Как ще се влиза „Право“
С новата наредба се слага край на досегашните изпити по български език и по история на България, които и без това през последните години на пандемия не се провеждаха и бяха заменени от резултатите от матурите.
Въпросът как точно да се влиза право остава отворен за общественото обсъждане на наредбата.
„Срещите със студентите и с деканите на юридическите факултети, както и онлайн проучването, което направихме, сочат, че по този въпрос мненията са разделени. Половината застъпват становището, че годините на COVID-19 са показали, че входът с резултати от матурата е достатъчно добър. А другата половина са на мнение, че изпитът е добро средство, за да се гарантира, че влизат мотивирани хора, които целенасочено са положили усилия, за да учат „Право“, обяснява Надежда Йорданова.
Затова в проекта ще бъдат предвидени два варианта за „вход“ в юридическите факултети. Първият е с резултатите от зрелостните изпити, а вторият – писмени конкурсни изпити, „които включват най-малко проверка на знанията по български език и способността за логическо мислене“. Условията и редът за тях ще се определят от даденото висше училище. Като се дава възможност университетите да си признават взаимно резултатите от положените изпити – при какви условия, ще решават сами.
„Хората, които упражняват юридическата професия, е много важно да имат две базисни умения. Първото е добре да владеят езика – говоримо и писмено, да имат висока езикова култура. А второто – да имат логическа мисъл. Голяма част от практикуването на юридическата професия изисква способност да мислиш логически, да анализираш и да обобщаваш информацията, да вървиш от конкретното към абстрактното и обратното“, заявява министърът на правосъдието.
Но посочва, че по време на дискусиите по новата наредба е изтъкнато, че ако всеки университет разработи свой специфичен изпит, това ще създаде паралелна система от допълнителни уроци, необходими, за да се подготвиш за кандидатстване в конкретното висше училище. „Това са валидни аргументи, затова оставяме въпроса отворен“, казва Йорданова.
Какво и колко ще се учи – нови дисциплини и хорариуми
Обучението по специалността „Право“ за професионалната квалификация „юрист“ се осъществява на образователно-квалификационната степен „магистър“, за придобиването на която се изискват не по-малко от 300 кредита съгласно учебния план със срок на обучение не по-малък от 5 години, предвижда новата наредба.
Минималният хорариум за цялото обучение остава 3500 часа, колкото е и сега.
Промяната тук е по отношение на задочниците. В момента те трябва да покрият 60% от хорариума на студентите редовно обучение. А новата наредба вдига изискването на 80%, т.е. вместо 2100 часа за цялото си следване, те трябва да се обучават поне 2800 часа.
„Това предложение среща много широка подкрепа. Ще се запази задочното обучение, но се завишава хорариумът, защото в крайна сметка студентите излизат с едни и същи дипломи и трябва да имат еднакви знания и умения. Включително има гласове и в посока на това задочниците да имат същия хорариум като колегите си редовно обучение, но да учат една година по-дълго“, сочи министърът.
Новата наредба запазва правилото, че поне половината от хорариума трябва да е за лекции.
Нужно ли това, при положение че има достатъчно учебници, от които студентите да четат теория? „Запазихме това правило, защото все пак във висшето образование основният елемент е академичният. Трябва студентите да придобият теоретични знания. Освен това съм се убедила от собствения си опит, че проблемът не е в обема на лекциите, а как се провеждат те. За мен е изцяло погрешен преобладаващият модел в българските университети, при който лекциите се превръщат в едни многочасови диктовки“, отговаря Надежда Йорданова.
А как трябва да бъде? „Давам пример със себе си. Завършила съм Софийския университет, а след това имах възможност да специализирам в Университета по право – Лондон, тогава беше Колеж по право на Англия и Уелс, там лекциите се развиваха по съвсем различен начин. В началото на всеки модул, който започвахме да изучаваме, получавахме за всяко от занятията темата, която ще се разисква и какво трябва да сме прочели. Лекциите бяха представяне на основните правни въпроси, свързани с дадената тема и дискусия. Обсъждане на конкретни въпроси, свързани с дадения правен институт, обясняване на практическото му значение, дебат, диалог между преподавател и студенти“, разказва министърът.
