Днес честваме 137 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия

Уважаеми колеги,

Днес, когато празнуваме Деня на Съединението, е много важно да осъзнаем и да сме по-близо до съдържанието и дълбокия смисъл на тази дума. Защото това би ни отвело до понятия като единство, съгласие, обединение. Към онова, което прави от трохите хляб – единно цяло, което трябва да бъде народът ни.

6 септември, 22 септември и 24 май са датите и събитията, свързани с тях, които ни вдъхновяват да се чувстваме заедно, единни.

Не е нужно да се връщаме много назад – достатъчно е да погледнем последните години и ще видим, че националната ни тъкан сякаш не е била по-разпиляна, слаба и безпътна.

И да осъзнаем, че изходът е в намиране на пътища към единението.

Не на всяка цена. Не безпринципно. Не замитайки алчното лицемерие и крещящото бездарие. Но търсейки общото и здравото у всеки.

Така, както прозряха и сториха предците ни на 6 септември (18 септември по нов стил) 1885 година. Успехът на Съединението се корени именно в обединението, защото общата кауза кара непримиримите дотогава либерали и консерватори да загърбят противоречията и разногласията си. Кара Захарий Стоянов, Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Иван Стоянович, Коста Паница, Иван Андонов, Димитър Ризов и още много дейци на Съединението да намерят сила и мъдрост в името на Отечеството. И тъкмо Съединението се явява първата реална стъпка към сбъдването на националния идеал и се нарежда сред най-големите и значими дела, подготвени и извършени от българи.

Затова и ние, техните наследници, сме длъжни да проявим същите сили и мъдрост. Длъжни сме да пазим делото и идеалите им. Защото още Спасителят е казал: Всяко царство, разделено против себе си, запустява; и никой град или дом, разделен против себе си, няма да устои.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

ВИСШ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