Заради него от година и половина е спряно и съвместното тълкувателно дело №2/2015 г. на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, което трябва да отговори на два основни въпроса: кои съдилища у нас – общите или административните, са компетентни да гледат дела за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС и по кой ред – Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) или Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), трябва да го правят.

В решението си Съдът на ЕС не дава отговор дали върховните съдии трябва да предпочетат ЗОДОВ, или ЗЗД за осъществяване на отговорността за държавата от вреди, причинени от нарушаване на правото на съюза. Той обаче на първо място заявява, че тъй като процедурата и компетентният орган в този случай не са уредени от правото на ЕС, то това трябва да бъде направено от българския законодател.

„Важно е също така да се припомни, че при липсата на правна уредба на Съюза по въпроса във вътрешния правен ред на всяка държава членка трябва да се посочат компетентните юрисдикции и да се установят процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза“, пише в решението.

Съдът в Люксембург дава важни насоки на българските съдилища как да подхождат, когато разглеждат иск срещу държавата за нарушаване на правото на ЕС, докато не бъде уреден специален ред. Всичко това, разбира се, е направено през призмата на конкретния казус, станал повод за отправяне на преюдициалното запитване.

То е на съдия Искрена Димитрова от Административен съд-Варна. Тя се обърна към съда в Люксембург заради дело на вложителя с гарантиран депозит в КТБ Николай Кантарев. Той съди Българската народна банка (БНБ) за 3710.91 лв. Това е сумата, с която иска да бъде обезщетен за забавено изплащане на депозита му в КТБ. Според Кантарев той е трябвало да получи парите си още през лятото на 2014 г., а не през декември 2014 г., когато започна изплащането на гарантираните суми.

Искът му се основава на чл. 4, пар. 3 от Договора за ЕС и тезата му е, че след поставянето на КТБ под специален надзор БНБ е трябвало да вземе решение за обявяване на депозитите за неналични до 27 юни 2014 г., а в срок от 20 работни дни след това гарантираните вложения да бъдат изплатени, вместо да се изчаква отнемането на лиценза на банката, което стана на 6 ноември 2014 г., а на практика изплащането започна на 4 декември 2014 г.

Заради казуса на гарантирания вложител в КТБ съдия Димитрова отправи и въпроси за реда, по който в случая трябва да бъде осъществена отговорността на държавата в лицето на БНБ.

СЕС не прави избор вместо българския съд дали делото срещу централната банка да се гледа по ЗЗД, или по ЗОДОВ. Той заявява, че основното в случая е дали тези два способа за осъществяване на отговорността на БНБ отговарят на принципите на равностойност и ефективност.

Принципът на равностойност изисква всички правила относно исковете или жалбите да се прилагат еднакво за исковете или жалбите, основани на нарушение на правото на Съюза, и за сходни искове или жалби, основани на нарушение на вътрешното право. В съответствие с принципа на ефективност националните процесуални норми не трябва да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза“,посочва съдът в Люксембург.

СЕС определя като допустима национална правна уредба, която „предвижда плащането на проста или пропорционална на цената на иска такса, при условие че плащането на проста или пропорционална на цената на иска такса не противоречи на принципа на ефективност“. Той обаче посочва, че запитващата юрисдикция, т.е. българският съд, следва да провери дали това е така, „като вземе предвид какъв е размерът и какво е значението на таксата, дали пречката, която тя евентуално представлява за достъпа до правосъдие, е непреодолима или не, дали таксата е задължителна и какви са възможностите за освобождаване от нея“.

В решението си съдът в Люксембург казва, че според европейското право е допустимо да се изисква от гражданите, които търсят обезщетение, да докажат виновно поведение. Т.е. допустимо е да се следват правилата на ЗЗД, при които се дължи репарация на виновно причинените вреди. Но СЕС поставя важно условие, че когато се търси отговорност от държавата за нарушаване на правото на съюза – това може да стане само ако понятието „виновно поведение“ не надхвърля обхвата на понятието „достатъчно съществено нарушение“, което е една от предпоставките за осъществяване на отговорността на държавите членки за нарушаване на правото на ЕС.

Като недопустимо обаче е определено изискването на Закона за кредитните институции, че БНБ и органите ѝ носят отговорност за вреди при упражняване на надзорните си функции, само ако са действали умишлено.

Що се отнася до това дали има нарушение на правото на ЕС при изплащането на гарантираните депозити в КТБ отговорите на съда в Люксембург са доста по-категорични. За целта той тълкува член 1, точка 3 и член 10, параграф 1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. И заявява, че те не допускат, от една страна, национално законодателство, съгласно коетоустановяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор“.

Това означава, че когато на 20 юни 2014 г. БНБ постави КТБ под специален надзор е трябвало в рамките на 5 работни дни да констатира неналичността на депозитите, т.е. това е трябвало да стане до 27 юни 2014 г. От датата, на която се установи неналичността, пък започва да тече срок от 20 работни дни, в който гарантираните вложения да бъдат изплатени.

Вместо това у нас цялата процедура беше обвързана с отнемането на лиценза на банката, което стана на 6 ноември 2014 г., а на 4 декември 2014 г. започна изплащането на гарантираните депозити.

Неналичността на депозитите … трябва да се установи с изричен акт на компетентния национален орган и не може да бъде извеждана от други актове, като решението на Българската народна банка, с което Корпоративна търговска банка е поставена под специален надзор, нито презумирана въз основа на обстоятелства като тези в главното производство“, заяви още СЕС.

Той казва на българския съд и че не може на конкретно търсещия обезщетение за забавянето на изплащането на депозита му да се поставя условие да си е поискал парите от банката и да не е успял, за да се установи неналичността на влога му. „Член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, трябва да се тълкува в смисъл, че предварителното предявяване от титуляря на банков депозит до съответната кредитна институция на искане за плащане, което не е изпълнено, не може да бъде условие за установяване на неналичността на този депозит по смисъла на тази разпоредба“, пише в решението.

В него се посочва, че Директива 94/19 (член 1, точка 3, подточка i) има директен ефект и цели да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите.

СЕС обаче не казва, че в случая такова обезщетение се дължи, а казва, че българският съд трябва да провери, от една страна, дали фактът, че неналичността на депозитите не е установена в срока от 5 работни дни, съставлява достатъчно съществено нарушение по смисъла на правото на Съюза, и от друга страна, дали съществува пряка причинно-следствена връзка между това нарушение и вредите, претърпени от вложителя.