Още по темата:
Конституционният съд (КС) днес сложи край на серия от виждания, възприети от десетилетия в собствената му практика и в част от правната наука и доктрина.
С фундаментално решение, прието почти единодушно (с един или двама на особено мнение в отделните му части), той отхвърли схващането, че някои негови решения са буквално удар в празно пространство и не произвеждат никакъв реален ефект. КС постави Народното събрание в ситуация да не може да „пасува“, когато закон бъде обявен за противоконституционен. И „отмени“ наложеното със собственото му решение през 1995 г. правило, че след като „обяви за противоконституционен закон, с който се отменя или изменя действащ закон, последният възстановява действието си в редакцията преди отмяната или изменението от влизане в сила на решението на съда“.
Решението на КС е по четири въпроса, който му бяха поставени преди година от върховни съдии. Първият дойде от състав на Върховния касационен съд (ВКС), а другите три от Пленума на Върховния административен съд (ВАС).
Ето какво заяви КС днес, като публикува само диспозитива на решението си, а мотивите, които трябва да спомогнат за разкриването на точния смисъл на тълкуването му, ще бъдат обявени през следващите дни:
1. Обявените за противоконституционни ненормативни актове – закони във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента – са невалидни от момента на приемането или издаването им.
2. По отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Народното събрание урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон.
3. Решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие.
По всички текстове на особено мнение е застанал Гроздан Илиев, като по т. 1 към него се присъединява Таня Райковска, а по т. 3 – Георги Ангелов.
Какво стои зад тези абстрактни формулировки може да се разбере от въпросите, които бяха поставени пред КС.
По висящи дела не може да се прилага противоконституционен закон
Първият въпрос, който постави ВАС, е какво е действието на решението на КС, с което се обявява противоконституционност на закон, по отношение на заварени правоотношения и висящи съдебни производства, с оглед разпоредбата на чл. 151, ал. 2 изр. трето от Конституцията. Въпросното изречение гласи: „Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила“.
С отговора си, че спрямо заварените правоотношения и такива, които са предмет на висящи дела, противоконституционният закон не се прилага, КС на практика придава частично обратно действие на решенията си. Така той слага край на спора, който се водеше в административното правораздаване – дали след като административният акт е издаден въз основа на обявен впоследствие за противоконституционен закон, след това съдът може да го отмени, при положение че към момента на издаването му той е бил законосъобразен. Застъпниците на тезата, която днес беше отречена от КС, изтъкваха, че няма как административният акт да бъде отменен, тъй като законосъобразността се преценява към момента на издаването му, а тогава законът, въз основа на който е бил постановен още не е бил „отменен“.
Задължение за парламента се „въздигна“ на конституционно ниво
Към прекия отговор на въпроса на ВАС конституционните съдии добавят и едно изречение, което е не по-малко важно: „Народното събрание урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон“.
То само на пръв поглед преповтаря чл. 22, ал. 4 от Закона за КС, който казва, че възникналите правни последици от обявяването на даден акт за противоконституционен, се уреждат от органа, който го е постановил.
Първата и най-съществена промяна идва от това, че правилото влиза в диспозитива на решение на КС, с което той дава задължително тълкуване на основния закон (по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията). Така то на практика се превръща в част от самия конституционен текст и задължението на Народното събрание да уреди последиците от това, че е приело противоконституционен закон, е въздигнато на конституционно ниво.
Срокът, в който да го направи, е уреден в правилника на парламента и е до два месеца от влизането в сила на решението на КС (чл. 81, ал. 4 от правилника). Самото решение пък се публикува в Държавен вестник в 15-дневен срок от приемането му и влиза в сила 3 дни след обнародването (чл. 14, ал. 3 Закон за КС).
Начинът, по който КС е формулирал диспозитива на решението си, дава основание да се приеме, че от него следва и друго, с уговорката, че пълният и точен смисъл може да се изясни със сигурност едва след като той публикува и мотивите си. КС задължава парламента да уреди „правните последици от прилагането“ на противоконституционния закон. Така изглежда, че той не възприема разбирането, застъпвано от немалко конституционалисти, че ролята на Народното събрание след като КС „отмени“ даден закон се изчерпва с това да приеме нова заместваща норма. Защото последиците от прилагането включват всички правоотношения, включително и тези, довели до вреди от прилагането на противоконституционния закон.
Край на 25-годишното възстановително действие на решенията на КС
През 1995 г. КС излезе с тълкувателно решение (пълния му текст виж тук), в което заяви, че след като той обяви за противоконституционен закон, изменящ или отменящ действащ, се възстановява действието на редакцията на дадените норми отпреди отмяната.
