Българската Конституция е отредила специално място на адвокатурата не само като призвана да подпомага гражданите в защитата на техните права и законни интереси, но също така и като един от субектите, които могат да сезират Конституционния съд (КС). Ето защо е логично Висшият адвокатски съвет да може да участва в подбора и да дава предложения за кандидати за тези конституционни органи. Това е възможно чрез промяна в процедурните правила.
Досегашната практика сочи, че в повечето случаи президентът е назначавал за съдии представители на академичната общност. Общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) без изключение е избирало върховни съдии. Следователно единствената възможност действащ адвокат да стане съдия в Конституционния съд е чрез избор от Народното събрание. Досега сред избраниците на парламента е имало и лица, които в определен период са упражнявали адвокатската професия, но водещото съображение на народните представители почти винаги е било предходното им участие в структурите на властта. Единични случаи на избор на адвокат, който към момента на избора упражнява адвокатската професия, е имало само в първите години на действието на новата Конституция от 1991 г. Такива бяха например Николай Павлов, Христо Данов, който беше и председател на КС във втория мандат. Тази практика отдавна е изоставена.
Висшият адвокатски съвет намира, че това не само е несправедливо, но не отговаря както на буквата, така и на духа на основния закон. Според нас е недопустимо адвокатурата, която е оправомощена да сезира КС с искане за установяване на противоконституционност на закони, с които се нарушават права и свободи на гражданите, да бъде лишена от възможността непосредствено да предлага на Народното събрание кандидати за съдии в КС. Последните процедурни правила за условията и реда, при които парламентът избира съдии в Конституционния съд (ДВ, бр. 76 от 2018 г.) възпроизвеждат предходни такива актове, според които конституционно установената адвокатска институция не може пряко да номинира пред Народното събрание кандидати за конституционни съдии. Доколкото адвокатурата е и професионална организация, тя би могла единствено да дава становище по издигнатите от народните представители кандидати и да предлага да им бъдат зададени конкретни въпроси при тяхното изслушване. Адвокатурата не е обикновена съсловна или браншова организация, чието основно задължение е да защитава интересите на собствените си членове, основното конституционно предназначение на адвокатурата е да защитава интересите на гражданите, а не своите собствени.
Наред с това през последните години усилено се говори за съдебна реформа и за по-добра представителност, прозрачност, подготовка и авторитет на избраните в тези органи лица. Ако се даде право на адвокатурата да прави предложения, това ще гарантира повече прозрачност и публичност на процедурата, а също така да се издигнат кандидати, които имат връзка с практиката и живото право, без непременно да са обвързани тясно партийно.
А помислихте
ли как ще става една такава номинация за конституционен съдия, член на ВСС или
Инспектората, в рамките на гилдия от14 000 членове,където конкуренцията е много
силна. В български условия това означава вътрешни конфликти, упреци в лобизъм,
непотизъм, групови интереси, корупция.
Напротив, фактът, че адвокатурата представлява близо 14 000 адвокати, е още по-голямо основание да бъде предвидена такава възможност. Нещо повече, по-голямата представителност предполага по-голяма конкуренция, а оттам и по-добри и достойни кандидати. Не на последно място, една подобна промяна ще доведе и до по-голяма отговорност на самия Висш адвокатски съвет, който да представи качествени и утвърдени кандидати. Адвокатите в мнозинството си са активни и обществено ангажирани не само като граждани, но и вътре в самата адвокатура. Ето защо те ще следят много внимателно кои ще са нейните кандидати, а това ще повиши и обществения интерес към съответната процедура по подбор на членове на тези органи. Всеки механизъм, който гарантира по-голяма прозрачност и публичност, дава допълнителни гаранции, че нещата ще се случват "на светло". Не виждам нищо лошо в това, напротив - мисля, че е изключително разумно решение. В крайна сметка по този начин адвокатурата ще даде своя принос в началото на процедурата, а изборът продължава да е в ръцете на съответните конституционни органи - парламент, президент, върховни съдилища.
