Елена Енчева, Defakto.bg, 17.10.2017
Отпушване на достъпа до третата касационна инстанция по граждански дела, промени в призоваването, държавните и пропорционални такси, както и в таксите по изпълнението окончателно гласува парламентът при второто четене на промените в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Днес депутатите се събраха на извънредно заседание за това.
Промените са мащабни и сериозни, в основата на голяма част от тях бе омбудсманът Мая Манолова, чиито предложения бяха припознати от БСП, патриотите и „Воля“. Свой проект за ГПК внесоха и от ГЕРБ.
От първоначално лансираните и приети на първо четене идеи, за второ четене правната комисия не е одобрила въвеждането на абсолютна 10-годишна давност за всички вземания срещу физически лица, известно още като „премахване на вечните длъжници“. Срещу това бяха възразили и върховни съдии.
От приетите на второ четене текстове днес безспорно се открояват промените при касацията.
Касация при вероятна нищожност и очевидна неправилност
Първоначално в проекта на патриотите се предлагаше премахването на въведената преди 10 г. с новия ГПК „факултативна касация“, при която до трета инстанция можеха да стигнат само определени дела – основно ако повдигат въпрос от значение за точното прилагане на закона или развитието на правото.
Днес депутатите разшириха тези предели. В ГПК (чл. 280) бе записано, че до третата инстанция ще стигат и казуси, които са решени в противоречие с актовете на Конституционния съд или на Съда на ЕС в Люксембург или са в разрез с тълкувателните решения и постановления на ВКС и на някогашния единен Върховен съд. Но не само. До касация ще се допускат и въззивните решения при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Зад реформата на касацията застанаха много участници в научно-практическата конференция, организирана от Висшия адвокатски съвет по повод 10-та годишнина от новия ГПК, чийто домакин бе правната комисия на парламента. За промени ратуваха проф.Анелия Мингова, зам.председателите на ВКС Красимир Влахов и Дария Проданова, адвокати, съдии.
„Трябва да се коригира филтърът, защото е важно да се върне доверието в правосъдието, а хората вярват на Върховния съд“, обобщи днес шефът на правната комисия Данаил Кирилов.
От БСП обаче възразиха – това е сериозно решение, което не може да се взема набързо. Критиките им бяха срещу новите основания като „евентуална нищожност“ и „очевидна неправилност“, което, според социалистите на практика „събаря вратите на касацията и предрешава изхода от спора“.
Не е така, опонира Кирилов. И припомни казаното от „един върховен съдия“ на конференцията: Виждаме, че решението е неправилно, но сме с вързани ръце (каза го зам.председателят на ВКС Дария Проданова – б.р.). „Сега даваме възможност съдът да не е с вързани ръце, да не е сляп“, заключи Кирилов.
Призоваването
По-старателно издирване на ответника предвиждат други промени в ГПК. Така в чл. 47 бе предвидено, че до залепване на уведомления по вратите и пощенските кутии ще се стига, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес в продължение на 1 месец. Като тази невъзможност се констатира с най-малко три посещения на адреса с интервал от поне 1 седмица между тях, като поне едно от тях е в неприсъствен ден (основно събота и неделя). Правилото не се прилага, ако връчителят е събрал данни от управителя на етажната собственост, от кмета или по друг начин, че ответникът не живее на този адрес.
И още – за връчването на книжата съдът служебно проверява и местоработата на ответника и разпорежда връчване и там.
Депутатите гласуваха също, че сроковете по ГПК спират да текат през дните на официалните празници, както и по време на съдебната ваканция, с изключение на сроковете по делата по чл. 329, ал.3 ЗСВ (арести, дела за домашно насилие, свързани с осиновяване и др.).
Таксите
В чл. 72 на ГПК бе направена промяна, според която занапред за предявени с една молба искове в защита на един интерес се събира една държавна такса независимо от броя на ответниците. За предявените с една молба искове в защита на различни интереси се събира минимална такса за всеки интерес.
В нов чл. 73а пък бе записано, че сборът от всички такси по изпълнението за сметка на длъжника в едно изпълнително производство не може да надвишава за задължения в размер: до 10 на сто от минималната работна заплата (МРЗ) – 30 на сто от МРЗ, от 10 до 20 на сто от МРЗ – 40 на сто от МРЗ, от 20 до 50 на сто от МРЗ – 50 на сто от МРЗ, от 50 на сто до 1 МРЗ – 70 на сто от МРЗ, от 1 до 2 МРЗ – 80 на сто от МРЗ, от 2 до 3 МРЗ – 90 на сто от МРЗ.
