Сега за първи път се представя подробна концепция (пълния ѝ текст от над 80 страници виж тук) какво трябва да съдържа новият ЗА. Тя залага не само цели, но предлага и конкретни решения на различните проблеми, от които от години се оплакват адвокатите. Концепцията е създадена от екип, ръководен от члена на ВАдС Валя Гигова, а на различните етапи от работата в него са участвали общо 19 адвокати, като част от тях влязоха в състава ѝ по решение на ОСАС от тази година. По немалко въпроси членовете ѝ не са били единодушни и затова са предложили различни варианти на уредбата.
„Лекс“ представя някои от новите моменти, заложени в концепцията.
Вход в адвокатурата – след два изпита и специално обучение
Един от проблемите, които се наема да реши концепцията за нов ЗА, е за „прекалено лесния достъп до професията“, който влияе на качеството на адвокатската работа и на облика на гилдията.
Основните изисквания, за да стане някой адвокат, се запазват – юридическо образование, правоспособност, липса на съдимост, с леки промени при несъвместимостта по отношение на търговската дейност. Основната промяна, която се предлага, е да се полага не на един, а два изпита, като вторият да е след специално обучение.
Запазва се настоящият изпит – писмен с тест и казус по избор между гражданскоправен и наказателноправен, но той става само встъпителен. На него няма да се явяват само тези, които имат придобита правоспособност на магистрат или имат минимум 5 години стаж като редовен университетски преподавател.
Всички обаче, независимо дали са държали изпит, или не, трябва да преминат през въвеждащо обучение. То ще продължава или 3, или 6 месеца и се предлага да включва равен брой часове, посветени на деонтологията на адвокатската професия, на практическите въпроси от нея и на защитата на гражданските права и конституционни въпроси. Идеята е обученията да се водят само от адвокати.
Освен това всеки издържал встъпителния изпит трябва да има адвокат-патрон, който следи за неговото обучение и професионалното му развитие. Дали през този период човек може да практикува и например да дава само консултации без да се явява пред съд, може ли да не ходи на обучение, но да се впише, ако издържи успешно заключителния изпит, са въпроси, по които работната група не е постигнала единно мнение.
Има обаче съгласие за трите елемента – встъпителен изпит, обучение, заключителен изпит. Последният е предвидено да се провежда от комисия от адвокати с най-малко 20 години адвокатски стаж, номинирани от местните съвети и одобрени от ВАдС, със специализация в различни области на правото.
Концепцията предвижда да се запази фигурата младшия адвокат с ограниченията, предвидени в действащия закон, но да бъде прецизирана уредбата, като например се разреши той да се явява пред административен съд.
Следва да се отбележи, че се предлага и въвеждане на система от кредити за обучение на действащите адвокати в различни отрасли на правото. Т.е. за т. нар. продължаващо обучение.
Право на справедливо възнаграждение и право на почивка на адвоката
За първи път се предлага в ЗА като принцип да бъде прогласено правото на справедливо възнаграждение на адвоката.
В концепцията е посочено, че правото на справедливо възнаграждение се основава на задължение на адвоката да информира за начина, по който ще бъде определено дължимото възнаграждение и неговият размер. Освен това размерът на възнаграждението следва да бъде справедлив и обоснован, а то трябва да бъде определено в съответствие със закона и етичните правила.
Залага се като правило, че заплащането на адвоката следва да бъде пропорционално на материалния интерес, независимо дали е за процесуално представителство или извънпроцесуална дейност. „Адвокатът носи отговорност с цялото си имущество, поради което възнаграждението, което получава за положената работа, трябва да има гаранционно обезпечителна функция – да отчете риска, който адвокатът поема при извършване на правна работа съобразно материалния ѝ интерес и да кумулира средства, с които би поел бъдещи претенции за вреди“, обяснява работната група и сочи, че свободно може да се уговаря и почасово заплащане на труда на адвоката.
Големите промени по отношение на възнагражденията са две. Първата е, че се предлага да отпадне дисциплинарната отговорност за хонорар под минимума. Като работната група посочва следното изключение – „освен в изрично предвидени случаи, когато разликата е съществена, касае нелоялна практика и нарушението води до увреждащо конкуриране, намаляващо качеството на правните услуги, или нарушава други етични изисквания при упражняването на професията“.
Втората голяма промяна е, че критериите за определяне на адвокатските възнаграждения ще бъдат предвидени в самия закон (или в методика към него) и ще бъдат приложими само в два случая:
- при определяне на възнаграждение от адвокатските съвети (при липса на договор)
- при определяне на разноските, присъждани от съда.
