Върховен касационен съд

Становища / Върховен касационен съд



Становище по тълкувателно дело №8 / 2017 г. ОСГКТК на ВКС с предмет следните въпроси:

1. Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ? Ако е допустимо, по отношение на кои вноски следва да се уважи искът – вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК?

2. Условие ли е за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението, вноските с настъпил и ненастъпил падеж да бъдат разграничени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, в извлечението от счетоводни книги и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК?


Становище по тълкувателно дело №4 / 2017 г. ОСГКТК на ВКС с предмет следните въпроси:

1. Поражда ли вещнопрехвърлителен ефект постановлението за възлагане в хипотезата, при която имотът, обект на изпълнението, е възложен на привиден кредитор?

2. Има ли качеството на длъжник в изпълнителното производство или е трето за изпълнението лице този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг в хипотезата, при която изпълнението е насочено върху това имущество?

3. По какъв процесуален ред може да се релевира недействителността на публичната продажба по чл. 496, ал. 3 ГПК?

4. Допустим ли е иск за обявяване недействителност на извършено от длъжника разпореждане със запорирана вещ или вземане, респ. разпореждане с имот след вписване на възбрана, предявен от лицето, в чиято полза е наложен запорът или възбраната?

5. Дали има качеството на длъжник в изпълнителното производство или трето за изпълнението лице платилият трудовото възнаграждение на длъжника въпреки наложения запор, без да удържи сумата по запора /чл. 512, ал. 3 ГПК/?

6. Може ли да бъде издаден по реда на чл. 245, ал. 3, изр. второ ГПК обратен изпълнителен лист за разноските, събрани в изпълнителното производство в полза на взискателя от длъжника, срещу когото е било допуснато предварително изпълнение?



Становище по тълкувателно дело №1/2018 г. ОСГКТК на ВКС с предмет следния въпрос:

„Попадат ли в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка материалноправните предпоставки по чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието (ДВ бр. 13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) при вписване на анекс към договор за аренда в земеделието или на нов договор за аренда в земеделието, сключени след изменението на нормата?”


Становище по тълкувателно дело №6 / 2017 г. ОСГК на ВКС с предмет следния въпрос:

"В кой момент възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на 24-часови дежурства, некомпенсиран с почивка, от кой момент изпада в забава работодателят по отношение на това вземане и съответно от кой момент започва да тече погасителната давност за същото, включително и в случаите на прекратено служебно правоотношение?"


Становище по тълкувателно дело №2 / 2018 г. ОСГКТК на ВКС, с предмет следния въпрос:

"Подлежи ли на касационно обжалване определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция?"


Становище по тълкувателно дело №6 / 2017 г. ОСГКТК на ВКС, с предмет следния въпрос:

"Намират ли приложение ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, в производството по обжалване на определения и разпореждания на първоинстанционния съд?"


Становище по тълкувателно дело №5 / 2017 г. ОСГКТК на ВКС, с предмет следния въпрос:

"При връщане на дадено при начална липса на основание, от кой момент се дължи обезщетението за забава?"


Становище по тълкувателно дело №3/2017 г. ОСГКТК на ВКС, образувано по предложение на заместниците на председателя на ВКС и ръководители на Гражданска и Търговска колегии с предмет следните три въпроса:

1. Когато по съществуващо лихвоносно задължение е извършено плащане, което е достатъчно да покрие разноските, но не е достатъчно да покрие всички /договорни и законни/ лихви и главницата, при условията на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД или при условията на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД настъпва погасителният ефект по отношение на задължението за законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД?

2. Когато изпълнението не е достатъчно, за да покрие главницата и дължащите се върху нея мораторни лихви, може ли длъжникът да се ползва от правото по чл. 76, ал. 1 от ЗЗД да посочи кое от задълженията погасява или се прилага установената в чл. 76, ал. 2 ЗЗД поредност на погасяване на задълженията?

3. Как следва да се определи размерът на вземането на кредитора при предсрочна изисуемост по договор за заем/кредит – само в размер на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума или се включва и уговореното в договора възнаграждение /възнаградителни лихви/?

С разпореждане на председателя на ВКС от 24.11.2017 г. предметът на тълкувателното дело е прередактиран в следните два въпроса:

1. Когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността по чл. 76, ал. 1 ЗЗД или при условията и в поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД?

2. Как следва да се определи размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит – само в размер на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума или се включва уговореното в договора възнаграждение /възнаградителни лихви/ и/или законните лихви?


