Инструкцията му била предоставена, но в отговора от МВР не било посочено дали и кога е била обнародвана. От него ставало ясно само, че такъв подзаконов нормативен акт съществува от началото на 2011 г. и целта на издаването на инструкцията е била отмяната на действалата до тогава уредба.
В жалбата си до ВАС Млъзев и адвокат Мая Балджиева, която го представлява, напомнят, че според Конституцията (чл. 5, ал. 5) всички нормативни актове се публикуват и влизат в сила три дни след обнародването им, а според Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и Закона за нормативните актове (ЗНА) всички нормативни актове, освен на общинските съвети, се обнародват в „Държавен вестник“ (чл. 78, ал. 2 от АПК и чл. 37, ал. 1 от ЗНА).
„Необнародването е пречка актът да породи правни последици, тъй като до публикуването си той не съществува като юридически факт. Това означава, че липсата на този елемент от фактическия състав на нормативния акт води до опорочаването му до степен до нищожност. Изискването за влизане в сила на нормативен акт е той да бъде обнародван в Държавен вестник, което е условие за превръщането на акта в част от действащото законодателство. Необнародването е пречка актът да породи целените правни последици, което означава, че липсата на този елемент от фактическия състав на нормативния акт води до опорочаването му до степен на нищожност. Порокът е толкова тежък, че нормативният административен акт е приравнен на правно нищо“, пишат адвокатите в жалбата до ВАС. Те напомнят, че за разлика от съобщаването на индивидуалните и общите административни актове, публикуването на нормативен акт е завършващият елемент от неговия фактически състав и условие за влизането му в сила.
„Чрез обнародването в „Държавен вестник“ нормативният акт се довежда до всеобщо знание и се определя началния момент, от който той произвежда действие. Липсата на обнародване в случая пряко нарушава и принципа на правовата държава – чл. 4, ал. 1 от Конституцията и принципа на заĸонност – чл. 4, ал. 1 и 2 от Конституцията, както и принципите за правна стабилност и на оправданите правни очаквания от правните субекти“, се казва още в жалбата им.
Според тях оспорената инструкция безспорно е нормативен акт, защото съдържа административноправни норми, отнасящи се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие.
Адвокатите дават за пример чл. 14 от инструкцията, който предвижда, че „при лично явяване на лице със съобщение за извършено престъпление от общ характер се установява самоличността му и се снема писмено сведение, което се подписва от лицето и от служителя на МВР, приел съобщението.“ Според чл. 19 от инструкцията „служителят, на когото е възложена проверката по заявителски материал, в тридневен срок от възлагането, изготвя уведомително писмо по образец, което след подписване от ръководителя на съответната структура, се изпраща на заявителя/пострадалия“.
„Нормативният ѝ характер произтича, както от нейното съдържание, така и от основанието за издаването ѝ, а именно чл. 21, т. 11 от Закона за министерството на вътрешните работи в редакцията му към датата на приемането на оспорения акт. Тя съдържа административноправни норми –едностранно и властнически органът, който я издава, създава правила за поведение във връзка с правата на трети лица, които твърдят, че са пострадали от престъпления“, пишат адвокатите. Тъй като обаче инструкцията не е обнародвана, според тях е нищожна и не поражда правно действие.
Наред с това адвокатите установяват, че не е била проведена и процедура за обществено обсъждане (чл. 26, ал. 2 от ЗНА). По закон проектът за нормативен акт трябва да бъде публикуван на страницата на институцията (в случая МВР), заедно с мотивите и доклада, като заинтересованите имат срок от поне 14 дни за предложения и становища.
„В случая няма данни такъв проект да е публикуван, където и да било. Следователно на заинтересованите лица не е предоставен и 14-дневен срок за предложения и становища по евентуален проект. Срокът, предвиден в чл. 26, ал. 2 от ЗНА, не е формално изискване, а израз на минимална гаранция за спазване на принципите за откритост и съгласуваност“, посочват жалбоподателите и добавят, че процедурата по приемането на инструкцията е изпълнена с куп нарушения, като подчертават, че липсата на проект и мотиви за приемането ѝ е самостоятелно основание за незаконосъобразността ѝ.
Източник: https://news.lex.bg/%d0%b0%d0%b4%d0%b2%d0%be%d0%ba...