Т.е. всеки адвокат свободно ще може да договаря по-ниски хонорари от минималните без риск от санкция.
В концепцията се предвижда забрана за уговаряне на възнаграждение според предмета на делото или като дял от него (pactum de quota litis). Като се дава възможност за уговаряне на резултативен хонорар по граждански и административни дела с определен материален интерес, но поне 50% от договореното пропорционално възнаграждение трябва да не е резултативно и да се изплаща в хода на производството, независимо от неговия изход.
Интересно е и предложението за въвеждане на възможност за отбелязване в адвокатските регистри кога адвокатът отсъства – ползва болничен или отпуск, като през това време съдът, прокуратурата, разследващите, нотариусите и съдебните изпълнители да нямат право да му изпращат съобщения и книжа и да насрочват съдебни заседания, по които той е пълномощник на страна.
В концепцията е предвидено, че адвокатът с до 15 години стаж има право на 30 работни дни почивка, а тези с по-дълга практика – на 40 работни дни. Това не означава, че един адвокат не може на практика да почива много по-дълго, а че това е срокът, за който е „защитен“ чрез вписването в регистрите от това да бъде затрупан с призовки, съобщения и тн. от различни институции.
За да стане факт тази идея, тя трябва да бъде регламентиране не само в ЗА, но и в процесуалните закони.
Отпадане на общата забрана за реклама
Както „Лекс“ писа, проблемът със забраната на адвокатите да рекламират дейността си доведе до наказателна процедура срещу България. В концепцията се застъпва тезата, че забраната трябва да отпадне, но трябва да бъдат въведени изисквания за съдържанието на рекламата, която може да си прави адвокатът. Тя трябва да е вярна, точна, делова, да не съдържа хвалебствия, да не поражда неоправдани очаквания за успешен изход на делото, да не съдържа сравнения с други адвокати или да изразява пренебрежително отношение към тях или професията.
В рекламата не трябва да се посочват клиенти, освен ако са дали своето съгласие.
Важно изискване е „да не се предлагат правни услуги на лица, които се намират в стресова ситуация след претърпян от тях или от техни близки инцидент или друго подобно събитие“. Т.е. да не се допуска практиката, известна като ambulance chasing.
Работната група предлага да се даде възможност на адвокатите да използват посредници за представяне на дейността си. И членовете ѝ обясняват, че когато на адвоката се забранява ползване на посредничество, се намалява конкурентоспособността му спрямо останалите участници на пазара на правни услуги. В концепцията са посочени допустимите форми на посредничество като една от тях е „използване на онлайн платформи и уеб базирани инструменти, собствени или контролирани от адвокати“.
Загубване на права при дълго неплащане на членски внос и при липса на застраховка
В концепцията са заложени серия от основания за загубване на права на адвокат. Освен съществуващите и сега като смърт, поставяне под запрещение, възникване на пречка за упражняване на професията, са предвидени и нови. Те са липса на застраховка професионална отговорност за текущата година (представена в срок до 31-ви януари на годината), неплащане на имуществени вноски по закона за период от 6 месеца и неспазване на изискването за участие в задължително продължаващо обучение или неуспешно завършване на курсовете за продължаващо обучение.
Неплащането на членски внос за последния месец вече да не е основание и да не се допуска адвокатът до участие в избори за органи на адвокатурата, е друго предложение.
Освен това, за да се сложи край на номенклатурата в адвокатурата, в концепцията е заложено ограничение от два мандата, през които адвокат може да бъде избиран в органите ѝ, независимо на кой орган е бил член. Т.е. да се прекрати възможността едни и същи хора след като са били членове на адвокатския съвет например, после да отиват дисциплинарния съд или в контролния съвет.
Работната група отговаря и на друг проблем, поставян отдавна от адвокатите – че не могат да обжалват пред съд дисциплинарните си наказания. Затова сега се предлага, когато е наложено лишаване от права, то да подлежи на обжалване първо пред Висшия дисциплинарен съда, а след това и пред Върховния касационен съд.
В концепцията е развит принципът за неприкосновеност на адвокатските книжа. Като се предлага в закона изрично да се предвидят специални правила за обиск, претърсване и изземване в жилището, кантората, колата и личния багаж на адвоката, като поемни лица да могат да са само адвокати от местния съвет.
Въвежда се задължение за съхраняване на книжата, свързани с възложената от клиента работа, за срок от 5 години от приключването ѝ.
В концепцията има детайлна уредба за адвокатските съдружия и клиентската сметка.
Източник: https://news.lex.bg/%d0%b4%d0%b2%d0%b0-%d0%b8%d0%b...
