ПОЗИЦИЯ НА ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ

По повод откровено неверни публикации в електронни медии, че Висшият адвокатски съвет е против обжалването пред съд на прокурорските постановления за задържане за срок до 72 часа, Висшият адвокатски съвет намира за необходимо да заяви изрично:

Нито в хода на текущата законодателна процедура, нито в която и да било друга законодателна процедура, Висшият адвокатски съвет не е поддържал друго становище освен едно – всички актове, които засягат ограничаване на правата на гражданите, включително правото на свободно придвижване, трябва да подлежат на съдебен контрол. Няма и как да бъде друго, защото именно на адвокатурата е възложено да подпомага защитата на правата и законните интереси на гражданите.

В хода на текущата законодателна процедура в 52-рото Народно събрание по приемане на промени в Наказателно-процесуалния кодекс, Висшият адвокатски съвет е изразил писмено становище, изготвено от експерта адв. д-р Гергана Иванова. Становището е прието единодушно с гласовете на всички членове на съвета, публикувано е на сайта на ВАдвС на 26.05.2026 г. и е представено в Народното събрание, за да бъде взето предвид при гласуването на законопроекта на второ четене.

С това становище Висшият адвокатски съвет заявява ясна принципна подкрепа за предложените изменения в НПК, като изрично се посочва, че ключов за адвокатурата е въпросът за гарантиране на ефективна адвокатска защита, което включва и обжалването на всички актове за задържане. Нещо повече, направени са конкретни предложения във връзка с въвеждането на европейските стандарти за защита на правата на страните в наказателния процес и разширяване на съдебния контрол върху прокурорски актове.

В становището си Висшият адвокатски съвет, наред с подробния анализ по отделните законодателни предложения и съответствието им с правото на ЕС и практиката на ЕСПЧ, посочва, че:

• Законопроектът е изключително важен за адвокатурата, доколкото с него се поставя фокус върху ефективния достъп до адвокатска защита в контекста на Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22.10.2013 г. относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по Европейската заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане.
• Законопроектът следва да бъде подкрепен по принцип, защото се опитва да преодолее реален и отдавна установен дефицит на българския наказателен процес – липсата на ефективни права за лицата, които са фактически заподозрени, но не са формално привлечени в качеството на обвиняеми. Отбелязано е, обаче, че законопроектът следва да бъде последователно прецизиран, тъй като той избягва възстановяването на фигурата „заподозрян“, но не създава достатъчно ясна уредба на de facto заподозряното лице. Посочено е, че разпоредбите са бланкетни и не съдържат ясни процесуални гаранции, а правото на адвокат често е сведено до присъствие, като дерогациите на правото на адвокат са широко формулирани и липсва доказателствена санкция при нарушение.
• Акцентирано е върху това, че за да се упражнява пълноценно правото на обжалване на задържането по всички закони, адвокатът трябва да има достъп до всички материали.
• Изрично се посочва, че правата на задържани лица по специални закони като ЗМВР, ЗМ, ЗВП и др. да обжалват законосъобразността на задържането и предвиденото право на достъп на лицето до материалите, които са свързани със задържането, са от съществено значение за ефективно упражняване на правото на обжалване. Висшият адвокатски съвет недвусмислено е подчертал, че така предложените текстове не съдържат достатъчно гаранции за ефективността на обжалването, тъй като материалите, свързани със задържането, най-често са самата заповед за задържане и протокол от определеното действие, което я предхожда. Самото фактическо задържане обаче обикновено крие основанието си в прокурорски преписки, по които задържаното лице няма процесуално качество и които не винаги се предоставят дори във висящо производство по обжалване на законосъобразността на задържането.
• Висшият адвокатски съвет е изразил подкрепа и за въвеждане на задължителен съдебен контрол върху постановленията на прокурора за прекратяване и спиране на наказателни производства за определен кръг престъпления, свързани предимно с корупционни и длъжностни деяния, при който контрол прокурорът е длъжен служебно да изпрати постановлението си на съда, който да се произнесе по неговата обоснованост и законосъобразност (чл. 234а, ал. 1 НПК, нов).
• В становището си Висшият адвокатски съвет доразвива идеята в посока защита на интересите на обвиняемия, пострадалия, неговите наследници и ощетеното юридическо лице (лицата по ал. 2, т. 2 от чл. 234а), като предлага в НПК изрично да се предвиди, че тези лица имат право да бъдат уведомени за образуваното съдебно производство, да представят писмени становища и да обжалват съдебното определение, а не самото прокурорско постановление (контролът върху което ще възниква ex lege и ще се реализира независимо от волята на страните).
• Относно предложените изменения във връзка с усъвършенстване на механизма за разследване на престъпления, извършени от Главния прокурор, Висшият адвокатски съвет е изразил становище, че същите следва да бъдат подкрепени, защото представляват опит за реалното институционализиране на механизма за търсене на наказателна отговорност на Главния прокурор. Посочил е също така, че това е пряко свързано с изискванията, произтичащи от практиката на ЕСПЧ, вкл. по делото „Колеви су България“, както и с препоръките на Венецианската комисия.
• Законодателните изменения, предвидени в чл. 368 НПК относно процедурата по ускоряване на наказателното производство, също са подкрепени изцяло.

В тази връзка ВАдвС в писменото си становище ясно е посочил, че гарантирането на правата на гражданите може да стане само ако задържаните лица и техните защитници получат ефективен и пълен достъп до всички материали, които са послужили или биха могли да послужат за задържането на лицето, като тези материали бъдат изчерпателно изброени в заповедта за задържане.

При така изразената ясна позиция в писменото становище на Висшия адвокатски съвет, всякакви твърдения, че Висшият адвокатски съвет бил против съдебен контрол върху актовете на прокурора, с които се постановява задържане, са обективно неверни и откровено подвеждащи. Висшият адвокатски съвет намира за абсолютно недопустимо интерпретирането на изразените мнения на експерти и участници в заседанието на Комисията по правни въпроси, изваждането им в хода на дебата и представянето на същите като позиция на Висшия адвокатски съвет срещу съдебното обжалване, доколкото тези изказвания са по повод предложени конкретни текстове и съдържат единствено правни аргументи, целящи да доведат до прецизиране на предложението, така че правната уредба да бъде ясна, безпротиворечива и да осигури ефективен съдебен контрол над всеки акт на задържане.

ВИСШ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ

Снимка: БГНЕС