Но заключава, че промяната в подхода не може да стане с промяна на хорариума.
Един от големите въпроси в новата наредба е кои ще са задължителните дисциплини и по колко часа ще се учат. Министерството дава конкретни предложения, но те са отворени за промяна, според становищата, които ще бъдат изразени при общественото обсъждане.
Новата наредба предвижда две нови задължителни дисциплини с по 75 часа хорариум – Защита правата на човека и Организация на правосъдието и правозащитните институции.
Освен това залага увеличаване на хорариума по някои от познатите задължителни дисциплини.
Административното право и процес се разделят и получават самостоятелен хорариум. И вместо общо 150 часа, ще се учат 75 часа Административно право и 90 часа Административен процес (общо 165 часа).
По-голямо е обаче увеличението на хорариума при Правото на Европейския съюз, което вместо досегашните 75 часа, ще се учи 120 часа.
С 30 часа повече ще е обучението по Наказателно процесуално право – 165 часа. 90, вместо 75 часа, ще е това по Вещно право. Хорариумът по Международно публично право скача от 90 часа на 105 часа, а този по Данъчно право става 105 часа (сега е 75).
За сметка на това се намалява хорариумът по две дисциплини – История на държавата и правото на 75 часа (в момента 90 часа) и Финансово право – 75 часа (в момента 105 часа).
„Нека да видим какво ще каже общественото обсъждане. Важно е да бъдат взети под внимание обективните необходимости на обществото. Затова е увеличен хорариумът по Административно право и процес. С оглед на усещането за безнаказаност и необходимостта от справедливост, е прието, че студентите трябва да отделят повече време на Наказателния процес“, дава примери тя.
Девет нови дисциплини влизат в списъка на тези избираеми, които факултетите са задължени да включат в обучението. В момента те са длъжни да предлагат само Римско частно право, Право на интелектуалната собственост, Криминалистика, Криминология, Банково право, Наказателно-изпълнително право и правен режим на държавната служба.
Сега в задължителния списък с избираеми дисциплини влизат правен режим на обществените поръчки, на защита на потребителите, на защита на околната среда, на здравеопазването, на защита на конкуренцията, на Вътрешния пазар на Европейския съюз, както и реторика и академично писане, и юридическа етика.
Голямо нововъведение е задължението за университетите да включат като избираема дисциплина и обучение по чужд език – общоезикова подготовка или специализирано обучение с юридическа насоченост, в зависимост от нивото на владеене.
10-те цели на обучението по „Право“
За първи път в нормативен акт са формулирани цели на обучението по „Право“. И наредбата регламентира, че то осигурява придобиването на практически умения и компетентности за:
- формулиране и защитаване на правна теза;
- анализ на съдебната практика;
- решаване на казуси;
- извършване на научно-юридическо проучване, включително на работа с национални и чуждестранни правно-информационни системи;
- академично писане, включително подготовка и писане на есе, академични статия, дипломна работа и коментар на съдебна практика;
- участие в дебати, реторика и съдебна реторика;
- подготовка и провеждане на преговори по юридически казус;
- подготовка на проекти на юридически документи, включително на договори, правни съвети, искови молби, отговори на искови молби, подготовка на пледоарии, съдебни актове и други процесуални документи;
- професионални отношения с колеги, клиенти и граждани, търсещи юридическа институционална помощ и съдействие;
- юридическа професионална етика.
„Един от основните проблеми, който се поставя от студентите и от бизнеса е, че младите юристи завършват без способности да напишат договор, молба, да не говорим за искова молба. Това е един от начините да решим този проблем – като посочим, че освен теоретичните знания, обучението по „Право“ трябва да дава и конкретни практически умения“, обяснява идеята министърът на правосъдието. И сочи, че подобен подход вече е възприет по отношение и на други регулирани професии.
„Чух много становища, че все пак висшето образование не е занаятчийство и трябва да дава високи академични и теоретични познания. Разбира се! Но трябва да имаме предвид, че студентите по „Право“ трябва да могат да вършат конкретни неща в практиката. Нека да не смесваме двете неща. Как придобиваш теоретични познания и ги осмисляш, без да си видял конкретния юридически документ, за който се отнасят, без да си го пречупил през съответния казус? Без тях се случва просто едно запаметяване“, коментира Йорданова.
