Всеки търговец, който не подаде в срок заявление за това кои са реалните му собственици, е заплашен от имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв. За дружества като банки, застрахователи, лизингови предприятия санкцията е от 2000 до 20 000 лв. Нещо повече – ЗМИП предвижда, че след като веднъж е „глобено“ за това, че не е заявило действителните си собственици, юридическото лице, което упорства и продължава да не изпълнява задължението си, ще бъде санкционирано всеки месец с тези суми, докато не заяви вписването (чл. 118, ал. 4).
От Агенцията по вписванията уверяват, че са осигурили възможност за вписване в Търговския регистър на действителните собственици.
И напомнят, че това задължение се отнася и до юридическите лица с нестопанска цел, като тези, които се пререгистрират след 31 януари 2019 г., ще заявяват за вписване кои са действителните им собственици в срок до 4 месеца от пререгистрацията.
Данните за действителните собственици се вписват въз основа на нотариално заверена декларация от представляващите фирмата, фондацията или сдружението.
Тя се подава в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел със заявление по образец съгласно приложение № Б7 на Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. В заявлението и декларацията има указания за попълването им.
„Заявление Б7 не подават търговските дружества, чиито действителни собственици са физическите лица, вписани по партидите им като еднолични собственици или съдружници с най-малко 25 на сто дялово участие“, обясняват от АВ.
От агенцията посочват, че нямат правомощия да дават задължителни указания по прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
И припомнят, че заявяването на действителните собственици има декларативен характер и търговците и юридическите лица с нестопанска цел трябва да преценят дали са задължени да подадат декларация, според специалното определени в §2 от Допълнителните разпоредби на ЗМИП (виж долу).
Какво е „действителен собственик“ според закона
§2, ал. 1 „Действителен собственик“ е физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на някое от следните условия:
По отношение на корпоративните юридически лица и други правни образувания действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността.
Индикация за пряко притежаване е налице, когато физическо лице/лица притежава акционерно или дялово участие най-малко 25 на сто от юридическо лице или друго правно образувание.
Индикация за косвено притежаване е налице, когато най-малко 25 на сто от акционерното или дяловото участие в юридическо лице или друго правно образувание принадлежи на юридическо лице или друго правно образувание, което е под контрола на едно и също физическо лице или физически лица, или на множество юридически лица и/или правни образувания, които в крайна сметка са под контрола на едно и също физическо лице/лица.
По отношение на доверителната собственост, включително тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост, действителният собственик е:
а) учредителят;
б) доверителният собственик;
в) пазителят, ако има такъв;
г) бенефициерът или класът бенефициери, или
д) лицето, в чийто главен интерес е създадена или се управлява доверителната собственост, когато физическото лице, което се облагодетелства от нея, предстои да бъде определено;
е) всяко друго физическо лице, което в крайна сметка упражнява контрол над доверителната собственост посредством пряко или косвено притежаване или чрез други средства.
По отношение на фондации и правни форми, подобни на доверителна собственост – физическото лице или лица, които заемат длъжности, еквивалентни или сходни с посочените в т. 2.