Като в общия сбор на таксите по изпълнението не се включват таксите по администриране на жалби срещу действията на съдебния изпълнител. А когато е достигнат общият сбор от таксите и взискателят поиска нови изпълнителни действия, те са за негова сметка.
Допълнена бе и уредбата за предявяване на искове срещу държавата и държавни учреждения (чл. 108 ГПК). Записано бе, че искове срещу държавата, държавни учрежения, включително техни поделения и клонове се подават пред съда, в района на който е възникнало правоотношението, от което произтича спорът. Ако той е възникнал в чужбина, искът се внася в съответния софийски съд.
Нов текст уреди и подаването на иск срещу застрахователи. А именно: Прекият иск на увредено лице, спрямо което застрахователят е отговорен, се предявава и по постоянен адрес или седалище на ищеца или по местонастъпване на застрахователното събитие.
Без запори върху вземания на болниците от НЗОК
Спорове предизвика промяната в обезпечителното производство, допълнила „недопустимите обезпечения“ (чл.393 ГПК). Депутатите приеха, че е недопустимо обезпечението на иск за парично вземане както срещу държавата, държавните учреждения, общините и лечебните заведения, създадени от дъжавата, така и върху вземания на лечебни заведения от Националната здравноосигурителна каса.
Очевидно се прави несполучлив опит за решаване на проблемите с недофинансирането на болниците, лошото управление на средствата и т.н., обяви Филип Попов от БСП. И продължи: „Това на практика е подкрепа за частните болници, защото какво ще стане, ако доставчикът на лекарства не може да наложи запор? Ами той ще промени условията, те ще станат по-тежки и това ще се отрази на държавните лечебни заведения“.
„Предложението бе на Министерството на здравеопазването и обезпечава здравеопазването. Но тези вземания са сигурни и дължими, а оттам и събираеми“, отговори Данаил Кирилов.
Спорът за привилегиите на банките
Като стигнаха до заповедното производство, депутатите задълго се спряха върху привилегиите на банките да получават изпълнителен лист срещу длъжници само на базата на техни извлечения. БСП и патриотите бяха поискали тази им привилегия (дадена освен тях само на държавата и на общините) да отпадне и банките да бъдат поставени на равна нога с останалите частноправни субекти в държавата.
Данаил Кирилв не се съгласи. „Банката са най-регулираните търговски субекти, те пазят и парите на вложителите си. Ако възможността отпадне, това ще доведе до увеличаване цената на кредитирането, което ще натежи в портфейла на кредитополучателя. Заповедното производство преди 10 г. е резултат на ред препоръки на Световната банка и на европартньорите за незабавно изпълнение на ясни безспорни вземания. Защо притежателят на запис на заповед или на разписка да има право на заповед за изпълнение, но банката – не! Защото са империалисти ли?“, развихри се шефът на правната комисия.
„Не обвиняваме банките, говорим за заповедно производство, в което не се изследва същината на иска, а на базата на частен документ вменяваме презумпцията за дължимост“, отвърна Филип Попов.
Думата взе и омбудсманът Мая Манолова. „Първо искам да ви благодаря за ефективната работа и че приехте изключително важни текстове в подкрепа на българските граждани, които ще дадат малко повече самочувствие на попадналите в изпълнителен процес – да разберат, че са съдени, да платят по-нормални такси, а не кожодерските досега. Наистина ангажиментът, че ще бъдат ограничени свръхправомощията на ЧСИ ще бъде изпълнен и ще се въдвори повече справедливост в тази част на изпълнителния процес“, похвали Манолова депутатите.
По въпроса за банките изненада публиката със заявлението: „Трябва да призная, че аргументите на г-н Кирилов са основателни. Да, пета година отстоявам, че не е уместно банката да има свръхправомощия и без никакви проверка да се снабдява с изпълнителен лист срещу длъжника. Но в същото време и предложенията, зад които стоя и аз, не са достатъчно добри и натоварват длъжника. А и банките няма да могат своевременно да си съберат задълженията дори в случаите, когато са прави“.
Промените не са изчерпани – следват сериозни корекции за съдебното изпълнение и правомощията на ЧСИ.
