Заради обявяването на извънредното положение и пандемията от коронавирус, Съдийската колегия с няколко свои решения определи кои дела ще се гледат през този период и какви мерки да се предприемат срещу разпространението на Covid-19. Част от мерките се отнасяха до това да се преустанови провеждането на открити съдебни заседания по наказателни, граждански, търговски и административни дела, с изключение на изрично посочените в закона за извънредното положение. Нови дела може да се образуват, но се спират сроковете за страните. Препоръча се дистанционна форма на работа за съдиите, които да си изпишат делата. А неотдавна колегията реши, че може и да се обявяват вече изготвените актове.
Наред с това Съдийската колегия задължи председателите на съдилища да изготвят справки за извършената от съдиите работа. Според комисията за натовареност „събирането на конкретно индивидуализирана информация, с оглед проследяване степента на натовареност по време на криза, ще способства за по-ефективно администриране на съдебните органи“.
Комисия на ВСС пита правителството ще променя ли териториалното деление на страната
Министерският съвет ще извърши ли реформа на административно-териториалното деление на страната предвид факта, че 25% от общините в страната не отговарят на законовото изискване за минимален брой население. Такъв въпрос ще отправи към правителството комисията за натовареност към Съдийската колегия, става ясно от протокола от заседанието ѝ в петък.
Според данните на Националния статистически институт към 31 декември 2019 г. 76 от общо 256 общини са с население по-малко от 6000 души, което не отговаря на изискването на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на България. Според тази разпоредба едно от условията за създаване на нова община е наличието на население над 6000 души общо в населените места, които да бъдат включени в нея.
От комисията по натовареност изтъкват, че дали ще има реформа на административно-териториалното устройство на страната зависи изцяло от изпълнителната власт. „Но евентуално оптимизиране на административно-териториалната структура в страната ще спомогне за оптималното преначертаване на съдебната карта доколкото структурата на съдилищата трябва да отговаря на нуждата от предоставяне на качествено правосъдие на гражданите. Местонахождението на съдилищата е важен фактор при определяне на съдебната карта поради необходимостта да се осигури достъп до правосъдие за населението на местно ниво от една страна. Отделно от това, взаимодействието между съда и останалите представители на държавна власт по места – полиция, социални служби, както и общинските съвети, налага по целесъобразност съдебната и административно-териториалната инфраструктура да са максимално синхронизирани“, посочват от комисията.
От там напомнят, че от 1994 г. насам няма законово изискване съдебните райони да съвпадат с административно-териториалното деление на страната, макар по принцип те да го следват (с едно изключение – районният съд в Тополовград).
Но от комисията отбелязват, че преди да се извърши каквато и да е промяна на съдебната карта, трябва внимателно да се преосмислят не само вътрешносистемните цели на оптимизацията, но и функционалното значение и ролята на съдилищата в съответните административни райони. „Деградацията на социалната инфраструктура (закрити училища, болници и т.н.) и отрицателните демографски процеси през последните 20-30 години са довели до състояние, разпознавано от местните общности като абдикация на държавата от задълженията ѝ за осигуряване на правата на гражданите в тези райони. На практика проведените реформи в държавни структури по места се изразяват предимно в закриване на техни поделения в по-малки населени райони, което е довело до недостъпност на административните и социалните услуги. В този контекст е важно да се отбележи, че за представителите на местните общности първоинстанционните съдилища са „преди всичко знак да присъствието на държавата в техните региони, …както и достояние на местната общност,…гарант за достъпно и бързо правосъдие от магистрати, които познават средата, в които гражданите са склонни да вярват не само защото те са свързали реализацията си с местната общност, но и защото са контролирани от граждански от нея” („Ролята на районните съдилища в живота на местните общности”, авт.Живко Георгиев)“, изтъкват още от комисията.
И отбелязват, че на този социален фон реформата на съдебната карта би следвало да се схваща като адекватен отговор на социално-демографските и политико-икономическите условия чрез промяна на броя на съдилищата и прокуратурите. Но за да бъде промяната ефективна и ефикасна, важно условие е тя да е последваща или паралелна на реформата в административно-териториалното деление на страната.
Затова от комисията посочват, че доколкото само ВСС е компетентен да определя границите на съдебните райони, седалищата, да закрива и разкрива органи на съдебна власт, то е въпрос на целесъобразност и рационалност при осъществяването на това правомощие да е наясно и да е сигурен по отношение на стабилността на административно-териториалната структура на държавата.
