Както „Лекс“ писа, от държавното обвинение разкритикуваха проекта и обявиха тази нова фигура за ненужна. От ГЕРБ пък заявиха, че ще коригират предложението си и ще дадат възможност не само на шестима членове на Прокурорската колегия да правят номинации за поста, но и на всеки, отговарящ на изискванията, да се кандидатира.

Сега и адвокатурата излиза с критично становище за идеите на ГЕРБ. Законопроектът стъпва основно на две положения. Първото е, че прокуратурата има монопол върху разследването и няма как такава дейност да се възложи на орган или човек извън нея без промени в Конституцията. А второто е решението на Конституционния съд от миналата година, в което той заяви, че надзорът за законност и методическото ръководство върху дейността на всички прокурори не включват случаите, когато обвинител извършва проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу обвинител №1.

“Вносителите на сега обсъждания законопроект са били подведени от ограничения обхват на конституционния акт, който представлява логичен резултат на стесненото съдържание на тълкувателното питане, с което е бил сезиран. На практика носителите на законодателната инициатива са потърсили фрагментарен и палиативен отговор на въпроса за справедливото и безпристрастно разследване, когато е насочено към личността на главния прокурор при обосновано подозрение за извършено от него престъпление“, заявява ВАдС.

И посочва, че от контекста на решението на КС всъщност може да се изведе основание за „всеобхватно законодателно решение“ на проблема с независимото разследване на главния прокурор. Нещо повече от самите мотиви на законопроекта адвокатите стигат до извода, че без адекватни конституционни промени в структурата и състава на ВСС обезпечаването на независимостта и ефективността на предлагания нов правен институт е трудно постижима задача.

В становището си до парламента ВАдС напомня препоръките на Съвета на Европа и най-вече една от тях, която гласи: „Предвидените мерки за осигуряване на йерархична и институционална независимост на всички органи, които упражняват надзор или провеждат разследването, следва също така да гарантират сипна практическа независимост, включително чрез правила, които правят невъзможно за главния прокурор да оказва влияние върху назначаването или кариерата на лицата, които са отговорни за разследването му“.

А след това Венецианската комисия в становище по отхвърления проект за нова Конституция заяви, че при сегашния състав на Прокурорската колегия на ВСС е малко вероятно „ да бъде защитена кариерата на индивидуалния прокурор или да бъде назначен старши прокурор противно на волята на главния прокурор”. И изтъкна, че е много важно редовите членове на колегията да „нямат никакви текущи или бъдещи йерархически (или фактически) връзки на подчинение на главния прокурор“.

Затова ВАдС заявява, че законопроектът може да бъде критикуван най-малко по три направления. Ето какъв е коментарът му:

Първо, абсолютно неприемливо е предложението за назначаване на прокурор по разследването срещу главния прокурор да се ограничи в рамките на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (шестима от членовете ѝ съгласно ал. 2 на предложения нов чл. 173а ЗСВ). Промените целят решаване на кардиналния въпрос за справедливостта па наказателния процес, а не за честността на отделна наказателна процедура. Продиктувани са от интересите на цялото общество, поради което надхвърлят институционалния интерес на прокурорската институция да преследва ефективно всички престъпления. Ето защо ограничения за членовете на Висшия съдебен съвет, които могат да издигат кандидатури, не трябва да се въвеждат.

Второ, европейските експертизи вече са поставили въпроса за опасността за реалната независимост на прокурора по разследването срещу главния прокурор, която произтича от обстоятелството, че като прокурор, включен в системата па прокуратурата, той същевременно ще ръководи и други разследвания, поставени под надзора и методическото ръководство на главния прокурор.

Трето, законопроектът предвижда прокурорът по разследването на главния прокурор да бъде избиран за срок от седем години (вж. ал. 10 на предложения нов чл. 173а ЗСВ). Този мандат обаче не е обвързан с възникването и изтичането на мандата на самия главен прокурор, изпълняващ конституционните си правомощия към момента на избора. На практика напълно реална е възможността мандатът на специализирания прокурор да изтече преди да приключи започнатото от него разследване срещу главния прокурор, а мандатът на разследвания главен прокурор да продължи да тече.

Експертите на Съвета на Европа третират такава ситуация като потенциална заплаха за независимостта на магистрата в контекста на българските условия (виж. т. 52 от Спешното междинно мнение по проекта за нова Конституция).

Източник: https://news.lex.bg/%d0%b0%d0%b4%d0%b2%d0%be%d0%ba...

Още по темата: https://defakto.bg/2021/01/15/%d0%b2%d0%b8%d1%81%d...