Преди 25 години той мотивира виждането си така: „С влизане в сила на решението на Конституционния съд, с което се обявява за противоконституционен закон, който отменя или изменя действащ закон, се отменя не само неговото действие и създадената от него правна уредба занапред, но и отменителното му действие спрямо предходния действащ закон. В този случай се създава възможност за поява на законова празнота. Създава се и опасност от нарушаване или застрашаване на конституционно установени права и интереси. Остават висящи правни отношения и спорове, съдебни дела и други спорове. Смущава се и съществуващият правов ред и правната сигурност. Открива се възможност отменителното действие на противоконституционния закон спрямо отменения или изменения от него действащ закон да продължи за неопределено време след влизане в сила на решението на Конституционния съд. От друга страна, Конституцията не съдържа разпоредба, която да задължава Народното събрание в определен срок да се произнесе по обявения за противоконституционен закон. Това състояние е нетърпимо и е противоконституционно, защото не отговаря на духа и на разпоредбите на Конституцията“.
През годините обаче възникнаха случаи, при които старата редакция на нормата, чието действие се възстановяваше по силата на това правило, всъщност се оказваше също толкова несъответстваща на Конституцията, колкото и отменената от КС.
Затова сега КС приема точно обратното – решението му няма възстановително действие, т.е. не връща предходната разпоредба на мястото на обявената за противоконституционна. Това означава, че настъпва законова празнота, която КС вече задължи на конституционно ниво Народното събрание да запълни.
Обратна сила за някои решения на КС, защото е недопустимо да са удар в празното
Какви са правните последици от решенията на КС в хипотезата, когато се обявява за противоконституционен ненормативен правен акт решение на Народното събрание или указ на президента? Това е последният въпрос, който ВАС постави пред КС.
И отговорът, който получи гласи: „Обявените за противоконституционни ненормативни правни актове – закони във формален смисъл, решение на Народното събрание и укази на президента са невалидни от момента на влизането им в сила“.
Народното събрание приема множество подобни решения – например за избор на управител на БНБ, на членове на Министерския съвет, на собственото му ръководство. Един от последните подобни казуси, които се поставиха пред КС, беше за решението за отстраняване на Валери Жаблянов от зам.-председателския пост в парламента. То не беше отменено, но много юристи застъпваха виждането, че и да беше, това на практика няма да породи правен ефект, а решението на КС се свежда до празна декларация за незаконосъобразност. Аргументите им бяха, че подобни актове имат еднократно действие, което се е осъществило, а решението на КС, с което са отменени идва едва след това и действа само за напред.
Сега обаче КС придава обратна сила на решенията си и то от момента на влизането в сила на отменения от него акт на парламента или президента.
Царският казус
Най-много коментари в публичното пространство обаче предизвика въпросът, поставен от състав на ВКС. Той поиска от КС задължително тълкуване на чл. 151, ал. 2, изречение трето от Конституцията и попита: „Какви са правните последици от решенията на Конституционния съд в хипотеза, когато се обявява за противоконституционен закон с еднократно действие?“.
Повод за него е висящото пред ВКС дело за „Царска Бистрица“. Това е четвъртият казус от сагата за т. нар. царски имоти, по който трябва да се произнесе, но едва сега върховни съдии решиха да поискат тълкуване от КС за това какви са последиците от решението му от 4 юни 1998 г., с което обяви за противоконституционен Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници (ЗОДСИСБЦ).
Диспозитивът на решението на КС на пръв поглед не съдържа пряк отговор на въпроса, защото КС никъде не говори за законите с еднократно действие. Давайки своето тълкуване на чл. 151, ал. 1, изр. трето от Конституцията, той говори за всички закони, когато казва, че за заварените правоотношения, предмет на висящи съдебни спорове, противоконституционният закон не се прилага. Т.е. може да се приеме, че това се отнася и до тези с еднократно действие. Така ВКС няма да може да приложи ЗОДСИСБЦ по делото за „Царска Бистрица“, а именно той е едно от основанията, с които държавата се легитимира като собственик. Това не предопределя изхода от спора, тъй като двете страни изтъкват и други основания, на които всяка от тях притежава т. нар. царски имоти.
Направеното днес от КС тълкувание обаче поставя друг важен въпрос – дали Законът за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе е същински закон, или е закон във формален смисъл. Може би неговият отговор ще бъде намерен в мотивите на решението. Но ако се окаже, че той на практика представлява решение за одържавяване, което само формално е наречено закон, ВКС ще трябва да приложи новото тълкуване на КС, с което обявяването на такива актове на НС за противоконституционни ги прави невалидни от момента на влизането им в сила, в случая от 1947 г. С уговорката, че правомощията му да прогласява за противоконституционни закони все пак е от 1991 г., когато е приета действащата Конституция. Т.е. би следвало да се приеме, че ЗОДСИСБЦ е навалиден от 1991 г.
Ако обаче се приеме, че ЗОДСИСБЦ е същински закон, то тогава ще се счита, че той е невалиден от обявяването му за противоконституционен през 1998 г. (с решение № 12 от 4 юни 1998 г. на КС).
