Както „Лекс“ писа, с него се предвижда, ако нарушителят не обжалва глобата, а в 14-дневен срок от връчването на наказателното постановление отиде да я плати, да получава „отстъпка“ от 20% от нея. Предлага се в ЗАНН да се уреди възможност за сключване на споразумение и провеждане на съкратено съдебно производство по административно-наказателни дела, както и да се регламентира присъждането на възнаграждение за един адвокат по тях (повече за промените можете да прочетете тук).
Адвокатурата излага общо 16 бележки по проекта, като казва, че становището ѝ не изчерпва всичките ѝ предложения за промени, а съдържа само няколко принципни положения, които следва да бъдат взети предвид.
Едно от предложенията, които прави ВАдС, е да се създаде механизъм за уеднаквяване на практиката по приложението на ЗАНН, като по противоречията в нея да се произнася общо събрание на административните съдилища в страната. Адвокатурата изтъква, че именно те са касационна инстанция по административно-наказателните дела.
Противоречията в практиката, според ВАдС, се дължат и на хибридния характер на ЗАНН. „Той в момента препраща както към НПК, по реда на който наказателните колегии в районните съдилища разглеждат АНХД, като първа инстанция, така и към АПК, по реда на който административните съдилища разглеждат делата по касационни жалби срещу решенията на първоинстанционните съдилища“, изтъкват адвокатите. И заявяват, че административно-наказателното производство се нуждае от своя собствена логика. „Вярно е, че е невъзможно да се обедини цялото производство в един Административно-наказателен процесуален кодекс поради невъзможността да се намери общ знаменател за изключително многобройните и различни по характера си административно-наказателни производства в отделните закони. Но няма пречка да се започне работата по изцяло нов концептуален проект на ЗАНН, който да елиминира хибридния характер на сегашния правораздавателен ред, по който се оспорват санкционните актове на администрацията“, заявява съветът.
Като изтъква, че основната последица от съществуващия в момента ред е „изключително несистемната, разнопосочна и противоречива практика на различните районни и административни съдилища по едни и същи принципни въпроси, което поставя на изпитание принципите на правовата държава“.
„Вярно е, че общото събрание на съдиите от ВКС и ВАС в редица случаи се е занимавало с въпроси по уеднаквяване на практиката. Но доколкото нито ВКС, нито ВАС, разглеждат дела по повод установена административно-наказателна отговорност, не е целесъобразно този въпрос да бъде оставен за разрешаване от страна на законодателя единствено в ръцете на тълкувателната практика на съда, който да уеднаквява практиката по административно-наказателни дела“, заявява адвокатурата.
Освен това от адвокатурата предлагат давността за нарушенията, за които не е предвиден по-дълъг срок, да не се увеличава на една година и 6 месеца, както предлага законопроектът, а да остане една година.
„Предложеното увеличение на давностния срок за общите случаи на административни нарушения не е подкрепено от никакъв анализ и оценка, нито от конкретни мотиви. Давността в административно-наказателните производства има за цел да мотивира административните органи да се произнасят в разумни срокове, както и да гарантира правната сигурност на субектите на административните задължения. В тази връзка немотивираното и необосновано увеличаването на давностния срок крие риск за насърчаване на бездействието на администрацията в противоречие с основния принцип за бързина и процесуална икономия съгласно чл. 11 от АПК“, пише ВАдС.
Съветът предлага да се предвиди санкция за администрацията, когато не призовава в срок нарушителя при неприсъствено съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН). В проекта се предлага при неприсъствено съставяне на АУАН, администрацията да бъде задължена да призове нарушителя не по-късно от 7 дни от съставянето му, за да се запознае той със съдържанието на акта и да го подпише. „Неизпълнението на това задължение от страна на административния орган обаче не е скрепено с гаранция за защита на адресата на акта. Поради това е необходимо да се конкретизира по какъв начин неизпълнението на това задължение от страна на административния орган ще повлияе върху действителността на АУАН и наказателното постановеление, издадено въз основа на него“, се изтъква в становището. Като ВАдС застъпва позицията, че неизпълнението на това задължение ще води винаги до съществено нарушение на процесуалните правила, което е и основание за отмяна на акта и постановлението.
Друга бележка на адвокатурата е свързана с идеята и в ЗАНН да се уреди възможност за сключване на споразумение.
„Не е ясно какви са рамките за постигане на споразумение по отношение на другите наказания извън глобата. Що се отнася до икономическите санкции, аргумент за приложимостта се черпи от новелата на чл. 58б, ал. 13, съгласно която за споразумението с едноличния търговец или с представляващия юридическото лице правилата за сключване на споразумение се прилагат съответно. Буквалното тълкуване на тази разпоредба води до извода, че неперсонифицираните сдружения са лишени от правната възможност да сключат споразумение. Тези въпроси следва да бъдат изяснени и прецизирани на законодателно ниво при обсъждане и приемане на законопроекта“, пише в становището.
С останалите идеи, коментари и предложения на адвокатурата можете да се запознаете в пълния текст на становището тук.
Становището на ВАдвС можете да видите от следния линк:
https://www.vas.bg/p/s/t/
