Върховен касационен съд

Становища / Върховен касационен съд



Становище по тълкувателно дело №4/2013 г. ОСНК по искане за тълкувателно решение, с което да отговори на следните въпроси, разрешавани разнородно от съдилищата:-- Следва ли в произнасянето си по чл. 189, ал. 3 НПК съдилищата да диференцират направените разноски на досъдебната и на съдебната фаза на наказателното производство?  -- Следва ли разноските, направени от органите на досъдебното производство по наказателни дела от общ характер, да бъдат присъждани в полза на съответните органи от тази фаза на наказателния процес, или се присъждат в полза на друг субект — съответен съд, Висшия съдебен съвет или държавата?

Становище по тълкувателно дело №4/2013 г. ОСГК и ТК на ВКС по някои въпроси, свързани със заповедното производство по ГПК. И конкретно по поставените въпроси във връзка с противоречива практика, мотивирала искането за тълкуване.

Становище по тълкувателно дело №4/2013 г. ОСГК на ВКС  в отговор на следните материалноправни въпроси: 1.Какви са правните последици, ако в клауза на колективния трудов договор е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становището, а не предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието ? 2.Какво е правното значение на документа, възпроизвеждащ предварителното съгласие (становище) на съответния синдикален орган, в случай че документът е подписан еднолично от представителя на синдикалния орган?

Становище по тълкувателно дело №3/2013 г. НК на ВКС (26-09-2013) в отговор на въпроса приема ли се за изпълнение в производството по чл. 457 НПК допълнителното наказание глоба, наложено от чуждестранния съд, и в какъв размер – размера, в който е наложена от чуждестранния съд, или до пределния максимален размер на глобата, ако такава е предвидена в съответния текст на НК?

Становище по тълкувателно дело №3/2013 г. ОСГК на ВКС по поставените за тълкуване 5 въпроса: Допустим ли е самостоятелен иск за установяване нищожност на договор за доброволна делба почл. 75, ал. 2 от ЗН? Нищожен ли е договор за доброволна делба, при който насрещната престация е алеаторна договорка? Може ли лице, придобило права повреме на първата фаза на делбения процес след предявяването на иска за делба,да участва като главна страна в процеса в отклонение от правилото на чл. 121,ал. 2, изр. 2 ГПК (отм.), респ. чл. 226 ГПК? За правното значение и последиципри липса на прието наследство по опис, след срока по чл.61, ал.1 ЗН, но вписано в особената книга на съда.

Становище по тълкувателно дело №3/2013 г. ОСГК и ТК на ВКС за решение по въпросите 1. Необходимо ли е решение на общото събрание на дружество с ограничена отговорност за разпореждане с недвижим имот – собственост на дружеството или вещно право върху него, в съответствие с компетентността на общото събрание, предвидена в чл. 137, ал. 1, т. 7 от Търговския закон (ТЗ), за действителността на разпоредителната сделка,  сключена от представляващия дружеството орган (управител/управители)?; 2. Приложима ли е разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД към органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице като органен представител по силата на закона на две търговски дружества?

Становище по тълкувателно дело №2/2013 г. НК на ВКСпо 4 въпроси първият е подлежи ли на отнемане по реда на чл.53 ал.1 б.”а” НК превозно или преносно средство, в което са открити акцизни стоки без бандерол, предмет на престъплението по чл. 234 НК

Становище по тълкувателно дело №2/2013 г. ОСГК и ТК на ВКС по въпросите С кое действие принудителното изпълнение се насочва върху имущество на длъжника? Допустимо ли е налагането на запор или възбрана върху несеквестируема вещ? Кое изпълнително действие нарушава несеквестируемостта и трябва ли то да е предприето, за да упражни длъжникът правото си на жалба? До кой момент длъжникът може да упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вещта, върху която е насочено изпълнението?

Становище по тълкувателно дело №1/2013 г. ОСГК и ТК  на ВКС по поставените за тълкуване 11 въпроси, първият от които е:  Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад съгласно чл. 146 от ГПК, респ. докладът му е  непълен  или  неточен.

Становище по тълкувателно дело №1/2013 г. ОСНК на ВКС Относно обективните признаци на престъпния състав на чл. 172б НК при„използване в търговска дейност”, когато стоки преминават транзитно през територията на Република България? Представлява ли престъпление по чл. 172б НК използването на знаци, сходни с чужди търговски марки? Приложим ли е принципът за общностно изчерпване на правото върху търговска марка при установяване на противоправно използване на търговска марка по смисъла на чл. 172б НК? Както и относно признаците, очертаващи субекта на престъпния състав на чл. 172б НК

Становище по тълкувателно дело №1/2013 г.  ОСГК  на ВКС по поставения за тълкуване въпрос:  Налице ли е непризнателност, ако надареният не предостави поисканата от дарителя издръжка поради липса на достатъчно средства да издържа себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, или непризнателност е налице независимо от материалните възможности на надарения, докато разполага с надареното, до неговото изчерпване? 

Становище по тълкувателно дело № 4/09.05.2012 г. поискано произнасяне на ОСГКТК на ВКС по следния материалноправен въпрос: Какъв е видът на отговорността на обществения снабдител - енергийно предприятие, когато неправомерно - в нарушение на предвидените предпоставки в общите условия към договора, е прекъснал електроснабдяването на потребителя - договорна или деликтна - с оглед претенциите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди?


Становище по тълкувателно дело №13/2012 г. ОСГК  на ВКС за решение по въпроса, „Допустимо ли е да се иска разпределение на ползването на съсобствена вещ по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС от съсобственик, притежаващ сам повече от половината от общата вещ?”

Стaновище по тълкувателно дело №13/2012 г. ОСГК  на ВКС за ДОПЪЛНИТЕЛНО решение по въпроса: Допустимо ли е в производството за разпределение  ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността (ЗС) съдът да се произнася по възражения относно правата на страните в съсобствеността, представляващи по съществото си спорове за собственост, или тези преюдициални спорове следва да бъдат разрешавани само със сила на пресъдено нещо в отделен исков процес?

Становище по тълкувателно дело №12/2012 г. ОСГК  на ВКС за решение по въпроса От кога следва да се счита, че започва да тече срок за обжалване на решение, обявено при условията на чл. 315, ал. 2 ГПК, и връчването съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК на преписи от решението променя ли в този случай началния момент на срока за подаване на жалби, указан в чл. 315, ал. 2 ГПК?

Становище по тълкувателно дело № 11/2012 г. по описа на ОСГК на ВКС, насрочено за 11.10.2012 г., 15 ч. по поставените за тълкуване въпроси в Искане от председателя на ВКС до ОСГК на ВКС , да постанови тълкувателно решение по въпроса: „Ползва ли се констативният нотариален акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, с обвързвъща материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост”.  

Становище по тълкувателно дело № 10/2012 г. по описа на ОСГК на ВКС , насрочено за 27.09.2012 г., 15,30 ч. за противоречива практика по въпроса допустимо ли е придобиването на имот, собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, с изтичане на петгодишния давностен срок по чл. 79, ал. 2 от ЗС от влизане в сила на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ или необходимият за това давностен срок е винаги десетгодишен, съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС .

Становище по тълкувателно дело №9/2012 г. насрочено за 28 юни 2012 г ., ОСГК на ВКС Допустимо ли е по иск за собственост на недвижим имот ответникът, който противопоставя права по § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, да се брани с възражение за материална незаконосъобразност на решението на ОСЗ (ПК, ОСЗГ), в това число и че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията на земята?

© 2018 Висш адвокатски съвет
Created by Creato.bg

site.cookie-title

site.cookie-body