори не може да се прецени дали води до дискриминация
„Всяко изключение от приетите със законите общи правила трябва да бъде точно, ясно и недвусмислено формулирано“, подчертава КС в решението си. И пише, че приетото с чл. 42а, ал. 3 ЗДС изключение от изключението не отговаря на тези условия. Като в решението се заявява:
Редакцията на разпоредбата е неясна до степен на неразбираемост, което поставя под съмнение възможността ù да регулира обществените отношения, за които се отнася.
„Налице е двусмислие и непрецизност в изказа, което неминуемо ще доведе до противоречие при приложението на закона, както и до различна съдебна практика. Използваният от законодателя израз „с обща площ над 50 дка“ не е ясен и предвидим, като създава възможност за различно тълкуване. Не е ясно дали този израз се отнася до обхвата на цялата собственост или само до размера на отчуждената част, както и дали тази част касае отчуждаването на земеделски земи и горски територии за изграждането на един обект, или на различни такива. Не е ясен и изразът „и на имоти на едни и същи собственици“ по отношение на възникването на правото на имотно обезщетение и значението и участието на всеки съсобственик и частта му, подлежаща на отчуждаване спрямо общата площ“, посочват конституционните съдии.
От решението им става ясно, че разпоредбата е объркала и изтъкнатите юристи, които са били поканени от съда да дадат правни мнения по делото и всеки от тях я е разбрал по различен начин.
„Правовата държава предполага липсата на противоречие между текстовете на един закон, наличието на единна система от ясни правила, които да не създават несигурност сред адресатите си с възможността да бъдат различно интерпретирани и съответно прилагани“, припомня КС.
Пред него беше атакувана и друга промяна в Закона за държавната собственост от юни 2019 г., с която беше регламентирана възможността за предварително отчуждаване на частни имоти за изграждането на обекти от национално значение.
Тя беше въведена с промени в чл. 39б от ЗДС. Той урежда възможността органът, издал акта за отчуждаване или инвеститорът да поискат от съда да допусне предварително изпълнение на акта за отчуждаване на частен имот, когато това се налага, за да се защитят особено важни държавни или обществени интереси.
Като се поставят три условия. Първото е с влязъл в сила подробен устройствен план имотът да е отреден за изграждане на национален обект или обект с национално значение. Второто е имотът да не е единствено жилище на собственика. А третото e определеното с акта обезщетение да е внесено по сметка на собствениците на отчуждавания имот или на областния управител, ако те не са представили такава. Освен това се внася и гаранция от 1/3 от обезщетението, ако то бъде оспорено в съда и бъде увеличено.
Тази възможност за допускане на предварително изпълнение на акта за отчуждаване не е нова, но до тази година тя се отнасяше само за т. нар. национални обекти. Какво представляват те е определено в самия ЗДС, който урежда, че такива са най-различни обекти – от летища и ЖП-линии, през пътища до индустриални зони и техпаркове.
С промените в ЗДС от юни 2019 г. обаче беше предвидено, че предварително отчуждаване ще се допуска и за обекти от национално значение. За тях няма дефиниция, а е регламентирано единствено, че кои са се определя с решение на Министерския съвет, твърди президентът. И заяви, че с възможността за предварително изпълнение на актовете за отчуждаване на частни имоти заради обекти от национално значение се тя погазва неприкосновеността на частната собственост и може да се стигне до произвол.
С 8 на 3 гласа КС е решил, че тя не е противоконституционна. Като на особено мнение са застанали Георги Ангелов, Константин Пенчев и Атанас Семов.
В мотивите си КС разяснява, че във всички случаи основание за започване на производство за принудително отчуждаване на частна собственост е наличието на влязъл в сила подробен устройствен план (ПУП), който предвижда изграждане на обекти – публична държавна собственост. А в закона има процедура за приемането на плана и оспорването му пред съда. „Принудителното отчуждаване на частна собственост по Закона за държавната собственост може да бъде предприето при наличие на влязъл в сила подробен устройствен план, който предвижда изграждане на някои от обектите, изрично описани в чл. 205, т. 1-5 ЗУТ, независимо от това дали са обявени за „национални“ по смисъла на Закона за държавната собственост или за такива „с национално значение“ по смисъла на Закона за устройство на територията, защото всички те са обекти – публична собственост на държавата и са предназначени да задоволяват публични нужди“, пише в решението.
В него се посочва, че президентът е оспорил частично само разпоредбата за допускане на предварително изпълнение на акта за отчуждаване. Но не тя въвежда условията, при които се извършва принудително отчуждаване на частна собственост.
Освен това КС подчертава, че преценката за наличието на предпоставки за допускане на предварително отчуждаване се прави от „безпристрастен съд, което е гаранция за защита на правата на собствениците на отчуждените имоти“.
Докладчик по делото е Надежда Джелепова.
Из Закона за държавната собственост
чл. 42а, ал. 1 Когато за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин за изграждане на национален обект, следва да бъдат отчуждени принудително имоти – частна собственост, представляващи земеделски земи или горски територии, като равностойно обезщетение може да се предостави имот – частна държавна собственост, от държавния поземлен фонд и от горските територии – държавна собственост.
ал. 2 Не се допуска имотно обезщетяване, когато отчуждаваният имот е с размери, по-малки от 3 дка за ниви, 2 дка за ливади, 1 дка за трайни насаждения и 1 дка за гора.
ал. 3 Алинея 2 не се прилага при отчуждаване на имоти – собственост на едно физическо или юридическо лице, както и на имоти на едни и същи съсобственици, с обща площ над 50 дка.
Източник: http://constcourt.bg/bg/Acts/GetHtmlContent/309a1186-58ae-491a-a4d1-8bfb15cc72f4
и
http://constcourt.bg/bg/Acts/GetHtmlContent/309a1186-58ae-491a-a4d1-8bfb15cc72f4