Мъж с телефонен номер (номерът на мобилния телефон на жалбоподателя) се обажда на (клиента):
Клиент: Здравейте.
Мъж: Здравей.
Клиент: Здравейте.
Мъж: Ааа, (К.), предполагам, ти каза за утрешния ден.
Клиент: Кой (К.)? А, днес той…
Мъж: А.
Клиент: Той, той ми каза, че ще ходим утре, но…
Мъж: Да, разбира се, да. да. Трябва да отидем утре в девет и половина, за да прочетем досието по делото; те искат от нас. Те твърдят, че (ще) са приключили разследването до девет.
Клиент: Аха.
Мъж: Да прочета материалите.
Клиент: Добре тогава.
Мъж: Добре.
Клиент: Да пратя, да пратя ли (И.) да те вземе, и ще дойда там с друго (превозно средство), за да не (неразбираемо, и двамата говорят едновременно).
Мъж: Добре, добре, там горе, директно, във Военната полиция.
Клиент: Да.
Мъж: Добре, добре, (Н.), добре.
Клиент: Ето как ще го направим.
Мъж: Добре, добре.
Клиент: Добре.
Мъж: Ще чакам в адвокатската кантора, ще се обадите, когато…
Клиент: Добре, добре.
Мъж: Добре, добър ден.
Клиент: Добре, чао, чао.
Мъж: Чао.
Законът за адвокатурата е категоричен: „Разговорите между адвокат и негов клиент не могат да се подслушват и записват. Евентуално направените записи не могат да се използват като доказателствени средства и подлежат на незабавно унищожаване“. Записът на Цонев и адвокат Василев обаче не само не е унищожен, а по него са изготвени веществени доказателствени средства, които са приложени по делото срещу Цонев, Сантиров и Попов за подкуп.
Затова адвокат Василев подава сигнал до Софийската градска прокуратура с искане за търсене на наказателна отговорност от виновните длъжностни лица за престъпление по служба и използване на СРС-та извън предвидените в закона цели. Инспекторатът на Върховната касационна прокуратурата отказва да образуват наказателно производство с мотив, че към момента на записите не е ставало ясно с кого разговаря Николай Цонев, а разговорът не съдържал доверителна информация между адвокат и клиент.
След това адвокат Василев заведе дело за вреди срещу прокуратурата и специализираната дирекция „Оперативно-технически операции“ (СДОТО). Какво е станало с него не е известно, тъй като решенията са класифицирани и не бяха публично огласени.
Пред съда в Страсбург Василев се оплаква, че в българското законодателство не е имало достатъчно ясни правила за унищожаване на случайно прихваната комуникация между адвокат и клиент. Освен това изтъква, че делото му срещу прокуратурата и СДОТО е било класифицирано, а така обществеността е била изключена от него и постановените решения не са станали нейно достояние.
Източник: https://news.lex.bg/%d0%b0%d0%b4%d0%b2%d0%be%d0%ba...