Това решение на КС „отвързва ръцете“ на министъра на правосъдието Надежда Йорданова да внесе във Висшия съдебен съвет (ВСС) ново искане за освобождаването на Иван Гешев. Откакто встъпи на поста, тя многократно заяви, че в министерството са постъпили сигнали, свързани с дейността на главния прокурор, по които се работи. Досега е огласявала частично само два от тях – единият е за т. нар. случай „Жоси“ (повече виж тук), а за втория се знае само, че е свързан с отказа на прокуратурата да разследва мистериозно изчезнали от съда търговски дела (повече виж тук).
От досегашните изказвания на Йорданова стана ясно, че изчаква решението на КС, но не е заявявала категорично дали ще внесе предложението си в този състав на ВСС, или ще предпочете да встъпи новият съвет. Мандатът на действащия ВСС изтича в началото на октомври. Има и друг фактор – с произнасянето на КС ще бъде възобновено спряното дело във Върховния административен съд по жалба на министъра срещу първия отказ на ВСС въобще да разгледа искане за предсрочно освобождаване на Иван Гешев от поста му.
Както е известно, на 22 юли 2021 г. настоящият съвет отхвърли и то още на фазата на допустимостта предложението за това на служебния министър на правосъдието проф. Янаки Стоилов. Тогава с 12 на 8 гласа съветът застъпи тезата, че министърът няма право да иска предсрочното прекратяване на мандатите на тримата големи в съдебната власт (повече виж тук), макар да има това правомощие по отношение на всички съдии, прокурори и следователи (разпоредбите от Конституцията виж в карето).
Днес КС категорично отхвърли тази теза и заяви, че министърът на правосъдието може да иска предсрочното освобождаване от длъжност на председателите на върховните съдилища и главния прокурор, когато са извършили тежко нарушение, системно не изпълняват служебните си задължения или са уронили престижа на съдебната власт. Той приема, че председателите на ВКС и ВАС и главният прокурор, си остават съответно съдии и прокурор и следователно правомощието на министъра по чл. 130в, т. 3 от Конституцията се отнася и до тях.
За месеците, през които се чакаше произнасянето на КС, отношенията между новите управляващи и Иван Гешев минаха през различни фази. Първата беше призивът той да си подаде оставката, отправен от лидерите на мнозинството и от министъра на правосъдието, а в последствие и с декларация от трибуната на Народното събрание. Гешев категорично отказа сам да напусне поста си, като заяви, че не вижда основания за това. Той сезира десетки европейски институции и политици (повече виж тук). Последва изслушване на премиера Кирил Петков и на главния прокурор пред комисия на Европейския парламент, при което Гешев поиска засилено наблюдение над България (виж тук). Така се стигна до изненадващата и необявена предварително среща между Петков и Гешев в Министерския съвет миналия петък. След нея прокуратурата огласи, че Гешев е говорил за сътрудничеството между властите, а МС – че Петков е потвърдил твърдото намерение на управляващите за закриване на специализираните съдилищата и прокуратури (виж тук). До вчера изглеждаше, че от срещата няма да има друго развитие, докато от прокуратурата не обявиха, че призовават премиера и началника на кабинета му Лена Бориславова, за да дадат списък на лица, които според тях „са в основата на икономическата и криминална престъпност в страната и спрямо които не са предприети необходимите действия за търсене на наказателна отговорност“. Последва брифинг на Петков и серия от негови въпроси към прокуратурата (повече виж тук).
Източник: https://www.constcourt.bg/bg/Blog/Display?id=1026&...
