Все пак беше направена уговорка, че той може да претърпи някои редакционни уточнения. Това стана по настояване на депутата от ДПС Хамид Хамид.
По време на обсъждането в правната комисия министърът на правосъдието Данаил Кирилов постави въпроса с удължаването на действието с още два месеца на чл. 6 от закона за извънредното положение. Тази разпоредба регламентира, че по време на извънредното положение при неизпълнение на договор по кредит не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален.
Правителството обаче не предложи действието на тази закрила за длъжниците по кредити да бъде удължено с още два месеца след края на извънредното положение. Така въпросът беше поставен за първи път при обсъждането на първо четене на измененията в правната комисия.
„Идеята на чл. 6 беше кредитополучателите да бъдат защитени до приемане на механизъм за отсрочване и разсрочване на кредитите. По отношение на банките беше приет т. нар. частен мораториум и вече има механизъм, по който всички кредитополучатели и физически, и юридически лица, да отсрочат и разсрочат вноски, лихви, главница“, обясни адвокат Валя Гигова. Тя изтъкна, че ако се продължи действието на чл. 6, само ще бъдат стимулирани недобросъвестните, които не са поискали разсрочване на вноските си по кредита.
Гигова обаче направи специално уточнение – мораториумът важи само за банките, а не и за фирмите за бързи кредити и за колекторите. Затова по нейно предложение правната комисия прие, че няма да могат да се начисляват лихви за забава и неустойки от колекторите и фирмите за бързи кредити до два месеца след изтичането на извънредното положение.
Правната комисия прие също, че и два месеца след края на извънредното положение няма да се провеждат публични продани и няма да се налагат запори на банкови сметки на физически лица, върху заплати и пенсии и да се извършват описи на движими вещи и недвижими имоти на физически лица, освен за задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за вземания за трудови възнаграждения.
„Такава беше волята на Министерския съвет“, каза правосъдният министър.
Председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители Георги Дичев заяви, че с колегите му винаги са били за баланса между правата на длъжниците и кредиторите. Той припомни предложението на ЧСИ още два месеца да не се налагат запори само на банкови сметки на граждани, но да не продължава фактическото блокиране на съдебното изпълнение. „В природата няма празно. Хората и бизнесът търсят други методи и средства да си получат правосъдието“, заяви Дичев.
Той изрази недоумение кого защитава удължаването на забраната да се провеждат публични продани. И напомни, че става дума за правоотношения, които са възникнали преди години и сега например хора, водили дълги дела за делба например най-сетне искат всичко да приключи. Дичев изтъкна и друго, че самата процедура по насрочване и провеждане на проданта отнема два месеца и така с удължената забрана реално всичко се отлага с 4 месеца.
Министерският съвет ще обявява извънредна епидемична обстановка
Извънредната епидемична обстановка (ИЕО), която ще замени извънредното положение след 13 май 2020 г., ще се обявява с решение на Министерския съвет, реши още правната комисия в парламента и прие на второ четене промените в Закона за здравето.
Тя гласува и определение за извънредна епидемична обстановка. То гласи, че такава е „налице при бедствие, предизвикано от заразна болест, което води до епидемично разпространение с непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, предотвратяването и преодоляването на което изисква извършване на повече от обичайните дейности по защита и опазване живота и здравето на гражданите“. Т.е. прави се обвързване с бедствие.
Обявяването на ИЕО ще става по предложение на министъра на здравеопазването с решение на кабинета, задължително ще е за определен период, а цялата процедура ще започва въз основа на извършена от главния държавен здравен инспектор оценка на епидемичния риск.
В закона се записва, че това ще става при наличие на непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите.
А такава се приема, че има при едновременното наличие на две обстоятелства. Първото е да става дума за някоя от следните заразни болести: холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни хеморагични трески, дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс, малария, тежък остър респираторен синдром, Covid-19 и туберкулоза с бацилоотделяне. И второто – за тази болест да се установи една от осем, изброени в закона, характеристики:
- да е причинена от патоген с висок епидемичен потенциал (инфекциозност на причинителя, висока смъртност, множествен път на предаване или здраво носителство) и/или източникът, механизмът и пътят на предаване са необичайни или непознати, или
- да представлява сериозна опасност за общественото здраве, дори когато броят на установените случаи при човека е малък, или
- да може да затрудни или да забави мерките за контрол на общественото здраве, включително поради липса на лечение и/или ваксина и/или наличие на многобройни огнища и други, или
- да е с ниско имунизационно покритие на населението, или
- да е необичайна за региона, сезона или населението, или
- да протича по-тежко от очакваното, има по-висока заболеваемост и/или смъртност или е с необичайни симптоми, или
- да поставя в риск уязвими или рискови групи от населението (деца, възрастни хора, бежанци, лица с имунен дефицит и/или с хронични заболявания и други), или
- да има регистрирани случаи сред медицински специалисти.
След като правителството обяви извънредна епидемична обстановка, министърът на здравеопазването ще може да въведе със заповед противоепидемични мерки. Това ще става по предложение на главния държавен здравен инспектор, като може да е за територията на страната или за отделна област. Изрично в закона се записва, че заповедта се издава по реда на чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс, т.е. представлява общ административен акт, издаден в неотложен случай. Въпреки изричната регламентация, че е ОАА, в закона се предвижда, че заповедта се обнародва в Държавен вестник.
С приетите от правната комисия нови разпоредби в Закона за здравето се урежда, че само при обявена ИЕО министърът може да предвиди като мярка забрана за влизане в България на чужди граждани, както и да се ограничава временно придвижването на гражданите вътре в страната и да се ограничава или спира дейността на дадени обекти и услуги.
Когато мерките се въвеждат само в определена област, ще може да ги постанови шефът на местната здравна инспекция. Неговата заповед също е определена в закона като общ административен акт, издаден в неотложен случай.
Здравният министър ще може да въвежда противоепидемични мерки и без да е обявена ИЕО. Те обаче не могат да включват забрана за влизане в страната или ограничаване на придвижването. Този втори режим се урежда с нов чл. 62а в ЗЗ, като за тези заповеди не се изисква да бъдат публикувани в Държавен вестник.
Освен това в Закона за здравето се регламентира специално задължение: „При опасност от или наличие на епидемично разпространение на заразни болести държавните и общинските органи, физическите и юридическите лица са длъжни да оказват пълно съдействие на органите на държавния здравен контрол“.
В него се създават и определения за „изолация“ и „карантина“. Според гласуваното от правната комисия „изолация е действие по отделяне на лица, болни от заразна болест по чл. 61, ал. 1 и 3 и на заразоносители с цел предотвратяване разпространението на съответните заразни болести“.
А карантина е „действие по отделяне на контактни лица на лица, болни от заразна болест по чл. 61, ал. 1 и 3 и на лица, които са влезли на територията на страната от други държави, с цел предотвратяване разпространението на съответните заразни болести.“
Познатите глоби от 300 лв. до 1000 лв. остават за всяко неизпълнение на противоепидемични мерки.
Още по темата:
