В становището се напомня, че факултативното необходимо другарство винаги се е разглеждало като изключение, а задължителното другарство като правило, но след Тълкувателно решение № 3 от 29 юни 2017 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на Гражданската колегия на ВКС практиката възприема обратното виждане.
„Указанието на закона, че „постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна“ (чл. 233 ГПК) се обяснява с това, че е справедливо само онези лица, които са участвали в процеса и чрез своето поведение са могли да предопределят резултата да бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо на решението. Именно изхождайки от това, факултативното необходимо другарство следва да се третира като изключение, а не като правило, както се поддържа и в процесуалната ни теория“, пише ВАдС.
И обяснява, че това е така, защото разпростирането на силата на пресъдено нещо спрямо лица, които не се участвали в делото за разрешаване на спор е сериозно отстъпление от правилото, че страната има право да участва в производството, по реда на което ще се постанови актът, който за нея може да бъде както защита, така и санкция.
„Факултативните необходими другари за разлика от задължителните нямат обезпечена от закона възможност да участват в производството, по реда на което ще се постанови защитно-санкционният акт. Действително те имат право на отмяна по реда на чл. 304 ГПК, чието приложение в теорията и практиката се признава и при двете хипотези на необходимо другарство. Това обаче е една процедура, която е нежелана, както от гледна точка на насрещната страна, така и на съда“, сочи адвокатурата.
Тя излага причините отмяната да е нежелана. „Това е така, защото другата страна, която може и да е ответник (а това означава, че не определя страните по делото), е поставена в ситуация да участва в едно триинстанционно производството, резултатът от което в последствие може да бъде заличен, само въз основа на молба на другаря, който не е участвал в процеса. От друга страна за съда това също е неприемливо, защото означава ангажиране на допълнителен ресурс и време за развитие на две производства с един и същ предмет“, се изтъква в становището.
ВАдС призовава да бъде преосмислена конструкцията – от една страна да е допустимо процесът да се развие без участието на определена страна (факултативен необходим другар), а от друга – тя да може да иска отмяна на влязлото в сила решение, само защото не е участвала.
Адвокатурата критикува и виждането, застъпвано от някои върховни съдии, че когато трето лице атакува договора като нищожен, другарството на страните е факултативно. Те се аргументират с това, че нищожният договор на общо основание не съществува за правния мир, на нищожността може да се позове всеки (не само страните по договора) без срок, било чрез иск, било чрез позоваване на съществуващия порок.
„Действително на нищожния акт всеки може да се позове, включително чрез възражение, но не е вярно, че нищожният договор не съществува в правния мир. Той не поражда правни последици, но докато въпросът не бъде разрешен със сила на присъдено нещо създава една привидност, че съществува. Затова и чл. 34 ЗЗД предвижда, че, когато договорът бъде признат за нищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея. Вярно е, че правото на възстановяване възниква от получаване на изпълнението от другата страна, без да е необходимо нищожността да бъде призната от съда. Често обаче авторитетният акт на съда е тази необходима основа, на която страните ще стъпят, за уредят отношенията си и да упражнят всички онези права, които законът свързва с нищожността на сделката. Това е така, защото силата на пресъдено нещо придава на правното положение качеството на безспорно, а регулиращото ѝ действие задължава страните да действат спрямо установеното от съда“, обяснява ВАдС.
Адвокатурата отхвърля и аргумента, че в случая е налице факултативно необходимо другарство, защото от волята на ищеца зависи срещу кого да насочи иска си. „Това е така, но в случая при необходимото другарство не може да не се вземе предвид фактът, че ненасочването на иска срещу едни от участници в сделката не го освобождава от обвързващата сила на решението, постановено с участието на другия другар“, напомнят адвокатите и подчертават, че отмяната по чл. 304 ГПК не може да замести пълноценното участие на другаря в триинстанционния исков процес.
„Действително при отправена и уважена молба по чл. 304 ГПК исковият процес ще се развие отново, но като се има предвид, че неучаствалият другар не се уведомява за процеса, то той ще упражни това си право след като научи за решението. Ако процесът е воден от кредитор на длъжника, а искът за обявяване на нищожността е предявен само срещу длъжника – продавач по договора, то купувачът може да разбере за водения процес едва след предприемане на действия от кредитора по изпълнение, ако успешно е проведен процесът за обявяване на договора за нищожен. Тогава неучаствалият другар ще се окаже в ситуация едновременно да търпи принудително изпълнение и да трябва да се защитава по пътя на отмяната по чл. 304 ГПК, което е неприемливо“, обяснява ВАдС.
Затова и заключава, че хипотезите на задължително факултативно другарство трябва да са ограничени и да се отнасят само за случаи, в които другарите имат информация за водения процес и затова са могли да участват в него. Като в становището се дават примери с продължаването на делото за развод от наследниците, с исковете за отмяна по чл. 74 от Търговския закон, обвързани с преклузивен срок, с исковете в изпълнителното производство, решенията по които ще обвържат (на основание чл. 457, ал. 4 ГПК) присъединените взискатели.
Източник: https://news.lex.bg/%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%bd...
