"Едно мечтано събитие" - така председателят на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов окачестви двудневната конференция за проблемите в действащия Гражданско-процесуален кодекс (ГПК) и възможните разрешения. Конференцията, насрочена за 6 и 7 октомври (петък и събота), е наистина важно събитие, заради което дори бе отложена работата по второто четене на промените в ГПК, промотирани и от управляващи, и от опозиция като решаващи за оптимизиране на бързината и ефективността на съдебния процес, изпълнителното и заповедното производство. Конференцията е организирана по инициатива на Висшия адвокатски съвет, според Данаил Кирилов първоначалният автор на идеята за нея е зам.-председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Красимир Влахов, а модератор на събитието е членът на Висшия адвокатски съвет Валя Гигова.
Срещата, която се радваше на огромен интерес, е без прецедент, тъй като за първи път събира представители на различни гилдии и им дава възможност да говорят по проблемите в правоприлагането.
"Идеята на тази конференция е да подпомогне законодателя при вземане на решения какви законодателни мерки да се предприемат в гражданското правораздаване в няколко насоки: процесът да стане балансиран, да стане по-бърз, по-справедлив и по-достъпен. В този смисъл конференцията има задача не само да маркира какви са проблемите, а най-вече да им даде разумни разрешения. Каквото и да си говорим, не даваме становища, даваме предложения, но политическата отговорност е на законодателя, така че нека той да има възможност да чуе различни мнения и предложения", каза пред "Капитал" адвокат Гигова.
Конференцията е на път да оправдае очакванията за способността да формулира проблемите и да предложи адекватни разрешения. Дали законодателят ще се възползва от това е въпрос, който тепърва ще намери отговор. Парламентът е на финала на трета законодателна процедура за промяна в ГПК, която в случая обединява пет законопроекта, каза Данаил Кирилов. "Досега в три законодателни процедури той е проявявал плахост да стигне до важни решения, но този път мисля, че имаме възможност да довършим тази работа", каза още той. Същата оценка за конференцията даде и правосъдният министър Цецка Цачева: "От формирането на общо мнение по отделни въпроси в резултат на тази конференция ще бъде дадена стабилна основа за правната комисия".
Първият ден от конференцията беше посветен на проблемите на исковото производство с изложения на преподавателите в СУ "Свети Климент Охридски" проф. Анелия Мингова и д-р Ивайло Костов, преподавателя в УНСС доц. Таня Градинарова, адвокат Георги Атанасов, заместник-председателите на Върховния касационен съд Красимир Влахов и Дария Проданова, съответно председатели на гражданската и търговската колегия, адвокатите Кина Чутуркова и Иван Георгиев.
В изложенията и дискусията бяха формулирани няколко основни проблема на ГПК, както и препоръчваните решения:
- Без алтернатива е селективната касация, но трябва да се разширят касационните основания. Другояче казано – гледането на едно дело на трета инстанция не е задължително, а ВКС решава кои дела ще гледа като касационна инстанция според определени законови критерии, които обаче трябва да се преформулират и да се добавят нови. В повечето изложения бе изрично мотивирана необходимостта от разширяване на основанията за допускане до касация, включително и заради отклоняване от приложението на материалното право, както и заради необоснованост на съдебното решение (проф. Анелия Мингова). Нов критерии за достъп до касация да е отклонението от практиката на Съда на ЕС при тълкуване на норми на правото на ЕС (проф. Мингова и зам.-председателите на ВКС), както и случаите на отклонение от тълкувателно решение на Конституционния съд (Мингова).
ВКС служебно да допуска касация, когато констатира, че в решението на долната инстанция е допуснато отклонение от императивни норми от по-висш порядък, като например правото на ЕС или конституционни норми.
- Да се преуредят преклузиите в гражданския процес по чл. 133 ГПК, т.е. краткият срок, който има ответникът да направи възражения по исковата молба, да оспори доказателства, да предяви насрещен иск и т.н., като след изтичането на този срок той губи право да направи това. Същеременно тази уредба на практика препятства съда да установи истината по един процес, като постанови съдебен акт, който в максимална степен отговаря на действителното фактическо положение. Уредбата трябва да е такава, че когато страните искат да попълнят делото с относими факти, трябва да могат да го направят в първоинстанционното производство", каза д-р Ивайло Костов, според когото преклузиите трябва да бъдат съобразени с доклада на съда по делото.
Според анкета на адвокатите от страната този текст трябва да се промени, както и да се удължи срокът за отговор на исковата молба.
- Въвеждане на задължение на въззивния съд за отстраняване по служебен път на допуснатите от първа инстанция процесуални нарушения на принципа, че съдът е длъжен да поправи своите грешки. Страните трябва да са в състояние да упражняват процесуалните си права и специално правото да попълнят производството с факти, коментира адвокат Георги Атанасов в изложението си, посветено на въззивното производство. Това означава да се гарантира процесът срещу неизпълнение на задълженията на съда за изясняване на фактите по делото, проблемните действия на съда по изготвяне на доклад по делото, водещо до "неведение на страните" за параметрите на спора и необходимите доказателства, процесуалните нарушения при допускане/недопускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата и др. Трябва да има континюитет на поддържането на доклада в първата и втората инстанция, каза адвокат Атанасов, който започна изложението си със сентенциите, че организационни проблеми не се решават с промяна в закона, а дисциплината в процеса е отговорност на съдиите .
- Неприсъственото решение трябва да съдържа мотиви, всеки трябва да знае защо е осъден, посочи доц. Таня Градинарова в изложението си по темата. Неудачната редакция на чл. 239, ал. 2 ГПК, че неприсъственото решение не се мотивира по същество, се прилага почти буквално от някои съдии и в решението само в едно изречение се прави извод за вероятната основателност на иска, каза тя. Практическата липса на мотиви засяга правото на ответника на справедлив съдебен процес, което налага законова промяна.
В края на първия ден на конференцията имаше дискусия за тълкувателната практика на върховните съдилища. Ивайло Костов разви тезата, че това правомощие трябва да бъде отменено, тъй като представлява намеса във вътрешното убеждение на съдиите, често дописва закона, а в някои случаи противоречи и на конституцията. Тезата му беше подкрепена от адвокат Емилия Недева, която каза, че има практика на ЕСПЧ в тази посока. Адвокат Иван Георгиев от своя страна заяви, че нарушение на човешките права е непредвидимата съдебна практика - нещо, което тълкувателните решения имат за цел да преодоляват. "Няма такова нещо като вътрешно убеждение по правото", отбеляза съдия Борислав Белазелков от ВКС и каза, че ако всеки тръгне да разглежда закона по вътрешното си убеждение, вместо един ще има седем милиона закона.
Източник: https://www.capital.bg
Вторият ден на конференцията - в събота, е посветен на обезпечителното, заповедното и изпълнителното производство.
