Уважаеми български адвокати,
Уважаеми колеги,
Дами и господа!

Честит 22 ноември, празник на българската адвокатура.
Тази година се навършват и 95 години от създаването на Закона за адвокатите от 1925 г. на Висшия адвокатски съвет.

Ние сме горди, че преди почти век нашата професия е регламентирана със закон, който е сред актовете, поставящи началото на модерното съдебно законодателство в следосвобожденска България. Символичен е фактът, че „баща” на това законодателство е адвокат - д-р Константин Стоилов, един от най-високообразованите за времето си български юристи (завършва „Робърт Колеж” в Цариград и право в Хайделберг), с блестяща ораторска дарба, политическа прозорливост и дипломатичност.

В изработването на Закона за адвокатите е втъкано благоговението пред правото и стремежът към добро правосъдие на нашите предци, от които изконни ценности силно се нуждаем и днес. От създаването на Третата българска държава до наши дни едни от най-известните политически дейци, парламентаристи и народни будители са били и изявени адвокати. Много са представителите на адвокатурата, преминали през битките за осъществяване на националните идеали за обединение на България, през пепелищата на Балканската и Първата световна война, през борбата за спасяване на българските евреи и през бурните години на Втората световна война и чак до наши дни, когато трябва единни да опазим това наследство и с всички сили и средства да работим за запазване и издигане авторитета на адвокатската професия и националния облик в контекста на Европейското правораздаване.

Ще подчертая и още един много важен факт от историята на Висшия адвокатски съвет. Той винаги е ръководен от изявени личности на българския обществен живот. Искам да отдадем заслужена почит и на първи председател на Висшия адвокатски съвет, Александър Малинов (1925-1926 г.) - най-известната фигура от всички, заемали тази длъжност – виден общественик, смел политик и убеден демократ. Не е пресилено да се каже, че Малинов е едно от знаковите имена на българския обществен живот през първата половина на ХХ в. Той е част от втората генерация български държавници, които имат значителен принос за модернизацията и европеизацията на страната.

Ние, адвокатите, гледаме на честването на тази бележита годишнина не толкова като на израз на зачитане на приноса на българската адвокатура за развитието на правото, колкото като зачитане на самото право при упражняването на високо отговорната ни и благородна професия. Днес е важно да отдадем почит на делото, борбите и въжделенията на нашите предци за утвърждаване на изконните принципи на съвременния свят за работа в полза на обществото, свободата и равенството между хората.

В името на тези принципи ние трябва да се обърнем към историята и да си припомним, че в трудни времена народът ни винаги е оцелявал, защото се е обединявал. „Съединението прави силата“ пише и на входа на Народното събрание на България.

През призмата и на нашето време необходимостта от единство, от обединение в името на осъществяване на идеалите, вдъхновявали предшествениците ни, стои с огромна острота. Българската адвокатура трябва да бъде обединена, за да може да даде отпор на предизвикателствата на нашето време. Не може да има качествено и справедливо правосъдие без компетентна, независима и борбена адвокатура.

Живеем в трудно време, не само за нас и професията ни, а за цялото човечество. С още по-голяма сигурност можем да заявим, че е време да намерим общото, да загърбим дребнавите различия и личните амбиции в името на общото благо и преодоляването на задаващата се глобална криза.

Същевременно пред нас стоят редица предизвикателства, които ние сме призвани да преодолеем, водени от прогреса, примера на другите европейски народи и изводите от натрупания ни собствен опит. Така пред адвокатурата стоят на дневен ред важни въпроси, свързани с електронното правосъдие, все по-активното утвърждаване на адвокатурата като гарант за върховенство на правото чрез вменените й конституционни правомощия за сезиране на Конституционния съд, както и най-важната й обща функция – да подпомага гражданите в защитата на техните правата и законни интереси, които също се развиват в една все по-динамична среда.

Ще трябва да се научим да работим в нова среда - дистанцирани и дигитални, без от това да пострада доверието и уважението между адвокат и клиент и правото на справедлив процес.

Да си пожелаем да имаме сили, енергия и мъдростта за достойното упражняване на адвокатската професия.

Бъдете здрави!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ:
РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА