Две години след като Висшият адвокатски съвет получи правомощие да сезира Конституционния съд (КС), днес адвокатурата дебютира с две искания едновременно. Едното е за последните промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), приети със скандал в края на предишната парламентарна сесия през лятото.
С тях бяха драстично ограничени правата на защита в наказателния процес, а делата за корупция срещу висшия ешелон на властта бяха преместени в специализирания съд, който се превръща в извънреден.

Другото искане е за обявяване на противоконституционност на текстове от промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи от 2015 г., с които бяха въведени с обратна сила нови условия за отдаване под наем и аренда на пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд, а именно - само за животновъди, които могат да гарантират определено ниво на гъстота на животни в съответните пасища.

И двете дела вече са образувани, по земеделското дело докладчик е председателят на КС Борис Велчев, професор по наказателно право и бивш главен прокурор, а делото наказателния процес е при професорката по семейно право Цанка Цанкова.

Безспорно и от политическа, и от юридическа гледна точка особен интерес предизвиква искането по промените в НПК заради отчетливо негативните тенденции в ограничаване правата на защита, които той демонстрира, ограничаване на съда за сметка на прокуратурата и ясния стремеж за създаване на извънреден съд на властта.

Над 50 страници е искането на адвокатурата по НПК, атакуваните текстове са повече от 20, като за всеки текст се цитира относимата практика на Конституционния съд и международното право. Основната част от атакуваните текстове са посветени на нови разпоредби в НПК, които директно нарушават базови гаранции за ефективното реализиране на правото на защита в наказателния процес, на очевидно неясни за прилагане текстове, които създават условия за произвол, както и на текстове, които залагат нерешими вътрешни противоречия и са практически неприложими.
На последно място – превръщането на Специализирания наказателен съд в извънреден с прехвърлянето в него на делата за корупция срещу висшите етажи на властта, заедно с гласуваните му привилегии и специален ред за кадруване с последвали промени в Закона за съдебната власт. Тези текстове бяха атакувани и от ВКС миналата седмица и най-вероятно двете дела ще бъдат обединени.

Кога се подава тъжба - преди или след прекратяване на производството
Още първите две оспорени разпоредби са типичен пример за заложени в закона две взаимно изключващи се разпоредби, което нарушава конституционния принцип на правовата държава, обърква пострадалия как да защити правата си и блокира съда и прокуратурата. От една страна, когато в досъдебното производство се установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, наказателното производство не се прекратява, а прокурорът уведомява пострадалия, че може да подаде тъжба в едномесечен срок. В друг нов текст обаче се казва, че едномесечният срок за подаване на тъжба тече от деня, в който пострадалият е получил съобщение за прекратяване на досъдебното производство с аргумент, че това деяние се преследва само ако той подаде тъжба. В резултат на това никой от участниците в наказателното производство не е наясно трябва ли да се прекратява то и от кой момент тече срокът за подаване на тъжбата. В искането се цитира практика на КС, че принципът на правовата държава може да бъде спазен само ако законовите разпоредби са ясни, точни и непротиворечиви, иначе те не могат да бъдат обществен регулатор.

Задържането под стража не може да е задължително и при отсъствие на обвиняемия
Оспорва се и нововъведеното правило, според което налагането на мярка "задържане под стража" е задължително винаги когато обвинението е повдигнато в отсъствие на обвиняемия. Преценката дали някой да бъде обвинен задочно принадлежи изцяло на прокурора и разследващия. Задочно обвинение се повдига както в случаите, когато лицето не е намерено на посочения от него адрес в страната, така и когато то пребивава зад граница напълно законно, при това без да подозира, че му е повдигнато обвинение. В тези случаи обаче задържането се налага автоматично в нарушение на презумпцията за невиновност, в нарушение на принципа, че задържането под стража се налага по изключение само когато има обективни факти, които сочат за реална опасност от укриване или извършване на ново престъпление - предишно поведение, предходна съдимост, естество на повдигнатото обвинение и др. На обвиняемия не могат да се налагат ограничения, които надхвърлят нуждите на правосъдието, този принцип в чл. 31, ал. 4 от основния закон е конституционна гаранция срещу съдебен произвол. Задържането под стража трябва да се използва само когато е строго необходимо и като последна мярка; то не трябва да се използва като наказание, се сочи в искането.

Паричната гаранция обезпечава мярката за неотклонение, не и имуществени задължения Атакува се новият текст, който предвижда върху паричната гаранция да се налага обезпечение за направените съдебни разноски по делото, включително и по заварени случаи. Това обаче не държи сметка, че гаранцията може да е внесена от трето лице, което така е поело задължение единствено да обезпечи мярката за неотклонение, а не и изпълнение на евентуални имуществени задължения на обвиняемия или подсъдимия.

Без адвокат може, без прокурор - не
На следващо място – законът предвижда, че разпоредителното заседание (това е първото заседание по делото, по което се решават ключови въпроси за това как ще се гледа делото) не се отлага, когато не се яви защитник, ако по това дело участието му не е задължително по закон. Няма значение дали неявяването за адвоката е по уважителни причини. Същевременно, ако не се яви прокурорът, дори без да има уважителни причини, разпоредителното заседание се отлага. Това е явна неравнопоставеност на страните в производството, се казва в искането. Същественото е, че на разпоредителното заседание веднъж завинаги се обсъждат въпроси от изключително правно естество, предопределящи целия ход на делото занапред по всички инстанции: подсъдно ли е делото на съда; има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство; допуснато ли е на досъдебното производство процесуално нарушение, довело до ограничаване на процесуални права; има ли основания за разглеждане на делото по особените правила; разглеждането на делото при закрити врати, взетите мерки за процесуална принуда; искания за събиране на нови доказателства и др. По тези въпроси може да вземе отношение само юрист. Ако на това заседание не се направят възражения за допуснати на досъдебното производство съществени нарушения, те не могат да се направят до края на процеса и делото ще бъде решено независимо от тежките пороци при разследването. Съдилищата са длъжни да осигурят равенство и състезателност в процеса, но те не могат да сторят това, ако самият закон създава неравенство на страните, се казва в искането.

