Условия за допускане до практически изпит

До практически изпит се допускат само кандидати за съдебна длъжност или адвокатска професия, които са прослужили при окръжен съд или практикували при адвокат-юрист най-малко една година.

Молбата за допускане до практически изпит се подава до председателя на апелативния съд на района, в който кандидатът е прекарал стажа си.

Изпитна комисия

Практическият изпит се провежда при всеки апелативен съд от комисия, в състав:

  • председателят на апелативния съд;
  • прокурорът към апелативния съд;
  • адвокат, избран за една година от адвокатския съвет или от самия апелативен съд.

Председател на комисията е председателят на апелативния съд. Той свиква комисията на заседание, ръководи изпита, води нужната преписка и съхранява в архива на апелативния съд всички книжа, които се отнасят до изпита.

Изпитната комисия взема своите решения с болшинство на гласовете.

Полагане на изпита

Изпитът се състои от писмена и устна част.

Писменият изпит се състои от едно изложение по въпроси от съдебната практика.

Устният изпит се състои в:

  • излагане исканията и претенциите, респективно възраженията, като ищец или ответник, или в излагане на обвинителна реч, или в едно изложение на въпроси от гражданското или наказателното право, определени от комисията;
  • изпитване върху въпроси от съдебната администрация. Въпросите за писмения изпит се определят от комисията. За всеки изпит тя избира по четири въпроса и ги изпраща до Министъра на правосъдието, който избира два от тях и ги връща до председателя на комисията. В деня на писмения изпит председателят заедно с членовете на комисията отваря плика в присъствието на кандидатите и обявява избраните въпроси. От двата въпроса кандидатът има правото да избере един.

За писмения изпит се изготвя кратък протокол от натоварените с надзора членове на комисията. В този протокол се отбелязва: кога е започнал изпитът, зададените теми, имената на явилите се на изпит кандидати, и всичко важно, което се е случило по време на изпита. Оценката на темите се прави от комисията, след като се изслушат мненията на членовете, натоварени с изучаването и докладването. Решението на комисията по оценката на темите се изразява с "удовлетворително" и "неудовлетворително".

Кандидатът, темата на когото се оцени като "неудовлетворителна", не се допуска до устен изпит.

Ако някой от кандидатите, след като е издържал "удовлетворително" писмения изпит, бъде принуден, по уважителни причини, признати за такива от комисията, да се откаже от устен изпит, той се освобождава от задължението да повтаря писмения изпит, само ако се яви на изпит най-много след шест месеца от деня на първия изпит.

Устният изпит се провежда пред цялата комисия. Всеки член може да задава въпроси на кандидата. Устният изпит по всички въпроси не трябва да продължава повече от половин час.

Успехът на кандидатите се оценява с бележките: лош, слаб, удовлетворителен, добър и много добър. За всеки от двата въпроса кандидатът получава отделна бележка. Кандидат, на когото бележките от двата изпита дават сумарно числото седем, се счита за издържал изпита.

Когато кандидатът не издържи устния изпит, той може да се яви повторно, ако при първото му явяване на изпит темата на писмения изпит е намерена за удовлетворителна. В противен случай се повтаря и писменият изпит.

Изпитната комисия при всеки апелативен съд съставя списък на издържалите изпита кандидати по реда на успеха им, който се подписва от всички членове на комисията и се изпраща до Министерството на правосъдието от председателя на апелативния съд.

Свидетелство и такса за изпита

Издържалите с успех изпита кандидати получават "свидетелство за практически изпит". То се издава от председателя на комисията.

В свидетелството се посочва:

  • име и презиме;
  • месторождение
  • датата на раждане;
  • съответният съд на адвоката, при който кандидатът е прекарал стажа си.

За издадените свидетелства във всеки апелативен съд се води особена книга, в която те се отбелязват по реда на издаването им. Всеки кандидат за практически изпит при подаване молбата внася такса, която се разпределя между членовете на комисията.