Мотиви към предложението за наградата на адвокат Даниела Доковска
Даниела Доковска е изтъкнат специалист в областта на наказателното право и процес, криминологията, историята на правото и защитата на правата на човека, която вече повече от 40 години развива неуморна дейност за напредъка на тези науки, за укрепване на българското юридическо образование и за развитие на професионалното образование в средите на адвокатурата.
Даниела Доковска е родена през 1952 г. в гр. Русе. Завършила е Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. От 1978 г. е адвокат в Софийската адвокатска колегия. Заемала е серия от изборни длъжности в органите на адвокатурата – била е член на Висшия адвокатски съвет (1995–1998 г.; 1998–2001 г.; 2004-2008 г.), негов заместник председател (2007 г.) и председател (2008–2014 година). Тя е първата жена, избрана на поста председател на Висшия адвокатски съвет.
От 1984 г. Даниела Доковска е хоноруван преподавател по наказателен процес в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Била е член на Съвета на настоятелите на университета (2008–2014 г.); тя е един от учредителите и член на Управителния съвет на фондацията „120 години Юридически факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Вече за няколко поколения юристи преподавателската дейност на Даниела Доковска осигурява ценната възможност да овладеят науката за наказателния процес в пряка връзка с практиката, при това практика на най-високото възможно професионално равнище. Впрочем тя отказва да получава възнаграждение за преподавателската си дейност в СУ „Св. Климент Охридски“ с аргумента, че образованието, което тя самата е получила в университета, е било безплатно.
Вече повече от 35 години Даниела Доковска активно допринася за развитието на научната и образователна дейност в средите на адвокатурата. Тя е била член на Съвета по правната квалификация към Бюрото на Централния съвет на адвокатурата (1983–1992 г.), два пъти председател на Научно-методическия кабинет към Софийската адвокатска колегия (1987–1990 г.; 2003–2008 г.), а от 2012 г. е ръководител на научната дейност на Научно-методическия център на Висшия адвокатски съвет.
Несъмнен връх в развитието на научната и образователна дейност в средите на адвокатурата представлява създаването на Центъра за обучение на адвокати „Кръстю Цончев“ (ЦОА). ЦОА е създаден по решение на Висшия адвокатски съвет на 25.11.2005 г., в продължение на традицията на Съвета по правната квалификация към Централния съвет на адвокатурата. Вече 17 години наричан с любов от всички юристи „адвокатското училище“, ЦОА се утвърди като водеща организация за поддържане и усъвършенстване на професионалната квалификация на адвокатите и като истински научен център, който подкрепя научно-практически изследвания. Трябва да се има предвид, че в годините около и след присъединяването на България към Европейския съюз българското право претърпя много сериозни промени, което обуслови необходимостта от развитието и утвърждаването на текущото професионално образование във всички юридически професии. Този въпрос беше от първостепенно значение за успешното въвеждане в практиката на постиженията на правото на Европейския съюз и за пълноценното гарантиране на правата на българските граждани.
Даниела Доковска, в качеството на председател на Висшия адвокатски съвет по това време, има решаваща роля за създаването на ЦОА. Тя е сред неговите учредители и почти десет години е била член на неговия Управителен съвет (2006–2015 година), като допринася в значителна степен както за институционалното изграждане на ЦОА, така и за развитието на неговата образователна, научна и издателска дейност.
Приносът на Даниела Доковска за развитието на професионалното юридическо образование у нас не се изчерпва само с текущото образование на адвокатите. Тя е била член на Програмния съвет на Националния институт на правосъдието (2002–2008 година), където допринася за утвърждаване на високи етични и професионални стандарти в професионалното обучение на съдии, прокурори и следователи.
В последните 40 години Даниела Доковска осъществява неуморна дейност за развитието на юридическия научен периодичен печат у нас: от средата на 80-те години тя сътрудничи на сп. „Общество и право“ – по онова време съвместна публикация на Министерството на правосъдието и на Съюза на юристите в България, което за първи път в най-новата ни история разкрива социалната цена на престъпността, критикува и изобличава дефицитите на наказателноправната система. Даниела Доковска е била член на редакционната колегия на сп. „Общество и право“ и заместник главен редактор на списанието (1991–1994 година).
През 1999 г. Даниела Доковска има важна роля за възстановяването на издаването на сп. „Адвокатски преглед“, а през последните повече от 20 години благодарение на нейния решаващ принос списанието се утвърди като важен научен център не само за адвокатурата, но и за по-широката юридическа общност. Понастоящем това е юридическото списание с най-голям тираж и единственото, което излиза без прекъсвания и забавяния в периодичността, при това без да прави компромис с научния принос на публикациите. Даниела Доковска е била член на редакционната колегия на сп. „Адвокатски преглед“ (1999–2006 г.), а от 2007 г. до днес е негов главен редактор.
Също от 2007 г. Даниела Доковска е член и на редакционната колегия на списанието на Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ – „Съвременно право“, което е едно от най-авторитетните издания за научни и практически публикации във всички области на правото. От 2021 г. списанието е регистрирано в CEEOL (Central and Eastern Europe On-line Library).
Като учен Даниела Доковска е автор на редица значими публикации в областта на наказателното право, наказателния процес и криминологията. Има безценен принос както за обобщаване и публикуване на съдебна практика на Върховния съд по Наказателно-процесуалния кодекс (1975-1995 г.), така и за нейния критичен анализ. Тя е научен редактор на повече от 40 изследвания и монографии. Сред тях особено важна е нейната редакторска работа по библиографията и юбилейните алманаси на Петко Добчев, посветени на историята на българската адвокатура, на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на Министерството на правосъдието. Заедно Петко Добчев и Даниела Доковска имат огромна, до днес неоценена заслуга, за съхраняване на институционалната памет и за развитие на историческите изследвания на българските правосъдни институции.
От средата на 80-те години досега Даниела Доковска неизменно участва при подготовката и приемането на най-важните законодателни промени в областта на наказателното право и наказателния процес. В края на 90-те години тя е част от тесен кръг експерти с решаваща роля за привеждане на българското законодателство в съответствие със стандартите на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и за изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека, а по-късно и за адаптиране на българското наказателно право и наказателния процес към постиженията на правото на Европейския съюз. Била е член на Консултативния съвет по законодателството към Народното събрание (2005-2008 година).
Даниела Доковска има важен принос за развитието на библиотечното дело у нас, което, не следва да се забравя, е необходима основа за юридическата наука. Като член на Висшия адвокатски съвет тя е инициатор за създаването на неговата библиотека „Петко Добчев“ и от 2001 г. е председател на нейния Библиотечен съвет. Освен това тя е дългогодишен дарител на библиотеките към затворите, на библиотеката в гр. Карлово и на редица други библиотеки.
Даниела Доковска има особено значими заслуги за развитието на българската наука в областите на наказателното право и наказателния процес, криминологията, историята на правото и защитата на правата на човека, както и за развитието на юридическото образование в университетите и продължаващото обучение в средите на адвокатурата.
А утвърждаването на високи професионални и нравствени стандарти в българската правосъдна система е невъзможно без държавните институции да признаят добрия личен пример и да го популяризират като модел за подражание сред професионалната общност и пред широката общественост.
