Така състав на ВАС реши да сезира КС с искане да се произнесе дали чл. 142, ал. 1 АПК противоречи на основния закон. Както „Лекс“ писа, своите становища по конституционното дело дадоха именити представители на правната доктрина – проф. д-р Дончо Хрусанов, проф. д-р Христина Балабанова, проф. д.ю.н. Васил Мръчков, проф. д-р Иван Стоянов и проф. д-р Дарина Зиновиева (какви позиции застъпват те можете да си припомните тук). От мненията на специалистите по административно право става ясно, че за тях чл. 142, ал. 1 АПК не само не противоречи на Конституцията, но има важна роля в административния процес.
Така обаче се поставя въпросът какво да се прави с постановения въз основа на обявен за противоконституционен закон ИАА – и следва ли съдът да го потвърждава само заради правилото в АПК, че съответствието му с материалния закон се преценява към момента на издаването му.
Висшият адвокатски съвет дава тълкуване, с което разрешава конфликта между това да бъде „отменено“ едно основно правило в административния процес и да бъде търпян ИАА, който е издаден въз основа на противоконституционен закон (пълния текст на становището виж тук).
Адвокатурата констатира, че всъщност този конфликт се корени в разбирането на върховните съдии, че когато чл. 142, ал. 1 АПК говори за материален закон, визира само обикновените закони, но не и Конституцията като върховен закон на страната. „Ако това тълкуване бъде възприето и от Конституционния съд, резултатът от конституционния спор не би могъл да бъде друг освен уважаване на искането. При това, основанието за противоконституционност съвсем няма да се ограничи до изрично посоченото от вносителите противоречие с чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията. Тезата, че съдът, който се произнася по законността на административния акт трябва да го потвърди под предлог, че е бил съобразен с обикновения закон, по който е издаден, въпреки че противоконституционността на този закон вече е била установена от Конституционния съд, сама по себе си звучи нелогично“, пише ВАдС до КС.
И посочва, че ако се възприеме подобно виждане, ще се допусне със закон да бъде иззето правомощието на съдебната власт да защитава правата и интересите на гражданите и юридическите лица, които произтичат от самата Конституция, както и ще бъде наложено „фрапантно и без основателна причина“ ограничение на съдебния контрол върху административните актове.
Подобен подход ще отвори широко вратата към пълен произвол, защото за управляващото парламентарно мнозинство ще съществува възможност чрез приемането на противоконституционни закони да погази конституционните права и законни интереси на гражданите, с предварителната увереност, че съдебният контрол няма да има възстановителен ефект.
заявява Висшият адвокатски съвет. Като изтъква, че да се потвърди административен акт, въпреки че е издаден въз основа на противоконституционен закон, означава да се обезсмисли прякото действие на Конституцията, както и правомощието на състав на ВАС да сезира КС. „Няма да има разумна причина съдът в административното производство да упражнява правомощието си по чл. 150, ал. 2 от Конституцията като сезира Конституционния съд с искания за установяване на противоконституционност на приложимия закон, защото при всяко положение при спор на основание „противоречие с материално-правни разпоредби“ (чл. 146, т. 4 АПК) ще е длъжен да даде приоритет на закона пред Конституцията, дори и същият да не следва да се прилага след установяване на неговата противоконституционност, съгласно чл. 151, ал. 2, изречение 3 от Конституцията“, се посочва в становището. Като се отправя специално обръщение към членовете на КС: „Уважаеми конституционни съдии, Висшият адвокатски съвет е убеден, че висшата конституционни юрисдикция, която олицетворявате няма да допусне такъв правен абсурд във вреда на конституционните права и интереси на българските граждани“.
От адвокатурата посочват, че КС има сериозни основания да даде тълкувание, че когато чл. 142, ал. 1 АПК говори за материален закон, това включва и Конституцията. Като обясняват първо, че тя е върховният закон, има пряко действие, а освен това повечето ѝ разпоредби са с материалноправен характер. ВАдС изтъква още, че Конституцията възлага на съдилищата да „осъществяват контрол за законност на актовете и действията на административните органи“ и при всяко положение той включва и проверката за съответствие с основния закон.
„От гореизложеното следва, че и в сега действащата редакция на чл. 142, ал. 1 АПК в обхвата на съдебната преценка за съответствие с материалния закон е включена и проверката за съответствие с материално-правните конституционни норми“, заключава Висшият адвокатски съвет.
И обяснява, че когато преди приключването на съдебния спор за материалната законосъобразност на административния акт, КС установи противоконституционност на приложимия закон, неговото решение всъщност няма да има обратно действие, а само ще обвърже занапред административния съд да не прилага този закон при решаване на делото. „Така ще се постигне синхрон и с ал. 2 на чл. 142 АПК, защото разкритата неконституционност на закона, послужил като основание за издаване на административния акт, би съставлявала установен със задължителна сила нов факт, който ще е настъпил след издаването на акта и ще е от значение за делото“, посочва ВАдС.
И отново се обръща към конституционните съдии: „Висшият адвокатски съвет изразява своята убеденост, че при възприемане на метода на конформното тълкуване Конституционният съд ще изложи в мотивите на своето решение ясни, недвусмислени, категорични и убедителни съображения, които ще поставят край на противоречивата съдебна практика. По този начин основаните на Конституцията права и законни интереси на гражданите и юридическите лица ще бъдат защитени“.
