Други обаче са на обратната позиция, като от адвокатурата цитират решение на състав от Гражданската колегия на ВКС. Според членовете му прекратяването на производството по несъстоятелност с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ няма погасителен ефект за неупражнените права и непредявените вземания. „В случаите на чл. 632 ТЗ постановяването на решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност само по себе си не е достатъчно условие кредиторът да предяви вземанията си, без възможността да се изготви списък на вземанията от синдик, поради което и длъжникът не може да възразява, че вземането на кредитора е непредявено в производството по несъстоятелност”, заявяват върховните съдии Марио Първанов, Маргарита Георгиева и Ерик Василев. Като от адвокатурата посочват, че тяхното разбиране е възприето и от други съдилища, включително и административни.

Затова ВАдС настоява Търговската колегия на ВКС да отговори с тълкувателно решение на въпроса: Погасяват ли се непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по и. 632, ал. 4 ТЗ, без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, в която кредиторите да са имали възможност да предявяват вземанията си?“.

Друг въпрос, който поставят адвокатите, е дали се погасяват публичните вземания срещу едноличен търговец, за когото производството по несъстоятелност е прекратено поради недостатъчно имущество дори за покриване на началните разноски в процеса. Тук противоречието възниква между ВКС и административните съдилища.

Върховните съдии приемат, че в чл. 739, ал 1 от Търговския закон е предвидено самостоятелно основание за погасяване на права и вземания, извън общото гражданско право и то важи във всички случаи и по отношение на всички субекти, включително и ЕТ.

В противоречие с това разбиране в практиката на административните съдилища се приема, че погасителният ефект по чл. 739, ал. 1 ТЗ не настъпва за публичните вземания срещу едноличен търговец.

Едноличните търговци са в центъра и на третия въпрос, който адвокатурата иска да получи разрешение с тълкувателно решение. Той гласи: Когато длъжник в производството по несъстоятелност е едноличен търговец, погасяват ли се непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права в производството по несъстоятелност, които не са възникнали във връзка с търговската дейност на едноличния търговец?.

Според преобладаващото разбиране в производството по несъстоятелност на едноличния търговец се удовлетворяват всичките му кредитори, а на осребряване подлежи цялото му имущество – както придобитото в резултат на търговската му дейност, така и личното, включително и половината от притежавано при условията на съпружеска имуществена общност.

В отделни съдебни решения обаче се среща и разбирането, че заличаването на ЕТ след приключването на производството по несъстоятелност не погасява задълженията, поети от него като физическо лице. В тях се развива следната теза: „Заличаването на едноличния търговец не означава заличаване на физическото лице. Признаването на търговско качество на физическото лице разширява правоспособността на физическото лице, позволявайки му да бъде страна и по търговски правоотношения в пределите на собствения му персоналитет, като физическото лице отговаря имуществено и за задълженията на търговеца. Обратното обаче не може да се сподели че търговецът отговаря за задължението на физическото лице и че при заличаване на търговеца се погасяват задълженията на физическото лице. Заличаването на търговеца не е погасило задължението на физическото лице, а само е ограничило правоспособността му“.

Висшият адвокатски съвет посочва, че Търговската колегия на ВКС вече има тълкувателно дело по въпроси на несъстоятелността – №1/2017 г. и неговият предмет може да бъде допълнен с новопоставените.
Източник: https://news.lex.bg/%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%81...