Предимства при участие в състезания, правни клиники и кръжоци
В тази връзка тя казва, че трябва да се стимулират и оценяват допълнителните активности на студентите, които изискват самостоятелната подготовка, проучване, анализи и практическото им приложение.
Затова в новата наредба е предвидено студентите, които участват в национални, европейски или международни състезания по право, в правни клиники, кръжоци и други форми на практически занимания да имат право да получат определен брой кредити за това, по преценка на висшето училище. Ако не искат кредити, те ще могат да се освободят от задължителната практика.
Освен това се увеличава продължителността на учебната практика от две на четири седмици и се предвижда, че тя е задължителна от втори до пети курс.
Революцията национални държавни изпити
Революцията в новата наредба безспорно е въвеждането на национални държавни изпити, при които в един и същи ден и час възпитаниците на всички юридически факултети в цялата страна ще решават един и същи казус.
Изпитите остават по публичноправни, по гражданскоправни и по наказателноправни науки и пак всеки от тях ще има писмена и устна фаза. Те ще се провеждат в две изпитни сесии – есенна (октомври декември) и пролетна (март-май).
„Единният държавен изпит е необходим, за да гарантираме, че студентите, които завършват „Право“ отговарят на единен стандарт за преценка на качеството им. Държавните изпити имат оценка и трябва да сме сигурни, че „Отличен 6“. „Добър 4“ и „Среден 3“ във всички факултети означават едно и също“, заявява министърът.
Тя припомня, че през годините Министерството на правосъдието завиши сложността на практико-теоретичния изпит за придобиване на юридическа правоспособност. „Но се оказа, че доста млади юристи не могат да го издържат. Това е една червена лампа, която показва, че има проблем, който трябва да бъде решен“, категорична е Надежда Йорданова.
И подчертава: „Юридическата професия е регулирана и с особено обществено значение, а и има юристи, които могат да я упражняват без да са придобили юридическа правоспособност. Така че трябва да вдигнем качеството и да въведем единен стандарт при държавните изпити“.
Проектът за нова наредба предвижда, че писменият държавен изпит е анонимен и се състои в решаване на казус. Той се насрочва със заповед на министъра на правосъдието, а всеки студент го държи в университета, в който е учил.
Всяка година министърът на правосъдието ще утвърждава два списъка – с хабилитирани преподаватели и с представители на практиката, които могат да участват в провеждането на държавните изпити. Предложения за преподавателите правят факултетните съвети, а за практикуващите юристи – двете върховни съдилища и двете върховни прокуратури от собствените си редици и Висшият адвокатски съвет – на адвокати с най-малко 15 години юридически стаж.
Когато наближи времето за държавните изпити, ще се тегли публичен жребий, измежду всички в списъците и ще се сформира комисия, която ще разработва по три варианта на казус за трите писмени изпита. Казусите се базират на постановено окончателно съдебно решение на върховна инстанция и не може да засягат случаи, при които съществува противоречива практика.
В деня на изпита в Министерството на правосъдието ще се изтегля един от трите казуса и него решават всички студенти от всички факултети. За целта ще могат да ползват само нормативни актове. Продължителността на изпита ще е 4 астрономически часа.
Комисията, съставила казусите, подготвя и отговори към тях. И още след края на писмения изпит, решението на казуса, който се е паднал, ще се публикува на сайта на МП.
Резултатите се обявяват до три дни след приключването на изпита. Те се проверяват от изпитна комисия, която включва двама хабилитирани преподаватели от съответната област и един представител на практиката. Важно изискване е, че единият от преподавателите задължително трябва да е от друг факултет. Членовете на комисията се определят чрез жребий в Министерството на правосъдието.
Както и досега, до устен изпит ще се допускат само студентите, получили оценка „издържал“ на писмения. Остава отворен въпросът за това кога ще се провежда устният изпит. „Оказа се, че няма достатъчно хабилитирани преподаватели, за да може и той да е едновременно във всички факултети“, обяснява Надежда Йорданова.
Затова детайлите по сформирането на изпитните комисии ще бъдат изяснени след общественото обсъждане.
Източник: https://news.lex.bg/%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d1%89%d0%b...
