В окото на бурята е прословутата лихва за забава. Тя не само трябва да стане различна за търговци и за физически лица, но в и закона трябва да бъде определен таван, който дори Министерския съвет да не може да превишава: за търговците - най-много ОЛП+8%, а за гражданите – ОЛП+4 процентни пункта. Така "наказателната" лихва за физически лица ще падне с 6%, а за фирмите – с 2 на сто.
За целта чл. 86 от ЗЗД се допълва със следния текст: „Размерът на законната лихва по предходната алинея не може да надхвърля основния лихвен процент на Българската народни банка плюс 8 процентни пункта, когато се дължи от търговец, съответно основния лихвен процент на Българската народна банка плюс 4 процентни пункта, когато се дължи от физическо лице“.
„Законопроектът не е необходим, защото целеният с него резултат – намаляване и диференциране размера на законната лихва за забава, може да бъде постигнат чрез прилагане
на по-гъвкав нормативен ред - с акт на Министерския съвет,
който, съгласно чл. 86, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, определя размера на законната лихва за забава“, заявява Висшият адвокатски съвет. И изтъква, че за 70 години размерът на законната лихва за забава никога не е бил определян със закон, а правителството го променя според обществените нужди.
Първоначално, през 1951 г. лихвата за забава е била 6% върху стойността на неизпълненото парично задължение. След това - през 1991 г. размерът ѝ става ОЛП+3 пункта, а от 1994 г. насам - ОЛП+10 пункта.
Освен това ВАдС изтъква, че няма пречка Министерският съвет да определи различен размер на мораторната лихва за различните категории длъжници. Той обаче е против в закона да бъде фиксиран таван на лихвата. И обяснява защо:
„Определянето на горна граница на размера на законната мораторна лихва в ЗЗД не може да бъде подкрепено и защото противоречи на чл. 3, ал. 1 от Закона за нормативните актове. Посоченото правило предвижда, че със закон се уреждат само такива обществени отношения, които подлежат на трайна уредба.
Отношенията относно размера на законната мораторна лихва не са трайни, поради което досега този размер е променян нееднократно от Министерския съвет. След влизане в сила на изменителния закон обаче, ако законодателят след време реши да надхвърли посочените в законопроекта максимални прагове, той ще трябва с нов закон да променя ЗЗД, вместо, както е по действащия към момента текст на ал. 2 на чл. 86, Министерският съвет със свой акт гъвкаво и бързо да отговори на обществените нужди“.
От адвокатурата изтъкват още, че дори в ЗЗД да бъде фиксиран някакъв таван, след това Министерският съвет отново ще трябва да издаде нарочен акт, този път -
за определяне точния размер на "наказателната" лихва.
В становището се посочва и друг проблем с уредбата на мораторната лихва, която се предлага – че се предвижда колко да е тя само за две категории лица – търговците и физическите лица. „Извън тях в гражданския оборот участват и други правни субекти, които не са нито търговци, нито физически лица – юридически лица с нестопанска цел, държавни учреждения, държавата, общините и др. Не е ясно какъв ще е размерът на законната лихва за забава, дължим от тези лица“, изтъква ВАдС.
И допълва, че има и физически лица, които не са еднолични търговци, но осъществяват стопанска дейност – лица, занимаващи се със селскостопанска дейност, занаятчии, лица, извършващи услуги с личен труд, лица, упражняващи свободна професия и др.
„Няма разумно обяснение тези лица, доколкото са професионалисти, също както и едноличните търговци, да плащат мораторна лихва в размер като този на физическите лица – потребители, още повече че физическите лица, осъществяващи стопанска дейност, по правното си положение са изравнени на едноличните търговци с оглед на несъстоятелността (за тях може да се открива както производство по несъстоятелност, така и производство по стабилизация) от Директива (ЕС) 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година за рамките за превантивно преструктуриране, за опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване на ефективността на производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения и за изменение на Директива (ЕС) 2019/1132, чието транспониране у нас предстои“, се посочва в становището.
В него се сочи и друг недостатък на предложението на депутатите –
законната лихва не е диференцирана в зависимост от юридическите факти,
които са породили паричното задължение.
„Така, ако едно физическо лице извърши престъпление и причини вреди, за които дължи парично обезщетение, размерът на законната мораторна лихва за това задължение ще бъде същият, както този за потребител, който поради икономическо затруднение не може да погаси навреме заем“, обясняват адвокатите.
Те излагат и друг проблем, който може да възникне, ако законната лихва за забава бъде уредена по предлагания нов начин:
„В оборота често търговци и физически лица участват в едни и същи правоотношения като солидарни длъжници. Няма никаква логическа, икономическа, социална или правна причина в такива случаи физическите лица да дължат законна лихва в размер, който е различен от този за търговците.
Например - ако едно физическо лице умишлено причини увреждане, то ще отговаря по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите. Мораторната лихва за него обаче
ще бъде по-ниска от тази за юридическото лице – работодател,
чиято отговорност по чл. 49 ЗЗД е безвиновна.
Аналогична е хипотезата, при която физическо лице – управител или изпълнителен директор на търговско дружество, е поело гаранционно задължение за дълга на търговското дружество или обратно – когато дружеството е поръчителствало за личен дълг на своя ръководител“.
Адвокатурата напомня, че размерът на законната мораторна лихва трябва да е съобразен и с инфлацията, която през последната година непрекъснато "скача" и води след себе си също толкова непрекъснато повишаване на договорните възнаградителни лихви. Обезпечителната, обезщетителната и санкционната функция на законната мораторна лихва налагат нейният размер да е по-висок от този на договорните възнаградителни лихви, се подчертава в становището.
Източник: https://www.banker.bg/finansov-dnevnik/read/advoka...
