Адвокат, подслушван покрай клиент, осъди държавата в Страсбург

994 | Актуално / В медиите

Адвокат Васил Василев осъди България в Европейския съд по правата на човека, заради подслушан разговор с негов клиент, който не само че не е унищожен, но и става част от доказателствата по наказателно дело.

Съдът в Страсбург му присъди обезщетение от 3000 евро и още толкова за разноски и призна, че е било нарушено правото на Василев на зачитане на личния живот и правото на справедлив процес.

Всъщност по това дело бившият министър на отбраната Николай Цонев беше представляван от адв. Васил Василев и адв. София Разбойникова. Делото беше определено от ВКС като „емблематичен пример за провокация към подкуп“, инсценирана и проведена от тогавашния следовател Петьо Петров. Не само Цонев, но и подсъдимите с него съдия Петър Сантиров и Тенчо Попов бяха оправдани и осъдиха държавата заради вредите, които им е причинило наказателното производство. То се прочу и с ареста на Николай Цонев, който беше показан публично, а докато го извършваше тогавашният зам.-градски прокурор Роман Василев го нарече „абсолютен престъпник“ и го постави на колене.

Именно запис на разговора между Цонев и Васил Василев стана причина ЕСПЧ днес да осъди България.

Записът е от 21 март 2010 г., направен е дни преди ареста на Цонев. От него ясно се разбира, че бившият военен министър разговаря със защитника си. Двамата обсъждат кога ще се срещнат, за да се явят във военната прокуратура за предявяване на материалите по друго досъдебно производство срещу Цонев.

Ето как в решението на съда в Страсбург е предаден подслушаният разговор между адвокат Василев и Николай Цонев:

Мъж с телефонен номер (номерът на мобилния телефон на жалбоподателя) се обажда на (клиента):
Клиент: Здравейте.
Мъж: Здравей.
Клиент: Здравейте.
Мъж: Ааа, (К.), предполагам, ти каза за утрешния ден.
Клиент: Кой (К.)? А, днес той…
Мъж: А.
Клиент: Той, той ми каза, че ще ходим утре, но…
Мъж: Да, разбира се, да. да. Трябва да отидем утре в девет и половина, за да прочетем досието по делото; те искат от нас. Те твърдят, че (ще) са приключили разследването до девет.
Клиент: Аха.
Мъж: Да прочета материалите.
Клиент: Добре тогава.
Мъж: Добре.
Клиент: Да пратя, да пратя ли (И.) да те вземе, и ще дойда там с друго (превозно средство), за да не (неразбираемо, и двамата говорят едновременно).
Мъж: Добре, добре, там горе, директно, във Военната полиция.
Клиент: Да.
Мъж: Добре, добре, (Н.), добре.
Клиент: Ето как ще го направим.
Мъж: Добре, добре.
Клиент: Добре.
Мъж: Ще чакам в адвокатската кантора, ще се обадите, когато…
Клиент: Добре, добре.
Мъж: Добре, добър ден.
Клиент: Добре, чао, чао.
Мъж: Чао.

Законът за адвокатурата е категоричен: „Разговорите между адвокат и негов клиент не могат да се подслушват и записват. Евентуално направените записи не могат да се използват като доказателствени средства и подлежат на незабавно унищожаване“. Записът на Цонев и адвокат Василев обаче не само не е унищожен, а по него са изготвени веществени доказателствени средства, които са приложени по делото срещу Цонев, Сантиров и Попов за подкуп.

Затова адвокат Василев подава сигнал до Софийската градска прокуратура с искане за търсене на наказателна отговорност от виновните длъжностни лица за престъпление по служба и използване на СРС-та извън предвидените в закона цели. Инспекторатът на Върховната касационна прокуратурата отказва да образуват наказателно производство с мотив, че към момента на записите не е ставало ясно с кого разговаря Николай Цонев, а разговорът не съдържал доверителна информация между адвокат и клиент.

След това адвокат Василев заведе дело за вреди срещу прокуратурата и специализираната дирекция „Оперативно-технически операции“ (СДОТО). Какво е станало с него не е известно, тъй като решенията са класифицирани и не бяха публично огласени.

Пред съда в Страсбург Василев се оплаква, че в българското законодателство не е имало достатъчно ясни правила за унищожаване на случайно прихваната комуникация между адвокат и клиент. Освен това изтъква, че делото му срещу прокуратурата и СДОТО е било класифицирано, а така обществеността е била изключена от него и постановените решения не са станали нейно достояние.

Източник: https://news.lex.bg/%d0%b0%d0%b4%d0%b2%d0%be%d0%ba...