Ябълката на раздора – чл. 420 ГПК
Очаквано най-разгорещени спорове предизвикаха измененията в чл. 420 ГПК. От едната страна на спора бяха бившият и настоящият омбудсман Мая Манолова (присъстваща на заседанието като редови адвокат) и Диана Ковачева, адвокатите Веска Волева и Десислава Филипова и депутатите от левицата. От екипа на омбудсмана дойде първоначалният проект за изменения в ГПК, който предлагаше всяко възражение автоматично да спира заповедта за незабавно изпълнение.
Всички останали – Министерството на правосъдието, съдии, адвокати и депутатите в правната комисия без БСП, застъпват тезата, че подобно изменение на практика ще ликвидира и обезсмисли заповедното производство.
„Ако не се приеме предложението за спиране на изпълнението при възражение от длъжника без условия, нищо не правим“, заяви Манолова. Христиан Митев от Обединени патриоти изтъкна: „Приемем ли това, може направо да отменим цялото заповедно производство“.
Именно по негово предложение и с помощта на част от съдиите, участващи в заседанието на комисията – Георги Чехларов и Константин Кунчев от Софийския районен съд и адвокат Валя Гигова, бяха направени промените в чл. 420 ГПК, които получиха консенсусната подкрепа на мнозинството от депутатите. Заради множеството редакции и дискусии, изчистването на точното съдържание на разпоредбата предстои, но е ясен смисълът на основните промени.
Първата от тях беше направена по предложение на Министерството на правосъдието. Тя е свързана с хипотезата, когато, за да спре изпълнението на заповедта по чл. 417 ГПК, длъжникът предоставя обезпечение на кредитора. Сега в закона се предвиди, че то е в размер не по-голям от една трета от дълга. Както и сега, при даване на обезпечение съдът ще е длъжен да спре изпълнението.
Основната промяна обаче е във втората алинея на чл. 420 ГПК, която урежда възможността и без обезпечение, а въз основа на писмени доказателства от длъжника, съдът да спре незабавното изпълнение на заповедта по чл. 417 ГПК. Първо в нея отпадна изискването искането за спиране на изпълнението да е направено в срока за възражение.
Освен това бяха записани три хипотези, при които изпълнението може да бъде спряно:
- при недължимост на вземането;
- когато вземането се основава на клауза в договор, сключен с потребител, която противоречи на повелителните норми на закона, на добрите нрави или е неравноправна, включително когато е налице обоснована вероятност за това;
- когато е направено искане за спиране, основано на неправилно изчисление на размера на дълга.
Адвокат Валя Гигова изтъкна, че възможността за спиране заради неправилно изчисление на задължението, трябва да важи само за потребителите, а не и за търговците, но не стана ясно дали комисията възприе това в окончателната редакция на разпоредбата.
Остава възможността определението по искането за спиране да се обжалва. Като практиката на ВКС, че ако съдът постанови спиране, жалбата не спира изпълнението на това негово определение, беше регламентирана в закона.
Освен това изрично беше записано, че ако за дълга вече е образувано исково производство, съдът, който го разглежда, ще се произнася и по искането за спирането.
„Замразяване“ на изпълнението при ипотека на единственото жилище
Една друга промяна в ГПК обаче предизвика много колебания у депутатите и до гласуването ѝ в пленарната зала няма да е ясно дали наистина ще бъде възприета от законодателя. Става въпрос за изменение в чл. 445 ГПК. Той урежда изключенията по отношение на несеквестируемото имущество и това, че забраната изпълнението да се насочва към него отпада, когато върху вещта е учреден залог или ипотека, а взискател е именно ипотекарният кредитор. Класическата хипотеза е с единствено жилище, което по закон е несеквестируемо, но банката, която е отпуснала кредит срещу ипотека върху него, може да го продаде, за да се удовлетвори.
По настояване на съдиите Кунчев и Чехларов към правилото в чл. 445 ГПК, че „от забраните по чл. 444 не могат да се ползват длъжниците относно вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор“ беше добавено, че „когато изпълнението е допуснато по реда на чл. 418 по отношение на потребител, изречение първо не се прилага до постановяване на решението на първоинстанционния съд по заповедта за изпълнение“. Това означава, че банката няма да може да започне принудително изпълнение за единственото жилище на длъжника, макар и да е ипотекирано в нейна полза, докато първата от общо две съдебни инстанции не постанови решение по започналия след възражение срещу заповедта по чл. 417 ГПК исков процес. Т.е. ще трябва да почака година или две, а в някои случаи и повече.
