Новите изисквания за деклариране на действителния собственик обаче не започнаха да се прилагат от влизането в сила на закона, тъй като преди това да стане, трябва да се изпълнят три условия. Първото е да бъде приет правилник за приложението на ЗМИП. Това по закон трябваше да стане до края на август, но ДАНС все още не е обявила проект за обществено обсъждане. Второто е Агенцията по вписванията да е готова технически да осигури възможност за вписването на тези данни, което законът изисква да стане до 1 октомври 2018 г., а третото е да се изработят образците на заявленията за вписване в Търговския регистър.

Засега са изпълнени последните две условия. Министерството на правосъдието огласи промени в Наредба № 1 от 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. В проекта се предлага и образец на заявлението за вписване на действителните собственици (виж приложение Б7 на стр. 156 от текстовия файл на проекта). То е от две части, като едната касае дружествата, свързани с офшорни компании, а другата всички останали юридически лица.

По информация на „Лекс“ Агенцията по вписванията на практика е готова технически с възможността за заявяване на действителните собственици.

Правилникът за приложение на ЗМИП обаче все още не факт. И се очаква това да доведе до отлагане с един или два месеца на кампанията по заявяване на действителните собственици на фирмите, но все още не е решено с колко, научи „Лекс“.

Новият Закон за мерките срещу изпирането на пари (§9) всъщност обвързва срока за заявяване на данните за действителните собственици на юридическите лица с готовността на Агенцията по вписванията да бъдат вписани. Той предвижда, че бизнесът има 4 месеца след 1 октомври 2018 г., за да подаде заявления кои физически лица реално притежават дадена фирма, т.е. това трябва да се случи до 1 февруари 2019 г. Това задължение важи и за юридическите лица с нестопанска цел, но ако се пререгистрират след 1 октомври, срокът да заявят действителните си собственици в Търговския регистър ще тече от датата на пререгистрацията им.

Всяко юридическо лице, което не подаде в срок заявление за това кои физически лица са реалните му собственици, е заплашено от имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв. За дружества като банки, застрахователи, лизингови предприятия санкцията е от 2000 до 20 000 лв. Нещо повече – законът предвижда, че след като веднъж е „глобено“ за това, че не е заявило действителните си собственици, юридическо лице, което упорства и продължава да не изпълнява задължението си, ще бъде санкционирано всеки месец с тези суми, докато не заяви вписването.

Законът за мерките срещу изпирането на пари изброява кои са длъжни да заявят действителните си собственици: „Учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 са длъжни да получават, да разполагат и да предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права“ (чл. 61). Като посочва, че тази информация и данните се вписват по партидите на учредените в България юридически лица и други правни образувания в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ.

Специална разпоредба ЗМИП (чл. 63, ал. 5)предвижда, че „данните за действителните собственици се вписват, ако не са вписани на друго основание по делата или партидите на юридическите лица или други правни образувания в съответния регистър като физически лица, които са еднолични собственици или съдружници с най-малко 25 на сто дялово участие“. А след това се посочва, че „когато действителните собственици са физически лица, които са различни от вписаните по изречение първо и които попадат в обхвата на §2 от допълнителните разпоредби (това е определението за действителен собственик – виж по-долу) на основание, различно от прякото притежание на дялове, данните за тях се вписват в съответния регистър“.

Така ще има и случаи, в които подаването на заявление за действителните собственици на фирмата ще е излишно – например ЕООД, собственост на физическо лице, което вече е ясно видимо в Търговския регистър.

В т.нар. регистър на действителните собственици – физически лица, ще се вписват имената, гражданството им, единният граждански номер, дата на раждане, ако нямат ЕГН и държавата на пребиваване.

По закон не всеки ще вижда кои са реалните физически лица, които притежават дружеството. Пряк достъп до тази информация ще имат дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС, Българската народна банка, Комисията за финансов надзор и някои други държавни органи.

Достъпът до информацията за действителните собственици обаче не е ограничен само до държавни ведомства, а е даден и на 35 групи лица, които по закон са длъжни да извършват комплексна проверка на клиентите си (чл. 4 ЗМИП). Те са от банки, застрахователи и пенсионни дружества, през одитори, правни консултанти, нотариуси и частни съдебни изпълнители, до партии и спортни клубове.

Текстовете от ЗМИП, с които е въведено задължението за заявяване на действителния собственик, са приети без дебат от Народното събрание на второ четене. От оценката за въздействие към законопроекта, който е внесен от Министерския съвет, обаче става ясно, какви са мотивите за въвеждането на тези разпоредби – „необходимост от точна и актуална информация за действителния собственик като ключов фактор при разкриването на престъпления, с оглед възможността самоличността на дадено лице да бъде скрита зад дружествена структура“.

Източник: https://news.lex.bg/%D0%B4%D0%BE-1-%D1%84%D0%B5%D0...