В законопроекта, създаден от работа група към вицепремиера Екатерина Захариева, в която влизат юристи от различни области на правото, обаче не е предвидена възможност за реабилитация на нарушителите. Затова в становището си до кабинета на Захариева от адвокатурата настояват тя да бъде регламентирана.
„Тази sui generis административно-наказателна реабилитация е изключително важен институт, тъй като в момента извършителите на престъпления, установени с влязла в сила присъда се реабилитират след изтичането на предвидените в НК срокове, докато нарушителите в административно-наказателните производства остават вечни нарушители“, заявява ВАдС.
Адвокатурата, чиито представители също участваха в работата по измененията в ЗАНН, подкрепя повечето от тях, но и отправя критики към отделни предложения. Тя не е съгласна да бъдат удължени преклузивните срокове, в които може да се образува административнонаказателно производство. В момента ЗАНН предвижда, че то не се образува, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението (за серия от нарушения – данъчни, финансови и тн. срокът е две години).
С проекта общият срок от три месеца остава, но за данъчни, финансови, митнически и много други нарушения в част от случаите е предвидено да е четири месеца, в други – шест месеца (точната формулировка на новата разпоредба на чл. 34 виж в пълния текст на законопроекта тук).
„Считаме, че предложеното изменение на чл. 34, ал. 1, т.2 от ЗАНН, не е мотивирано и не следва да се приема, тъй удължаването на преклузивните административни срокове в полза на администрацията по същество представлява покана за бездействие, насърчаване на недисциплинираността и неизпълнение на вменените ѝ със специалните закони правомощия и функции. Липсата на сериозни мотиви, особено когато чрез удължаването на сроковете се засягат правата на гражданите, юридическите лица и неперсонифицираните сдружения е недопустимо. Следва да се отчете и ясно изразената тенденция сроковете за извършване на действия от страна на администрацията при упражняването на нейните законови правомощия да бъдат скъсявани, а не обратното“, заявява Висшият адвокатски съвет.
Той категорично се противопоставя и на друго предложение в проекта – наказващият орган да може да връща акта на съставилия го за отстраняване на процесуални нарушения (чл. 52 ЗАНН). Идеята е ако при издаване, предявяване или връчване на акта е допуснато отстранимо нарушение на процедурата, довело до ограничаване на правата на нарушителя, наказващият орган връща преписката на актосъставителя. Това ще може да става само веднъж и ще се прави с мотивирано постановление със задължителни указания по приложението на закона.
„Предложеното изменение на чл. 52 ЗАНН предоставя възможност за недопустимо вмешателство на административнонаказващия орган в дейността на актосъставителя. Актосъставителят, по аналогия със следствените органи в наказателния процес, действа независимо и при издаването на АУАН се ръководи единствено от закона (чл. 14 НПК). Действия в изпълнение на задължителните указания на административнонаказващия орган драстично накърняват този принцип“, заявява ВАдС.
Той вижда и друг проблем: „Възможността за съставянето на втори акт, а според възможностите, които дава предложената уредба и на последващи актове, стига само да се вместят в рамките на сроковете по чл. 34 и 34а ЗАНН, противоречи на принципа non bis in idem. При издаването на АУАН актосъставителят трябва да съблюдава принципа на законност и действията му в нарушение на този принцип не могат да бъдат толерирани чрез предоставяне на възможности да се коригират пропуски и нарушения, които съдебната практика приема за съществени“.
Адвокатурата изразява съмнение, че даването на възможност за отстраняване на нарушенията противоречи на Европейската конвенция за защита правата на човека. „Това е значим проблем особено в случаите, когато нарушителят е възразил срещу акта и задействането на процедурата по издаване на втори акт за същото твърдяно нарушение, на практика, се основава на вече упражненото право на защита от страна на твърдения нарушител на този етап от развитието на производството“, се посочва в становището.
Освен това от ВАдС изтъкват и друг съществен проблем – връщането за отстраняване на процесуални нарушения ще доведе до значително забавяне на производството. „Аналогия с института на връщането на делото за доразследване в наказателния процес според нас не може да бъде правена. Аргументът, че предоставената правна възможност чл. 52 ЗАНН да се прилага и при хипотезата на допуснато съществено и отстранимо процесуално нарушение, довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя, не оправдава нарушаването на принципа non bis in idem“, се заявява в становището.
Цялото становище вижте от следния линк: https://www.vas.bg/p/s/t/stanovishte-zid-zann-9212.pdf
Източник: Висш адвокатски съвет
и https://news.lex.bg/%d0%b0%d0%b4%d0%b2%d0%be%d0%ba%d0%b0%d1%82%d1%83%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%be%d1%8f%d0%b2%d0%b0-%d1%87%d1%80%d0%b5%d0%b7-%d0%b7%d0%b0%d0%bd%d0%bd-%d0%b4%d0%b0-%d0%bf%d0%b0/?fbclid=IwAR0S4udh6eALj3bIREyjd-_4GB5x6v2vZL-PWYnCPNVEAN1KW_F6xzkQ-Sw
