Президента Р. Радев и официални лица Сн.: БТА
В 11 часа площад „Възраждане“ в Банско се изпълни с множество жители и гости на града, дошли пред мемориала на Св. Паисий Хилендарски, за да се преклонят пред живота и делото му.
"Животът и делото на Свети Паисий Хилендарски са началото на възкресението на българския народ, език и национална идентичност", заяви в словото си държавният глава. „Тази история е написана със страст, с непреклонна вяра и обич към Отечеството, и с непоколебима, огромна ненавист и гняв към родоотстъпничеството и чуждопоклоничеството, които Отец Паисий заклеймява като най-големият грях – с презрение“, каза още той.
Повече от два часа продължи Светата божествена литургия, която беше отслужена от митрополити, епископи, монаси от Света гора и свещеници. На службата присъстваха още кметът на Банско Иван Кадев и представители на общинското ръководство, посланикът на Сърбия Желко Йович, областният управител на Благоевград Валери Сарандев, представители на местната и държавната власт.
Отец Паисий е роден през 1722 г. в Самоковската епархия, най-вероятно в Банско, баща му е от Банско, а майка му от самоковското село Доспей. Според неговите думи не е учил "нито граматика, нито светски науки", вероятно имайки предвид годините до замонашването си. През 1745 г. отива в Хилендарския манастир, където по-късно е йеромонах и проигумен. С много труд две години събира материали (за тази цел ходи и в "Немска земя") и започва да пише българската история, която завършва през 1762 г. в Зографския манастир.
Паисий Хилендарски е канонизиран за светец от Светия синод на Българската православна църква през 1962 г., когато България отбелязва 200-годишнината от появата на епохалния труд.