Оспорват се и разпоредбите, които изключват възможността в хода на съдебното производство страните по наказателни дела да повдигат възражения за допуснати в досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, при положение че не са ги изложили в разпоредителното заседание или пък тогава съдът ги е приел за несъществени.

Очевидни фактически грешки, които се откриват накрая
Според новия текст на чл. 248а, ал. 1 "когато съдът установи очевидни фактически грешки в обвинителния акт, определя 7-дневен срок, в който прокурорът следва да ги отстрани". Този текст е нонсенс според адвокатурата. На първо място, няма легална дефиниция що е то очевидна фактическа грешка. Същевременно отстраняването на "очевидни фактически грешки" се извършва след разпоредителното заседание, когато съдът вече е изслушал становищата на страните и не е констатирал "очевидните" грешки. "Това само по себе си е оксиморон, тъй като семантически прилагателното "очевидно" означава "нещо, което не може да не бъде забелязано", пише в становището до съда.

Всъщност в случая става дума за явно неизпълнение на служебните (процесуалните) задължения на прокурора, който е внесъл порочен обвинителен акт, и на съда, който не е забелязал "очевидното". Но от неизпълнението на тези свои задължения прокурорът и съдът черпят правото с взаимни усилия да внасят изменения в обвинителния акт без срок - до постановяването на присъдата, и то без участието на подсъдимия и неговия защитник. Това създава възможност за съдебен произвол, тъй като подсъдимият няма никаква гаранция, че обвинителният акт няма да бъде променен, след като защитата вече е изложила становището си по обвинителния акт във вида, в който е бил внесен в съда.

Как се узаконява доминацията на прокурора над съда
Законът предвижда, че когато е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора. Занапред обаче в рамките на бързото производство това ще може да стане само веднъж, защото според новите правила делото не може да върне повторно на същото основание.

От това следва, че ако съдът върне делото на прокурора, но той непоправи допуснатите съществени процесуални нарушения и го внесе обратно, съдът ще бъде длъжен да разгледа и реши делото въпреки противозаконното протичане на досъдебното производство. "Забраната за съда да върне делото на прокурора на същото основание означава, че дадените на прокурора указания за поправяне на допуснатите съществени процесуални нарушения губят задължителния си характер. Съдът не може да застави прокурора да поправи допуснатите съществени процесуални нарушения, но прокурорът може да застави съда да гледа и реши делото в нарушение на правото на защита. Така се узаконява доминиращата роля на прокурора над съда, което противоречи на принципа на правовата държава", пише в искането. Другояче казано, съдът ще е длъжен да разгледа делото, независимо че в досъдебното производство обвиняемият не е научил за какво престъпление е привлечен, бил е лишен от правото да дава обяснения, да участва в производството, да има защитник и да получи писмен превод на разбираем за него език, ако не владее български, и др.
Тези пороци на досъдебното производство не могат да се поправят на нито една инстанция, така подсъдимият по т.нар. бързо производство е напълно лишен от конституционното си право да получи от съда защита. Прокурорът може да задължи съда да разгледа и реши делото въпреки накърнените права на обвиняемия, но обвиняемият не може да поиска съдебна защита на правата си от нито една съдебна инстанция, пише в искането.

Когато деянието не е престъпление, а административно нарушение
Оспорено е новите редакции на чл. 301, ал. 4 и чл. 305, ал. 6 НПК, според които законодателят вменява на първоинстанционния съд две взаимно изключващи се правомощия – от една страна, той е длъжен да прекрати наказателното производство, когато описаното в обвинителния акт деяние представлява административно нарушение, а, от друга страна, е длъжен да наложи на подсъдимия наказание, когато деянието съставлява "административно нарушение, предвидено в закон или указ".

Как Специализираният съд става извънреден
С последните промени в НПК бе разширена подсъдността на Специализирания наказателен съд (СпНС), като към него бяха прехвърлени дела за определен вид престъпления, когато те са извършвани от лица във висшия ешелон на властта – депутати, министри, шефове на агенции, областни управители, магистрати и др. Това вече не е специализация по предмет, а специализация по лица и длъжности, което придава на СпНС характеристиката на извънреден съд.

Понятието "специализиран съд" означава специализация по предмет, специализация по длъжности не е възможна, пише в мотивите на искането. Като се прибавят към това и промените в Закона за съдебната власт – извънредни бонуси на спецсъдиите, кадруване с командировки и др., спецсъдът се превръща в извънреден - подчинява се на нетипична персонална подсъдност, обоснована с длъжностно качество, въведени са специални правила за по-кратки срокове за насрочване на делата, следователно по-кратък срок за подготовка и организиране на защитата; съдиите могат да бъдат командировани от друг съдебен орган, без да са преместени след конкурс и са стимулирани с допълнителни възнаграждения; те може да бъдат отстранени от гледане на делото чрез повдигане на обвинение за каквото и да е умишлено престъпление от общ характер, без дори да бъдат изслушани. А в мотивите на законопроекта се твърди, че неговата цел е "да бъдат постигнати очакванията на обществото за своевременни и справедливи наказания" – т.е. целта не са справедливи присъди, а удовлетворяване на обществените очаквания, се сочи в мотивите на Висшия адвокатски съвет.

Източник : https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgar...