Споровете възникват, тъй като ЗЗД говори просто за лихви, без да разграничава дали са възнаградителни и обезщетителни. И така, приемайки, че лихвата за забава е най-обременителното задължение, някои юристи застъпваха тезата, че то трябва да се погасява преди главницата (тази теза например обоснова встановището си по тълкувателното дело Висшият адвокатски съвет). Други я нареждаха заедно с възнаградителната лихва по договора за кредит и следваха поредността в чл. 76, ал.2 ЗДД – разноски, лихва, главница.

Преди да дадат своя отговор върховните съдии правят няколко уточнение. Първото е, че правилата в чл. 76 ЗЗД се прилагат, само ако липсва уговорка между страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. Второто е, че ако длъжникът предложи на кредитора, а той приеме, други условия и ред – различни от тези в договора или в закона, чл.76 ЗЗД отново не се прилага.

След това заявяват, че по отношение на изпълнението на паричните задължения законът не прави разграничение между различните видове лихви – възнаградителна или обезщетителна, договорна или законна.

„Законодателно уредената отговорност на длъжника при неизпълнение на парично задължение по чл.86, ал.1 ЗЗД е съизмерима със законната лихва от датата на забавата без покана от кредитора, което определя паричните задължения винаги като лихвоносни, независимо дали в договора има уговорени от страните лихви“, обясняват те. И завяват: „Законната лихва за забава става част от дълга при неплащане на главницата с настъпване на срока за изпълнение за разлика от договорните възнаградителни и другите определени в закона обезщетителни лихви, които са елемент на дълга от момента на възникването му“.

В решението се напомня, че всички видове лихви са акцесорни вземания спрямо това за главницата и точното изпълнение включва погасяване на главния дълг и на определените по договора или начислените до деня на плащането законни лихви.

„Интересът на кредитора от изпълнението и принципът на неделимост на плащането в съчетание с коректива на чл.66 ЗЗД, налагат тълкуването, че разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД предвижда еднаква поредност за плащане на всички видове лихви. Правилото на чл.76, ал.2 ЗЗД отчита интереса на кредитора – първо да се погасят лихвите, а непогасената главница да продължи да се олихвява, както и предвид уредената по-кратка погасителна давност за вземанията за лихви по чл.111, б.”в” ЗЗД в сравнение с общата погасителна давност за главницата“, пише в тълкувателното решение.

Като ВКС казва, че няма пречка длъжникът да посочи какво плаща – лихва или главница, но това не обвързва кредитора. И разяснява какво може да направи кредиторът в тази ситуация – да приеме така предложеното изпълнение, да откаже да го направи, ако няма интерес от частичното плащане или да извърши погасяването по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД. „Кредиторът не може да откаже да приеме изпълнението, ако неизпълнената част е незначителна с оглед размера на задължението“, заявява обаче ВКС.

В решението се разсява и хипотезата, при която длъжникът има няколко главни задължения и няма пари, за да плати всичките. Тогава той може да заяви кое погасява.

Ако предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото от длъжника задължение, включително с дължимите лихви към този дълг, изборът обвързва кредитора. В този случай кредиторът не може едностранно да се позове на чл.76, ал.2 ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви, акцесорни към друг дълг, различен от този, по който длъжникът е направил плащането“, заявява ВКС.

И припомня, че, ако длъжникът не посочи кое задължения погасява, се спазва следната поредност:

погасява се изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото по обременителност задължение в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД;

ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него следващото по възникване задължение в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД;

ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно – всяко от тях в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД.

При предсрочна изискуемост на вземането на кредитора се дължат непогасеният остатък от главницата и законната лихва от настъпването ѝ до плащането. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението му, приеха още Гражданската и Търговската колегии в тълкувателното си решение.

Основният въпрос беше дали се дължи и договорна лихва. Част от съдиите застъпваха становището, че настъпва предсрочна изискуемост и на непадежираните анюитетни вноски, които включват части от главницата, възнаградителни лихви и такси, т.е. че при предсрочна изискуемост вземането на кредитора е в размер, какъвто би му се дължал и при точно изпълнение.

За да стигнат до отговора на въпроса по тълкувателното дело, върховните съдии изследват и уредбата на банковия кредит и посочват, че чл.432, ал.1 от Търговския закон изключва заплащането на възнаграждение в размер на уговорените за срока на договора лихви при предсрочна изискуемост.

С волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост кредиторът иска изпълнение веднага на основното задължение по договора – за връщане на заетата парична сума и поставя длъжника в забава, поради което по правилото на чл.79, ал.1 ЗЗД искането за изпълнение може да се кумулира с искане за обезщетение за забавата.

Изпълнението на длъжника след настъпване на падежа на безсрочното задължение е забавено и за периода от настъпване на предсрочната изискуемост до плащането вредите на кредитора от неизпълнението подлежат на обезщетяване. По правилото на чл.86, ал.1 ЗЗД на кредитора се дължи обезщетение в размер на законната лихва или уговореното в договора мораторно обезщетение, освен ако в специален закон не е предвидено друго“, пише ВКС.

Източник: https://news.lex.bg/%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D1%82-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%81/

ТР 3/2017 от 27.03.2019 г.:

http://vks.bg/Dela/%D0%9E%D0%A1%D0%93%D0%A2%D0%9A_2017_03_%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5.pdf

Още по темата: http://defakto.bg/2019/03/28/%D0%B2%D0%BA%D1%81-%D1%83%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-%D0%B2%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B8-%D1%81%D0%B2/

https://news.lex.bg/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%81%D1%8F%D0%B2%D0%B0-%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5-%D0%BB%D0%B8/