Един от основните въпроси по делото е за това какво има предвид Конституцията, когато казва, че срещу президента „не може да бъде възбудено наказателно преследване“. Значи ли това, че престъпни деяния на държавния глава въобще не може да бъдат разследвани, или пък само му гарантира, че не може да му бъде повдигнато обвинение?
От прочита на диспозитива на решението на КС (пълния му текст виж тук) става ясно, че той дава тълкувание на основния закон, което застава между тези две крайни виждания.
Той първо разяснява какво е възбуждане на наказателно преследване. И заявява, че това е „дейност на органите на досъдебното производство по формулиране на твърдение срещу конкретно лице, че е извършило конкретно престъпление“. „Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията означава, че срещу президента и вицепрезидента не могат да бъдат извършвани действия с процесуален и извънпроцесуален характер, които могат да доведат до реализиране на наказателна отговорност и които пряко засягат техните лични права и свободи“, обяснява КС.
Но веднага след това заявява: „При откриване на данни за престъпна дейност на президента или вицепрезидента забраната да бъде възбудено наказателно преследване не препятства започването на наказателно производство“.
С това тълкуване КС на практика затвърждава, че всяко престъпление трябва да се разследва, включително и ако е извършено от държавния глава. Прокуратурата и полицията обаче могат да извършват всякакви действия по разследването, само ако не засягат лични права на президента. Т.е. срещу него не могат да бъдат извършвани например подслушване, претърсване, разпознаване, обиск, вземане на ДНК проба, но пък няма пречка да се разследва престъпната дейност на съучастниците му, да се извърши оглед на местопрестъплението – стига то да не е в дома на президента или в кабинета му, да се разпитат свидетели.
КС прави и друго ключово тълкуване – ако не се води досъдебно производство, а проверка, важат същите ограничения, т.е. пак не могат да се извършват действия, които засягат лични права на президента и водят до осъществяване на наказателна отговорност.
В решението изрично е отговорено и на хипотезата, при която вече е образувано наказателно производство. КС отново заявява, че и тогава имунитетът на президента и вицепрезидента „изключва извършването на такива процесуални действия, които са насочени срещу тях и пряко засягат техни лични права и свободи“.
КС на практика приема, че конституционната защита на държавния глава е на три нива. Първото е, че той не може да бъде привлечен като обвиняем. Второто е, че и преди да бъде привлечен, спрямо него не могат да се извършват никакви процесуални действия. А третото е, че тези действия са недопустими и когато се извършва само проверка.
Тази част на решението засяга всички престъпления, които може да извърши държавният глава и общата забрана за възбуждане на наказателно преследване срещу него, докато трае мандатът му. И ако започне разследване, в един момент то трябва да бъде спряно до отпадане на имунитета на президента.
От решението на КС обаче става ясно, че някои престъпления, извършени от него, може да задвижат процедурата по предсрочното му освобождаване от поста. Основният закон (чл. 103, ал. 1) определя две хипотези, в които президентът носи отговорност за действията си, извършени при изпълнение на функциите му – държавна измяна и нарушение на Конституцията.
Главният прокурор попита дали под „държавна измяна“ се има предвид тази по Глава първа „Престъпления против Републиката“, Раздел I „Измяна“ от Особената част на Наказателния кодекс, т.е. престъпните състави от чл. 95 до чл. 97а от НК.
КС заяви, че държавната измяна по Конституция и измяната по НК не са тъждествени. А основният закон визира „и други престъпления против Републиката, които държавният глава би могъл да осъществи при изпълнение на конституционно възложените му функции“. Т.е. това са съставите от чл. 95 до чл. 110 в НК, в които влизат и предателство, шпионство, диверсия, вредителство и др.
И специално подчертава две неща. Първото е, че „понятието „държавна измяна“ винаги изисква осъществяването на съставомерна престъпна дейност против Републиката“. Т.е. тук отговорността на президента е свързана с наказателното право, а не с политиката.
Второто е, че „държавна измяна“ не включва в съдържанието си извършване на престъпления извън съставите на престъпленията против Републиката“ и няма как други деяния да бъдат квалифицирани като такава.
Какво обаче означава другата хипотеза, при която държавният глава носи отговорност – „нарушение на Конституцията“. КС отговаря по следния начин: „Понятието „нарушение на Конституцията“ може да включва в съдържанието си и извършване на нарушения, които са престъпления, но различни от престъпленията против Републиката“.
От това тълкуване следва, че именно тук може да „влязат“ други престъпления, извършени от държавния глава. Но не всички, а само тези, извършени при изпълнение на функциите му. Т.е. възможно е извършено от президента престъпление във връзка с функциите му (което не по Глава първа от НК, защото тогава ще е налице държавна измяна) да задвижи сложната процедура по предсрочно прекратяване на мандата му, защото е нарушение на Конституцията.
Така, ако една четвърт от депутатите – 60 души, повдигнат обвинение на президента, а две трети от тях – 160, гласуват за него, случаят ще отиде в КС. И ако той установи, че държавният глава е нарушил Конституцията, мандатът му ще бъде прекратен предсрочно.
КС обаче подчертава: „Конкретната преценка, дали „държавна измяна“ или „нарушение на Конституцията“ обосновават отговорност на президента или вицепрезидента се прави единствено от Народното събрание, което само̀ решава дали да повдигне обвинение и след това – от Конституционния съд, когато упражнява правомощието си по чл.103, ал.3 от Конституцията“ .
