В становището предложението на Анна Александрова (в нова ал. 4 на чл. 83 ГПК) да се регламентира, че не се допуска освобождаване от държавна такса и разноски, „когато съдът прецени, че искът е очевидно неоснователен или недопустим“, е определено от адвокатите като „правна безсмислица“. „Съдът се произнася по евентуалната молба на ищеца-физическо лице за освобождаване от дължимата държавна такса в началото на исковото производство. Ако намери, че искът е недопустим, той прекратява делото. Няма как обаче на този етап от производството той да направи преценка за „очевидна неоснователност“ на иска. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ГПК в откритото заседание по делото ищецът може да поясни и да допълни исковата си молба. По силата на чл. 145 ГПК съдът е длъжен да постави въпроси на страните във връзка с изясняването на фактическата страна на спора. При това, като проявление на принципа на сътрудничество между съда и страните, той дължи указания относно значението на фактите за конкретното дело“, изтъква ВАдС.
Той определя като абсолютно неприемливо и предложението на Христиан Митев за цялостно пренаписване на чл. 130 ГПК, при което като недопустим се определя не само очевидно неоснователният иск, но и този, „с чието предявяване се цели единствено накърняване на права и законни интереси на другата страна“, както и този, „при чието предявяване се използват обиди, клевети, заплахи и други подобни изрази, които са насочени пряко към съда, страните или техни близки и могат да засегнат в значителна степен тяхната чест и достойнство“.
„В процесуалната теория и в съдебната практика е изяснено в кои случаи искът е недопустим. Недопустим е иск, за който не са налице процесуалните предпоставки за неговото възникване, съществуване или надлежно упражняване, респ. налице са процесуални пречки за неговото възникване, съществуване и надлежно упражняване. Макар и процесуалните предпоставки да не са обособени в нарочен раздел в ГПК, няма съмнение в теорията и в практиката кои са те и какви са последиците при липсата им, респ. наличието им за образуваното гражданско дело“, посочват адвокатите.
Според тях предлаганата разпоредба, според която „недопустим е иск, с чието предявяване се цели единствено накърняване на права и законни интереси на другата страна“, е толкова неясна, че не може да бъде годна основа за правораздаване. И посочват, че естеството на проблемите, които би създало приемането на подобна норма, едва ли могат да бъдат прогнозирани. „Следва да се постави въпросът какви биха били гаранциите за спазване на правото на иск, ако на някой съдебен състав му хрумне да приложи тази разпоредба според буквалния ѝ смисъл. Вероятно всеки път, когато съдът постанови съдебен акт, се „накърняват права“ на другата страна. Всеки иск, който бъде отхвърлен като неоснователен вероятно „накърнява“ някакви права и „законни интереси“ на другата страна. Означава ли това, че подобен иск е недопустим?“, пита ВАдС.
Предложението на Митев при „системна недобросъвестност“ на страна, която продължава да използва лош език, въпреки че е предупредена, съдът да може да прекрати делото (нов чл. 231а в ГПК), получава следния коментар от адвокатурата: „С предложения законопроект очевидно се цели да се промени класическото, характерно за европейските процесуални законодателства разбиране, че санкцията за недобросъвестно упражняване на процесуалните права от страните или техните процесуални представители не е отговорността за вреди, а прекратяване на производството. Предложената разпоредба на чл. 231а очевидно не държи сметка за чл. 3 от действащия ГПК. Неясно остава използваното в заглавието понятие „системна недобросъвестност“ (три, пет или повече пъти). Неясно остава обстоятелството дали неизнасянето на истината, като конкретно проявление на добросъвестното упражняване на процесуални права от страните, ще се санкционира с прекратяване или чрез отговорността за вреди“.
Излагайки всичко това Висшият адвокатски съвет заявява, че категорично се противопоставя на тези изменения, които според него са непригодни, ограничават правото на защита и на достъп до съд, и противоречат на действащи разпоредби в ГПК, както и на многовековните достижения на процесуалната наука и практика.
