Тестът ще се състои от 30 въпроса, за всеки един от които са предложени три или четири отговора, от които само един е верен. Въпросите за всеки изпит се определят от изпитната комисия.

Тя вече няма да е от трима, а от петима членове. Неин председател ще бъде представител от инспектората към МП. Членовете ще са: хабилитиран учен по правни науки, представител на Висшия адвокатски съвет, и двама представители на върховните съдилища и прокуратури и Национална следствена служба. Като отсега в наредбата е заложено, че при първото провеждане на изпита по новите правила през 2020 г. в изпитната комисия ще влязат представители на Върховния касационен съд и на Върховната административна прокуратура.

Изпитът ще се провежда два пъти годишно – през април и октомври, което е съобразено с времето на държавните изпити в юридическите факултети. Предвидена е възможност за провеждане на изпита извън двете сесии, когато подадените молби за явяване на такъв са повече от 200.

Освен това с наредбата се предлага да бъде създаден регистър на правоспособните юристи. Той ще се поддържа от Министерството на правосъдието, а достъпът до него ще е свободен и безплатен.

Той трябва да е готов през 2022 г. А след още година в него трябва да бъдат вписани всички, придобили юридическа правоспособност след 1990 г. В регистъра ще се посочват трите имена на юриста, датата на която е издържал изпита си, както и ако е изгубил удостоверението си за това и му е издаден дубликат. Ще се отбелязва и лишаването от правото да се упражнява на юридическа професия.

„Досегашните правила за придобиването на юридическа правоспособност търпят някои критики както поради липсата на отчитане на предпочитанията за професионалната насоченост на бъдещия юрист, така и поради липсата на ефективен метод за проверка на придобитите знания от стажантите и понякога формален подход в тази област. По тези причини бяха променени някои от разпоредбите на Закона за съдебната власт относно придобиването на юридическа правоспособност. Измененията създадоха предпоставки за придобиване на практически знания и умения в конкретно избрана от стажант-юриста област на правото, като се запазва принципът за придобиване на задължителен минимум от познания за функционирането на органите на съдебната власт. При полагане на теоретико-практичния изпит ще бъдат проверявани и придобитите практически знания и умения по време на стажа“, обяснява в доклада си към проекта зам.-министърът на правосъдието Евгени Стоянов.

Новата наредба предвижда, че стажът ще е два вида – основен и професионален.

Първият ще е в окръжния съд, в чийто съдебен район е постоянният адрес на стажант-юриста. По изключение, когато важни обстоятелства налагат това, той може да бъде разпределен и в друг район, като за целта трябва да подаде мотивирано писмено заявление, към което представя и доказателства.

Целта на основния стаж е общо запознаване с функциите, задълженията и с организацията на дейността на различните органи на съдебната власт. Той продължава два месеца. Като е предвидено стажант-юристът първо да изкара две седмици в районен съд, после седмица в окръжен съд, след това две в административен съд. После стажантът отива за една седмица в окръжна прокуратура, за една – в окръжен следствен отдел и на финала за една седмица в районна прокуратура.

При постъпването се издава стажантска книжка и се съставя индивидуален календарен план за провеждането на стажа. На финала тя се заверява от съответния съд, прокуратура и следствен отдел.

Професионалният стаж е четири месеца. Неговата цел е стажант-юристите да придобият практически знания и умения в конкретно избрана от тях област на правото. Той може да бъде проведен при адвокат, нотариус, съдия по вписванията, частен съдебен изпълнител, държавен съдебен изпълнител, съдия, прокурор, следовател, във Висшия съдебен съвет, Инспектората към него, Националния институт на правосъдието, арбитражните съдилища, омбудсмана, представител на друга професия, за която се изисква юридическо образование, както и в орган на изпълнителната власт.

Изискването е стажантът да има наставник с най-малко 5 години стаж на съответната длъжност или професия.

По време на професионалния стаж юристите задължително участват в изготвянето на проекти на актове и документи.

Наредбата предвижда тези, които желаят да приемат юристи на стаж, да публикуват на сайтовете си информация за местата и времето, когато ще се провежда той.

Ако някой не е успял да си намери наставник, ще кара стажа си в орган на съдебната власт, определен от председателя на окръжния съд.

Източник: https://news.lex.bg/%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D0%B8%D1%82...

Още по темата: http://defakto.bg/2018/12/14/%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0...