Освен това откакто преди 12 години в сила влезе Законът за националния архивен фонд, ЧСИ всъщност нямат право да предадат важните си документи в държавния архив. А същевременно наредбата, която е по-стара, ги задължава да пазят делата и другите книжа 5 години, дневниците на извършените действия – 25 години, а регистрите на заведените дела – 100 години, а всичко останало да изпратят в Държавния архив.
Така те хем не трябваше да пазят множество документи, хем не им ги искаха в архива, хем нямаха и право да ги унищожат.
Сега ясно е записано, че най-важните документи при ЧСИ и регистрите на делата им се пазят 100 години, а самите дела и дневниците за действията – съответно 5 и 25 години, а всичко друго се унищожава.
Сега Министерството на правосъдието, съгласувано с Камарата на ЧСИ, създава друга много важна възможност – след изтичане на срока за съхранение на внесените в архива дела частният съдебен изпълнител да може да запази електронно копие на съдържащите се в тях документи.
„Електронното копие, удостоверено с електронен подпис на частния съдебен изпълнител към момента на неговото запазване, се счита вярно с оригинала на документа“, предвижда проектът за изменения в наредбата.
Всичко това става възможно, защото за първи път се регламентира, че ЧСИ водят деловодните си книги в електронна форма. Като се предвижда това да става по начин и стандарт, които осигуряват обмен на информация с държавната администрация. А за всяко вписване в деловодните книги се генерира уникален идентификатор.
На практика ЧСИ и сега имат електронно деловодство, но с измененията в наредбата вписванията в него вече придобиват правна стойност.
Тази новост е предвидено да стане факт една година след влизането в сила на промените в наредбата.
Задължителна застраховка за 1.2 млн. лв.
Друга много важна за гражданите и бизнеса промяна се прави в Наредбата за задължителното застраховане на ЧСИ (пълния текст на проекта виж тук). С нея изрично се задължават всички ЧСИ да се застраховат за минимум 1,2 млн. лв. Това е сумата, до която застрахователят ще покрие всички имуществени и неимуществени вреди, които съдебният изпълнител е причинил на страните, другите участници в изпълнителното производство и на всички трети лица с виновно неизпълнение на задълженията си.
Т.е. това е сигурност за всички замесени в изпълнителния процес, че ако пострадат от недобросъвестен ЧСИ, ще бъдат обезщетени от застрахователя до 1,2 млн. лв.
Досега частните съдебни изпълнители се застраховаха според начислените от тях такси за предходната година. Така минималната застраховка варираше от 90 000 лв. през 450 000 лв. и 900 000 лв. до 1,2 млн. лв. Сега всички задължително ще се застраховат за максималната сума. Изключение е предвидено само за новоназначените ЧСИ, които ще се застраховат за 600 000 лв.
От доклада за изменение на наредбата става ясно, че предложението за фиксиране на този задължителен минимален размер на застраховката е на Съвета на Камарата на ЧСИ. Като от там са обяснили, че при действащия модел на застраховане е възможно част от претърпените вреди да не бъдат обезщетени в пълен размер чрез плащане по договора за задължителна застраховка. И са изтъкнали, че потенциалният размер на вредите, които могат да се причинят от незаконно принудително изпълнение, често надхвърля размера на застрахователните суми.
Освен това в наредбата изрично се записва, че застраховката покрива и отговорността за причинените имуществени и неимуществени вреди, когато частният съдебен изпълнител извършва действия по възлагане от пристъпилия към изпълнение обезпечен кредитор по реда на Закона за особените залози.
С изменения в друга наредба – тази за отчетите на ЧСИ, те се задължават да се отчитат на министъра на правосъдието на всеки 6 месеца, а не веднъж годишно, както вече беше предвидено в закона. Освен това за първи път в отчетите ясно ще се разграничават различните дела, образувани при тях в полза на държавата и общините, като тези за вземания на съдилищата са отделени в специална графа. Изменението е насочено към създаване на предпоставки за осъществяване на засилен контрол при събирането на публичните вземания към бюджета, посочват от Министерството на правосъдието.
Източник: https://news.lex.bg
