За целта чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) се допълва със следния текст: „Размерът на законната лихва по предходната алинея не може да надхвърля основния лихвен процент на Българската народни банка плюс 8 процентни пункта, когато се дължи от търговец, съответно основния лихвен процент на Българската народна банка плюс 4 процентни пункта, когато се дължи от физическо лице“ .
Самите автори на законопроектите в мотивите си се позовават на Директива 2011/7/ЕС на от 16 февруари 2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки. Според БНБ обаче те не са я чели както трябва и не са отчели целите ѝ.
Централната банка напомня какво се казва в преамбюла на директивата: „Забавата на плащане представлява нарушение на договора, което е станало финансово привлекателно за длъжниците в повечето държави-членки поради ниските лихви, начислявани за забава, или липсата на такива, и/или бавната процедура на обжалване. Необходими са решителни промени с цел да се създаде култура на плащане в срок, включително като изключването на правото на начисляване на лихви винаги се разглежда като договорно условие или практика, представляващи явна злоупотреба, за да се обърне тази тенденция и подобна практика да бъде обезсърчена“.
А след това посочва, че именно за да се пребори забавянето на плащанията, директивата дава следното определение на „законна лихва за забава на плащане“ – „проста лихва за забава на плащане при процент, който е равен на сумата от основния лихвен процент и най-малко осем процентни пункта“.
„Следователно надбавката от най-малко осем процентни пункта не само че не е максимален размер, а тъкмо обратното – съгласно Директивата представлява минимален размер на надбавка“, изтъква БНБ. И заключва, че е недопустимо законът да определи таван на мораторната лихва, който да е под определения в директивата минимум.
Както адвокатурата преди това (становището виж тук), така и централната банка напомня, че ако бъде приета промяната в ЗЗД, няма да е ясно каква лихва за забава дължат държавните органи, юридическите лица с нестопанска цел, както и субектите на публичното право.
В становището си БНБ изразява опасения, че съществено намаляването на законната лихва, каквото се предлага за физическите лица, ще стимулира изпадането на длъжниците в просрочие и до увеличаване на дела на необслужваните кредити.
Тя напомня, че както при потребителските, така и при ипотечните кредити, кредиторите имат право да договарят размера на лихвите за просрочие до този на законната лихва. „Нормативното определяне на този лимит чрез рефериране към размера на законната лихва е обосновано от стремежа за намирането на баланс между интересите и на двете страни в кредитното правоотношение“, подчертава БНБ.
„На следващо място, при договорите за кредит, сключвани с потребители, с оглед функцията на законната лихва за забава да обезщети кредитора при неизпълнение на парично задължение, съществува възможността евентуално съществено намаляване на размера на законната лихва за категорията „физически лица“ да бъде възприето като стимул за неоправдано забавяне на изплащането на дължимите суми. Така, в случай че бъде прието едно от двете законодателни предложения, текущият размер на законната лихва за физически лица би се свел до 4%, т.е. до размер по-нисък от договорната лихва по редовни потребителски кредити. Това от своя страна би стимулирало изпадане на длъжниците в просрочие и увеличаване дела на необслужваните кредити“, заявява централната банка.
И посочва, че промените в ЗЗД ще окажат влияние върху нормалното функциониране на банките, кредитната дейност и целия финансов сектор, което също е необходимо да бъде отчетено.
Източник: https://news.lex.bg/%d0%b1%d0%bd%d0%b1-%d0%bf%d0%b...