Адвокат Гигова посочи, че това е практика на банките – и сега те изчакват заповедта да влезе в сила, за да пристъпят към принудително изпълнение. „Но едно е банките сами да се въздържат от действия, защото това е по-целесъобразно за тях, съвсем друго е това да се регламентира в закон. Законът възпитава, а на какво възпитаваме с подобна разпоредба?“, попита тя.
Председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители Георги Дичев посочи какъв ще е ефектът: „Огромна част от хората ще подават възражение срещу заповедта, само за да отложат изпълнението“. От Асоциацията на банките предупредиха – има вероятност да няма кредитиране, когато обезпечението е единственото жилище на длъжника, освен това подобно изменение ще се отрази върху оценката на активите на банките, а те са от изключително значение за присъединяването на България към банковия съюз.
Димитър Лазаров от ГЕРБ беше сред депутатите, които изтъкнаха и друг проблем – към кой момент ще се преценява несеквестируемостта, тъй като жилището може да не е било единствено при сключването на кредита, а после собственикът му да разпродаде останалите си имоти и така да се ползва от тази нова възможност за „замразяване“ на изпълнението.
Поставят се и серия други проблеми, като това как ще се постъпва при ипотека върху земя например, като по закон несеквестируеми са 30 дка, а длъжникът може да е дал като обезпечение една цяла нива от 100 дка. Или пък при ипотека върху апартамент от 150 кв.м, в който живее тричленно семейство, чиято несеквестируема част е 55 кв.м.
Как проверката за неравноправни клаузи стана основно начало на процеса
Основната цел на измененията в ГПК беше да се отговори на започналата наказателна процедура срещу България за това, че правата на потребителите не са достатъчно защитени в заповедното производство. За целта бяха направени серия изменения. Мястото на едно от тях обаче предизвика коментари в правната комисия.
Още в чл. 7 ГПК, който е в главата с основните принципи на гражданския процес и регламентира служебното начало, беше записано: „Съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Той осигурява възможност на страните да вземат отношение по тези въпроси“.
Срещу това възрази депутатът от БСП Филип Попов, а министърът на правосъдието Данаил Кирилов също изтъкна, че така се придава фундаментално значение на този принцип. Адвокат Валя Гигова даде предложение служебната проверка за неравноправни клаузи да влезе в чл. 140 или чл. 146 ГПК, но на финала тя беше въздигната в едно от основните начала на гражданския процес.
Освен това в ГПК изрично беше регламентирано (в чл. 113), също след спорове дали там му е мястото, че делата на потребителите са граждански, а не търговски.
С друга промяна в чл. 410 ГПК пък беше предвидено, че „когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива“.
С изменение в чл. 411 ГПК беше регламентирано, че съдът ще отказва издаването на заповед за изпълнение, ако „искането се основава на неравноправна клауза, сключена с потребител“.
В полза на длъжника беше предвидено, че срокът за изпълнение след издаването на заповедта вече няма да е двуседмичен, а едномесечен. Освен това в самата заповед по чл. 410 ГПК задължително ще има предупреждение към него, че ако възрази неоснователно срещу нея, „може да понесе разноски в по-висок размер от посочения в заповедта“.
С промяна в чл. 417 ГПК беше регламентирано, че когато основанието за издаване на заповед за незабавно изпълнение е извлечение от счетоводните книги на банките, към него трябва да е представен „документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия“. А в неговата точка 10 се добави изрично условие, че „когато ценната книга обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия“.
Беше направена промяна и по отношение на обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение (чл. 419 ГПК). Срокът за обжалване беше увеличен от две седмици на един месец, а съдът беше задължен да отмени разпореждането, ако се основава на клауза в договор с потребител, която противоречи на повелителните норми на закона, на добрите нрави или е неравноправна.
Всички тези изменения в ГПК, свързани с правата на потребителите, са придружени и от определение в 20 пункта що е то неравноправна клауза в Закона за защита на потребителите. А съдия Албена Ботева от Софийския градски съд на финала на продължилото с часове обсъждане в правната комисия обобщи: „Съдът на всеки етап, непрекъснато ще прави проверки за неравноправни клаузи, ще чете договори и общи условия, а всъщност Законът за защита на потребителите задължава ресорната комисия да проверява общите условия за неравноправни клаузи. Има 20 банкови и още 60 небанкови финансови институции, ако техните условия бяха проверени от този, на когото законът го е възложил, сега нямаше да се очаква пак всичко да се върши от съда“.
Източник: https://news.lex.bg/%d1%81-%d0%b4%d0%be%d0%ba%d0%b0%d0%b7%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%bb%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%bd%d0%b5%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%b8%d0%bb%d0%bd%d0%be-%d0%b8%d0%b7%d1%87%d0%b8%d1%81%d0%bb/
