„Регламентът за създаването на Европейска прокуратура извървя дълъг и мъчителен път. Неговото начало беше положено през далечната 1997 г. Правното основание за създаването й лежи в основата на чл. 86 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Но поради липса на единодушие се прибягна до механизма на т.нар. засилено сътрудничество“ – с тези думи започна изложението си г-жа Иванка Которова – прокурор във Върховната касационна прокуратура и заместник на националния представител на България в EUROJUST. Тя е и специален гост на поредния 15-и брой на Юридически барометър – гражданска инициатива за периодично наблюдение, анализ и оценка на състоянието и развитието на правния ред в България. Събитието се проведе в Гранд Хотел „София“ на 10.10.2017 г. и организирано от Сдружение „Център за правни инициатива“.

Сред официалните гости на събитието бяха председателят на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова, Стефка Въжарова – гл. секретар на ВАдС и Ели Христова – изпълнителен директор на Центъра за обучение на адвокати „Кръстю Цончев“.

Двадесет от държавите-членки на ЕС дадоха съгласие за създаването на Европейска прокуратура. Извън механизма са Обединеното Кралство, Ирландия, Дания, Швеция, Малта, Унгария, Полша и Холандия.

Проф. Даниел Вълчев – ръководител на екипа на Юридически барометър сподели: „Длъжни сме да си дадем сметка за някои рискове и слабости. Като например това, че не участват всички държави-членки. Освен това законодателното дефиниране на престъпленията в отделните държави е различно, различни са процесуалните правила, в т.ч. реда за събиране на доказателства и пр.“

Европейската прокуратура практически няма аналог сред останалите действащи органи в рамките на ЕС. Тя е компетентна да разследва престъпления, засягащи финансовите интереси на ЕС, които са изрично предвидени в Директива на Европейския парламент и на Съвета относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза по наказателноправен ред.

Още по темата:

www.cli-bg.org.