Новият състав на Висшия адвокатски съвет
Възможността адвокатурата да прави предложения в рамките на процедурата пред Народното събрание, дава превес на професионализма пред политическите пристрастия. В настоящата динамична политическа обстановка подобно предложение е изключително резонно и поради още една причина - наблюдаваме множество политически партии, които лесно влизат, но и още по-лесно излизат от един крайно фрагментиран парламент. Концентрацията на толкова много предстоящи избори за редица важни конституционни органи - Конституционен съд, Висш съдебен съвет и Инспекторат, могат да бъдат предрешени за години напред от политически партии, които може да имат реално кратък парламентарен живот. Адвокатурата може да се заяви като един гарант за професионалното начало, а нейните кандидати да намерят подкрепа в един широко разнороден парламент.
В началото на
прехода, когато бяха създадени тези органи - КС и ВСС, в тях имаше
представителство на адвокати, макар и избрани през политическите квоти. Отдавна
в КС не е избиран активно практикуващ адвокат, а примерите за адвокати във ВСС
в рамките на политическата квота са по-скоро обезсърчаващи. Защо според вас?
Точно по същите причини, които посочих - политическото взе превес над професионалното, а това доведе до редица проблеми. Разбира се, в крайна сметка конституционната рамка е ясна и установява компетентните органи, които да избират членовете на тези органи. По никакъв начин не омаловажавам тяхната роля или факта, че имат последната дума, но смятам, че често пъти изборът е бил предопределен на принципа "кой е нашият човек", а не спрямо това кои са най-добрите професионалисти. Има и изключения, разбира се, но особено сегашният персонален състав на ВСС е в такъв синхрон с прокуратурата, че през 2019 г. видяхме пълно единомислие и липса на дори един критичен глас от парламентарната квота при избора на Иван Гешев, и то дори след ветото, наложено от президента. Това показва дефицита на този силно политизиран модел, а по принцип трябва да е точно обратното - парламентарната квота трябва да е корективът, който изсветлява процеса и гарантира, че мнението на хората ще бъде чуто, системата няма да се затваря вътре в себе си и да се капсулира, а критиките и притесненията на обществото ще бъдат реално отразени. Това могат да го направят само активни личности, с ясни граждански позиции и висок професионализъм. Именно такива кандидати може да предложи адвокатурата.
Смятате ли да
интервенирате и пред президента с предложения за член на КС от неговата квота?
Не е изключено, но на този етап по-скоро мисля, че следва да съсредоточим усилията си в предложения към парламента. Смятам, че моментът е удачен и подобен подход ще резонира и с направените заявки от почти всички парламентарно представени партии в последния парламент, че искат по-добро управление на съдебната система и повече прозрачност и експертност. Ето я адвокатурата, тя може да посочи именно такива личности, които същевременно не са тясно партийно обвързани. Ако този модел проработи, не виждам пречка да предлагаме кандидати и на президента, но целта ни сега е да представим кандидати на парламента.
Имате ли свой кандидат
за конституционен съдия от парламентарната квота?
В новия Висш адвокатски съвет не сме обсъждали конкретни личности, но има редица адвокати, които през годините са заявявали ясно своята активна гражданска позиция, ползват се с висок обществен авторитет, познават добре системата и имат нужните качества да бъдат кандидати за всеки от тези органи. В този смисъл, има немалко личности, които можем да издигнем като кандидати. Въпросът обаче е да се даде тази възможност принципно, дългосрочно и устойчиво. Тя е свързана с по-доброто функциониране на системата, авторитета на адвокатурата и нейната роля в конституционната парадигма.
Идеята за засилване на обществената роля на адвокатурата е част от вашата
предизборна програма като кандидат за председател на ВАдС и тази на екипа ви.
Изчерпва ли се тя с предложението за участие в селекцията за тези органи, или
ще продължи в други насоки?
В никакъв случай това не изчерпва нашата програма, нито пък целите, които сме си поставили. Ние тръгнахме с един амбициозен план, който тепърва ще разгръщаме. До края на годината следва да сме готови с чакания толкова дълго проект на нов закон за адвокатурата. С него трябва да се реформира и самата адвокатура - начинът, по който едно лице става адвокат, професионалната подготовка и обучение, адвокатската реклама, дисциплинарната отговорност, са само малка част от въпросите, които следва да намерят по-различна уредба и да се реформират. Гражданите и обществото трябва да знаят, че адвокатът не е занаятчия, а обществен страж. За да имаме правова държава, най-напред трябва да имаме правов народ. Превръщането ни в такъв обаче е дълъг процес, който е невъзможен без активното участие и ролята на адвокатурата.
Източник: https://www.capital.bg/