Предложение от Председателя на Висшия адвокатски съвет до Председателя на Върховния касационен съд за допълване предмета на тълкувателно дело №5/2017 г. ОСГКТК на ВКС


Становище по съвместно тълкувателно дело №2/2017 г. ОСГК на ВКС и ОС на Първа и Втора колегия на ВАС по следните въпроси:

1. „На кой съд са подсъдни делата, образувани по жалби срещу актове на кметове на общини по § 15, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ /обн. ДВ бр. 61 от 11.08.2015 г./ за прекратяване на договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд, които в срока по ал. 1 и 2 не са приведени в съответствие с чл. 37и, ал. 1 и 4 от ЗСПЗЗ?”

2. „На кой съд са подсъдни делата, образувани по жалби срещу отказ на кмета на общината за издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4-6 от ППЗСПЗЗ?”


Становище по съвместно тълкувателно дело №1/2017 г. ОСГТК на ВКС и ОС на Първа и Втора колегия на ВАС, по следния въпрос:

„Изпратената покана за доброволно изпълнение до длъжника прекъсва ли давността по смисъла на чл. 116, б. „в” от ЗЗД независимо от изпълнителното производство, в хода на което е отправена поканата?”


Становище по тълкувателно дело №3/2016 г. ОСГКТК на ВКС, по следните въпроси:

1. "Предявяването на иска като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл.214, ал.1 ГПК има ли за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането?"

2. "Ползва ли се решение по уважен частичен иск със сила на пресъдено нещо, относно правопораждащите факти на спорното право, при предявен в друг исков процес иск за разликата до заявения пълен размер на вземането, произтичащо от същото право? "

3. "Налице ли е процесуалната пречка от чл. 126 ГПК за допустимост на частичния иск, когато между същите страни, на същото основание и за същото вземане е предявен частичен иск, по който по-рано заведеното дело е висящо?"


Допълнително становище по тълкувателно дело №2/2017 г. ОСГКТК на ВКС по следния въпрос: "Какъв е реда за защита на кредитора по чл. 135 ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от третото лице, в чиято полза длъжникът му се е разпоредил с имуществото си?"


Становище по тълкувателно дело №4 / 2016 г. ОСГТК с предмет следните въпроси:

1. Има ли правомощие председателят на кооперация или кооперативен съюз по Закона за кооперациите да сключва сделки на разпореждане с недвижими имоти и вещни права върху тях без разрешение на общото събрание по чл. 15, ал. 4, т. 10 ЗК?

2. Отнасят ли се разрешенията, дадени в т. 1 от ТР № 3/15.11.2013 г. по ТД № 3/2013 г. на ОСГТК за кооперациите и кооперативните съюзи при извършване на сделки на разпореждане с имоти тяхна собственост без разрешение на общото събрание съгл. чл. 15, ал. 4, т. 10 ЗК?


Становище по тълкувателно дело №1 / 2016 г. ОСГТНК с предмет следния въпрос:

Кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт на техен близък?


Становище по тълкувателно дело №2 / 2017 г. ОСГТК с предмет следните въпроси:

„1. Намира ли приложение защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия?

2. Налице ли е връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявения иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора?“


Становище по тълкувателно дело №1 / 2017 г. ОСГТК с предмет следните въпроси:

1. Какъв е порокът на въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК?

2. Допустимо ли е исково производство в хипотезата, при която посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска?


Становище по тълкувателно дело №6 / 2017 г. ОСНК с предмет следните въпроси:

1. Представлява ли непълнотата или противоречието в събраните в досъдебното производство доказателства и доказателствени средства необоснованост на обвинителния акт и съставлява ли съществено процесуално нарушение на специалните правила по чл. 246 от НПК, което е основание за връщане на делото в досъдебното производство?

2. Представлява ли необоснованост на обвинителният акт несъответната, според съда, правна оценка на фактите по обвинението и основание ли е за връщане на делото в досъдебното производство?

3. Дължи ли се и при какъв стандарт, с оглед уредбата в чл. 246 от НПК, анализ на посочения в обвинителния акт доказателствен материал и мотиви, с които да се обоснове правната квалификация на повдигнатото обвинение? Отсъствието им представлява ли отстранимо съществено процесуално нарушение, което е основание за връщане на делото?


© 2018 Висш адвокатски съвет
Created by Creato.bg

site.cookie-title

site.cookie-body