![](https://www.vas.bg/p/e/k/ekranna-snimka-2023-12-17-125242-13195-825x0.png)
Конституционната комисия прие и на второ четене кои лица ще могат да бъдат служебни премиери
3688 | Актуално / Новини
Комисията по конституционни въпроси прие на второ четене текста за кръга от лица, които могат да бъдат избирани и назначавани за служебен премиер от президента. Това се случи на второ извънредно заседание днес, 17 декември, без редакции и въпреки критиките.
"Служебните премиери ще се избират измежду председателя на Народното събрание, председателя на Върховния касационен съд, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник. Ограничения в правомощията на служебното правителство могат да бъдат предвидени в закон", беше предложението, което не претърпя промяна и бе прието. Текстът бе гласуван с шест гласа "за", трима "против" и без "въздържал се".
Комисията не взе предвид становището на ВКС, с което върховните съдии настояваха председателят на ВКС да не бъде сред лицата, които да заемат поста на служебен премиер.
Посочихме, че използваме гръцкия модел – в Гърция председателят на ВКС също е в списъка от лица, които могат да бъдат номинирани за служебен премиер. Така че това по-скоро засилва обстоятелството, че служебният кабинет не трябва да бъде партийно обвързан, той не се е явявал на избори и няма политически мандат от обществото, каза за БНТ Надежда Йорданова от групата на ПП-ДБ.
Надяваме се между другото да няма служебно правителство. Най-важното според мен, което постигнахме днес, е редакцията на принципа за непрекъсваемост на действието на законодателната власт в България. Получавайки непрекъсваемост на законодателната власт, ние получаваме контрол върху служебното правителство, заяви председателят на комисията Радослав Чолаков.
Според правосъдния министър минималният срок, в който тази административна процедура по изготвянето на законопроекта и неговото обществено консултиране може да приключи някъде през м. март 2024 година. Поне според Министерството на правосъдието 6 месеца са един разумен срок, в който целия процес може да приключи.
Настоящият състав на Висш съдебен съвет (ВСС) ще продължи да действа поне още 9 месеца след приемането на промените в Конституцията. Ограничение във функциите му ще е единствено да не може да назначава председатели на върховните съдилища и главен прокурор. Предложението е внесено от депутати от "Продължаваме промяната-Демократична България", ГЕРБ и ДПС.
Серия критики към предлаганите промени направи изтъкнатият конституционалист проф. Пенчо Пенев. От това дали някои предлагани текстове са изобщо в полето на Конституцията, до такива, които се опитват да прикрият нежеланието на Народното събрание да се откаже да номинира кандидатите и специално тези за ВСС. „Сега се слага точката с прокурори и следователи и идеята е действащи съдии да влязат в извънсъдебната квота във Висшия прокурорски съвет. Моля ви, не правете това, ама много ви моля. Това е най-прекият път да скараме двете гилдии, които и без това не са в блестящи отношения“, призова депутатите проф. Пенев.
Предстои във вторник (19 декември) да се проведе второ гласуване в пленарната зала, а преди Рождество и финалното им трето четене.
Обсъждането на предложенията за промени в основния закон и гласуването на текстовете гледайте в приложените видеа.
Заседание от 16.12.2023 г.: https://www.parliament.bg/bg/video/cID/914
Заседание от 17.12.2023 г.: https://www.parliament.bg/bg/video/cID/915
![](https://www.vas.bg/p/e/k/ekranna-snimka-2023-12-17-125242-13195-825x0.png)