Едно от нововъведенията е допълнение в чл. 125 от ЗСВ. Разпоредбата определя кой може да сезира двете върховни съдилища с искане да приемат тълкувателно решение. В момента това са председателите на Върховния касационен съд и Върховния административния съд, главният прокурор, министърът на правосъдието, омбудсманът и председателят на Висшия адвокатски съвет. Предлага се текстът да бъде допълнен като се даде възможност на Министерския съвет, всеки министър и колективен орган на власт, създаден със закон, когато имат правомощия по прилагането на съответния закон, също да сезират ВКС и ВАС с искане за тълкуване при противоречива практика.
Висшият адвокатски съвет изразява подкрепа за предлаганите мащабни промени в ЗАНН, но не е съгласен с изменението на чл. 125 от ЗСВ. „С предлаганата законодателна промяна необосновано се разширява кръгът на изрично оправомощените субекти да отправят искане за постановяване на тълкувателни решения и тълкувателни постановления, като се нарушават основни правни принципи, като се предоставя възможност за необоснована намеса от страна на различни представители на изпълнителната власт“, отбелязва адвокатурата в становището си.
От там посочват, че тълкувателните актове на върховните съдилища се приемат единствено при наличието на строго определени критерии, посочени в чл. 124 от ЗСВ – когато различията в съдебната практика не могат да бъдат преодолени по друг начин или се е формирала неправилна съдебна практика по тълкуването и прилагането на законите. Тези актове нямат за цел да „пререшават” конкретни правни спорове или да осигурят още една инстанция за произнасяне по конкретен въпрос, изтъква ВАдС.
„Инстанционността на съдебния процес осигурява надлежна проверка на постановените съдебни актове от по-нисшите инстанции и еднаквото прилагане на закона в общия случай. Единствено при невъзможност за преодоляването на възникнали противоречия в съдебната практика или при неправилна съдебна практика относно тълкуването и прилагането на законодателството, е възможно да се стигне до постановяване на тълкувателно решение или постановление. Тези критерии за необходимост от постановяване на тълкувателно решение или тълкувателно постановление a priori изискват задълбочени правни познания в конкретната правна материя и приложението на конкретния нормативен акт, не по-малко значителни са и доброто познаване на съдебната практика на съдилищата по конкретния въпрос и правилното й тълкуване“, казват от Висшия адвокатски съвет.
С такива познания разполагат ограничен кръг субекти и именно това е причината броят да бъде ограничен до тримата големи в съдебната система, които познават много по-добре проблемите ѝ, а омбудсманът и шефът на ВАдС по Конституция са натоварени да защитават правата и законните интереси на хората и юридическите лица.
„Законодателят е дал такова право и на министъра на правосъдието, като член на изпълнителната власт, той следва да познава съдебната система и проблемите, възникващи при нейното функциониране, да е в състояние обосновано да реши дали наистина съществува необходимост да се отправи искане за постановяване на тълкувателен акт от ВКС и ВАС. Това, което се предлага като изменение, в такъв аспект е ненужно при наличието на изрично предоставено право на министъра на правосъдието да поиска издаването на тълкувателен акт по конкретни въпроси на ЗАНН.
Именно чрез министъра на правосъдието предлаганите субекти да получат подобно право с §41, т. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗАНН имат осигурен достъп за отправяне на искане до върховните съдилища, когато считат, че съществува необходимост постановяване на тълкувателен акт“, посочват от адвокатурата.
С тези аргументи те изтъкват, че предложението е необосновано и неправилно. „А ако бъде прието, единствено ще доведе до депозиране на твърде голям брой искания, които в голямата си част не биха отговаряли на изискванията за постановяване на тълкувателно решение или тълкувателно постановление. Действащата правна уредба в момента гарантира ВКС и ВАС да бъдат сезирани с искане за постановяване на тълкувателен акт единствено при необходимост от такъв, с добре обосновани правни аргументи, целящи преодоляване на противоречия в съдебната практика или отстраняване на неправилна практика, когато същите не могат да бъдат превъзмогнати по друг начин“, заключава ВАдС.
Преди няколко месеца Висшият съдебен съвет (ВСС) изрази положително становище за това предложение като обърна внимание, че в закона трябва изрично да се уточни, че става дума за централни колективни органи на власт, защото в противен случай това право ще получат и всички общински съвети в България. Иначе, ако бъде приет този текст, и ВСС ще може да иска тълкуване от ВАС при противоречива практика по съдебния закон.
